възлагаше надежди за бърз и успешен край на разследването.
Глава 8
Вратата в жилището на доктор Хюйгенс зееше широко отворена и когато Сано, Охира и Ийшино пристигнаха, пред нея нямаше стражи.
— Мога да ви уверя, че тази небрежност е нетипична и охраната ще бъде подобаващо наказана — мрачно рече комендантът и влезе.
В кабинета на доктора рафтовете по стените бяха отрупани с дървени кутийки — всяка грижливо надписана на чужд език. Имаше и много подвързани с кожа книги, човешки череп, мидени черупки, парчета скала, пеперуди и други насекоми в прозрачни стъклени буркани, в които плуваха препарирани екземпляри, включително новородено котенце с две глави. В пълни с вода легени върху пода мърдаха живи раци и морски таралежи. На перваза на прозореца имаше саксии с цветя и един млад самурай ги поливаше с лейка. Двамината от охраната стояха облегнали от двете страни на бюрото и с интерес наблюдаваха холандеца.
Доктор Хюйгенс седеше с гръб към вратата, приведен над нещо сред куп книги и изписани листи.
— И какво ще видим сега? — попита единият от стражите.
Младежът с лейката преведе въпроса на холандски, а после — и отговора на японски и продължи да полива растенията.
— Капка езерна вода.
Охира тропна с крак, стражите се обърнаха и облещиха очи от ужас.
— Бъбрите си приятелски с варварин! — извика комендантът. — Позор!
— Аз поемам тук — каза Ийшино на младия преводач и го отпрати с жест.
Докторът се обърна и стана. Едър, тромав и разчорлен, той бе твърде далеч от представата на японците за сериозен учен. Кожата му бе много розова, а топчестият му нос и бузите му бяха червени като череши. Трябва да беше прехвърлил четирийсетте, защото сред чупливите му кестеняви коси се виждаха и бели нишки. На върха на носа му имаше чифт прозрачни кръгли стъкълца, свързани с извита златна скоба — прочутите очила на варварите, които удивително подобряваха зрението. Зад тях светлите кехлибарени очи на холандеца гледаха Сано интелигентно и с любопитство. Ръцете му бяха с дебели груби пръсти, които изглеждаха неподходящи за деликатните медицински процедури. В десницата си държеше малък метален предмет, съставен от две правоъгълни месингови пластини, прикрепени с нитове във всеки ъгъл. Сано го заразглежда с любопитство и докторът изломоти нещо на холандски.
— Казва, че е научен уред — изчурулика Ийшино.
Сано не откъсваше очи от странния уред — скоба в единия край държеше дълъг болт с нарези, успореден по дължина на пластините. Болтът завършваше с плоска метална кръстачка с малка бурма в единия край и тръба, която минаваше през центъра. Точно срещу върха на тръбата между пластините имаше миниатюрно кръгло стъкълце. Хюйгенс седна зад бюрото и закрепи уреда изправен. После потопи дървена пръчица в чиния с бистра вода и постави една капка от нея върху тръбата на уреда. Обърна се с лице към прозореца и доближи уреда до окото си. Нагласи винтовете на тръбата и кръстачката и пак погледна през стъклото. После се обърна към Сано и му предложи да погледне.
Сърцето на Сано се разтуптя пред перспективата да се запознае с чуждоземската наука. Пристъпи бавно и внимателно стисна болта между палеца и показалеца си. Стражите го наблюдаваха усмихнати. Шега ли беше това? Доближи уреда до окото си, погледна през стъклото и извика от изненада. В центъра на кръгчето, което виждаше, се бе разположило безформено зелено чудовище, което бързо извиваше някакъв кълбовиден придатък. Около него плаваха дълги вълнисти червеи и бодливи сфери.
Сано пусна уреда и отскочи назад. Грабна паничката с вода и погледна в нея, но не видя никакви чудовища. На каква ли варварска магия бе станал свидетел?
Стражите и докторът избухнаха в смях. Дори Охира се усмихна.
— Уредът е увеличител — обясни Ийшино с усмивка на превъзходство. — Работи на същия принцип като далекогледа на холандците и прави така, че малките твари във водата да изглеждат големи.
Лицето на Сано бе пламнало от смущение.
— Излезте — каза той на стражите.
Овладя се с достойнство и изгледа ядосано Ийшино и Охира. Стражите се измъкнаха навън, като притискаха с ръка устата си. Изражението на коменданта и преводача стана почтително, но доктор Хюйгенс продължи да се смее.
— Хо-хо, хи-хи, хо-хо! — коремът му се тресеше, лицето му още повече почервеня.
— Престанете! — заповяда Сано.
После очите му срещнаха очите на варварина и в тази веселост той забеляза само гордост от научното чудо, а не злоба. Непознатият за Сано кикот на чужденеца бе комичен. Той се усмихна, после също се разсмя на глас. Дружният смях ги сближи. Сано хареса холандския лекар и съжали, че трябва да го разпитва като заподозрян в убийство. Когато престанаха да се смеят, каза делово:
— Уважаеми докторе, трябва да ви съобщя нещо. И освен това трябва да ви задам няколко въпроса.
От разпита се разбра, че доктор Хюйгенс работи за компания „Ист Индия“ от дванайсет години — откакто пътува като корабен лекар. Вечерта, в която бе изчезнал Ян Спаен, бе работил в кабинета си, а през нощта бе спал непробудно. Очевидно нямаше мотив да убива търговския директор, а и огледът на помещението не разкри никакви улики. Сано тайно се бе надявал да снеме подозренията от приятеля на доктор Ито, но при това положение губеше една възможност да спаси себе си. После изведнъж го осени една идея.
— Това ли е всичко? — попита Ийшино. Охира чакаше нетърпеливо.
Това, което Сано бе намислил, бе опасно, незаконно, безразсъдно — бе държавна измяна, върховно предателство! Но истината бе по-важна.
— Бих желал да остана за малко насаме с доктор Хюйгенс — каза той.
Комендантът се намръщи.
— Това е извън разпоредбите. Забранено ми е да го допускам.
— Опасно е човек да остава насаме с варварин — подкрепи го Ийшино. — Пък и хората може да си помислят, че заедно заговорничите срещу правителството! И как ще разговаряте с него сам?
Докторът гледаше с любопитство и очакваше да му преведат.
— Поемам пълна отговорност за действията си — настоя Сано. — Вървете. Ще се срещнем при портата, когато свърша.
От балкона той проследи с поглед как Охира, Ийшино и стражите слизат по стълбите и тръгват надолу по улицата. После с усещането, че навлиза все по-дълбоко в рискованата игра, се върна в кабинета и затвори вратата след себе си. Отиде до прозореца и внимателно огледа двора. Отвън патрулираха двама стражи, достатъчно далеч, за да не могат да ги чуят. Сано се обърна към Хюйгенс. Извади писмото на доктор Ито от пояса си и му го подаде. Лекарят явно се озадачи, но намести очилата си, зачете мълчаливо, после се усмихна и кимна.
— Ито Генбоку — каза той, като посочи първо писмото и после Сано. — Ито Генбоку.
Датук добре, но как да продължат? Сано заговори високо, подкрепяйки думите си с изобилие от гримаси и жестове.
— Необходима ми е помощта ви, за да огледам тялото на директора Спаен. Да видя дали убиецът е оставил някакви следи… — изчака секунда-две, после поклати глава. — Безсмислено е!
Без преводач докторът никога нямаше да разбере какво се иска от него.
— Аз помага Ито приятел — внезапно каза Хюйгенс. — Аз видя тяло — произношението му беше странно, но думите — разбираеми. — Аз може видя как умрял. Кой убил.
— Вие говорите японски! — Сано се втренчи в него удивен.
Докторът хвърли поглед към вратата и поставяйки пръст върху устните си, каза:
— Две години аз тук. Хора говоря. Аз слуша. Учи. Сега помага Ито приятел. Да?
— Хайде.
Въодушевен, Сано поведе доктор Хюйгенс към къщата, в която бе трупът на Спаен. На стражата отвън
