парите и собствеността. Щеше да прогони духовенството, да конфискува храмовете и да настани в тях свои предани люде. Техните имоти щяха да станат местни средища на властта му в провинцията. Той щеше да се наложи като суверен в сянка — втори шогун, командващ бакуфу в рамките на съществуващото бакуфу. За свое седалище бе избрал храма Каней в хълмистия район Уено на север от Едо. Открай време харесваше неговите зали за богослужение и павилионите му, красивото му езеро и потъналите в цветове вишневи дръвчета. Скоро това щеше да бъде неговият личен дворец. Янагисава се изкиска. Мечтите за триумф възстановиха равновесието, което бе нарушил Шичисабуро с признанието си в любов.
При звука от почукване на вратата сърцето му подскочи. Обхвана го трепетно очакване.
— Влез! — извика той, неспособен да потисне вълнението в гласа си. Вестта бе дошла. Бъдещето бе тук.
Вместо куриер в помещението влезе свещеник Рюко с развята шафранова роба, с блестящ епитрахил и с нагла усмивка.
— Добър ден, почитаеми дворцов управителю — каза той с поклон. — Надявам се, че не ви безпокоя.
— Какво искаш? — разочарованието на Янагисава премина в гняв. Той мразеше Рюко, смяташе го за пиявица, изсмукваща богатството на Токугава. Не по-малък съперник за властта от Сано, той бе една от главните причини, поради които Янагисава искаше да се отърве от господарката Кейшо.
Без да обръща внимание на въпроса, Рюко се разходи из помещението, като разглеждаше всичко с огромен интерес.
— Имате великолепен кабинет… Виждам китайска ваза от династията Сун32, свитък от прочутия калиграф Енкай, мебели от времето на Фудживара33, сиво-зелена керамика от Корю.
— Какво си мислиш, че правиш? Вън от този кабинет! Незабавно!
Главният свещеник Рюко прокара пръсти по копринената бродерия на един сгъваем параван.
— Трябва ми кабинет в двореца. Господарката Кейшо ми каза да си избера, която стая пожелая. Вашата ще ми свърши чудесна работа.
Такава нечувана безочливост!
— Ти да вземеш моя кабинет! — възкликна Янагисава със саркастичен смях. — Никога! — някой щеше да си плати за това оскърбление. Дворцовият управител щеше да накаже слугите, че са пуснали Рюко, и после щеше да предприеме нужните действия, за да убеди шогуна да го прати на заточение. — И махни ръцете си от паравана! — хващайки ръката на Рюко, той изкрещя: — Стража!
После дъхът му секна, когато свещеникът сключи пръсти около китката му в болезнен пръстен. И като се усмихваше право в лицето на дворцовия управител, Рюко каза:
— Не се получи.
— Какво? — неясно безпокойство прониза Янагисава.
— Заговорът ви срещу моята господарка и сосакан Сано. Не се получи — той бавно и самодоволно обясни как един учител по музика е видял Шичисабуро да се промъква във вътрешното крило и как съпругата на сосакан Сано е разбрала, че актьорът е подхвърлил фалшиви улики. Докато Рюко злорадо изливаше подробностите, Янагисава трескаво търсеше начин да се измъкне.
— Историята ти е абсурдна — отвърна надменно той. — Нямам представа, за какво говориш. Как смееш да ме обвиняваш, ти, алчен паразит?
Рюко се засмя.
— Познаваме се добре. А и истината е изписана в очите ви… Скоро шогунът ще научи за отвратителния заговор срещу почитаемата му майка и любимия му васал…
Дворцовият управител онемя от ужас. Как е възможно този хитър замисъл така зловещо да се обърне срещу него? Успя да възвърне гласа си и изкрещя:
— Стража!
Откъм коридора се разнесе шум от стъпки. Влязоха двама войници. Янагисава посочи към Рюко.
— Изведете го от тук!
Войниците тръгнаха заплашително към Рюко, но той ги подмина и се отправи към вратата, като подхвърли през рамо:
— Няма да злоупотребявам с гостоприемството ви. Само исках да знаете какво предстои да се случи — и добави с детинско злорадство: — За да страдате по-дълго…
Вратата се затръшна. За миг Янагисава остана втренчен в нищото, после клекна на рогозката, обгърнал колене с ръце. Зловещи сценарии изпълниха главата му. Видя се като заточеник или още по-лошо — като окован затворник, очакващ екзекуцията си. Видя палача си и стоманения блясък на острието, което след миг щеше да отсече главата му. И там, между зяпачите, съзря Сано Ичиро, новия дворцов управител на Япония…
Омразата към Сано прониза Янагисава като нажежен шиш и го извади от вцепенението му. Гневът го заля като лековит балсам. С огромно облекчение почувства как отново става голям и могъщ. Скочи на крака. Нямаше защо да отстъпва пред Сано, Кейшо или Рюко. Нямаше да се откаже без борба от живота, както бе сторил брат му Йошихиро. Закрачи из стаята и съсредоточи цялата си енергия в това да измисли стратегия, която да противостои на съюза между Сано и господарката Кейшо. Но отново щеше да му се наложи да използва Шичисабуро.
Глава 36
Преди да отиде при тайния любовник на Харуме, Сано се бе отбил в затвора на Едо, защото селището на ета бе непозната територия за него и той се нуждаеше от водач, който да го представи на Дандзаемон. Бе помолил Мура, помощника на доктор Ито, да го придружи и сега двамата се отправиха към северните покрайнини на Нихонбаши — Сано на кон, а Мура — пеша след него. Отвъд последните разхвърляни къщурки в същинския град те прекосиха обрасла с бурени пустош, където бездомни кучета бродеха сред купища боклук. От другата страна бе селището на ета — двайсетина разхвърляни колиби, заобиколени с обща дървена ограда.
Мура го преведе през една дупка в дъсчения плет, която явно служеше за вход, и после надолу по разни кални пътеки. Отстрани минаваха открити канали, пълни с вонящи нечистотии. Къщите представляваха схлупени бараки, сглобени от дърво и хартия. При портите жени готвеха на открити огньове, а наоколо тичаха босоноги дечица. Всички мигом падаха на колене, когато Сано минаваше. Самият той бе дълбоко потресен. Харуме и любовникът й принадлежаха на напълно различни светове!
Както следваше Мура надолу по един тъмен проход, Сано надзърна в някакъв двор. Вътре клокочеше басейн с луга, пълен с трупове на измрели животни. Група мъже го разбъркваха с пръчки, а жени поръсваха със сол прясно одрани кожи. Върху открити огньове димяха казани. От наполовина разрязан кон висяха вътрешности, от които се оттичаше кръв. Порив на вятъра духна граниви пари към Сано и той едва се сдържа да не повърне.
Почувствал се потопен в духовна нечистота, с мъка устоя на порива да побегне. Как бе могла сокушицу Харуме да прекрачи забраните на обществото и да се влюби в мъж, омърсен от това място? Какво я бе събрало с един ета?
Мура спря.
— Ето го там, господарю.
Към Сано с решителна и енергична крачка се приближаваха трима ета. Средният веднага привлече вниманието му. Бе строен и тънък като фиданка, с изваяно мускулесто тяло и стегната походка. По врата му като въжета изпъкваха яки сухожилия. Лицето му бе остро и ъгловато, а устата му очертана от решително стиснати устни. Гъсти подстригани коси стърчаха назад над високо чело като гребен на ястреб. С високо вдигната глава над широки рамене, той излъчваше непреклонност и благородство в контраст със закърпените си избелели дрехи и положението си на ета. Носеше два меча.
Дандзаемон, началникът на низвергнатите, коленичи и се поклони. Двамата му спътници сториха същото, но докато жестът при тях издаваше смирение, достойнството на Дандзаемон го извиси до ритуал. С протегнати напред ръце и чело, опряно о земята, той каза:
— На вашите услуги, господарю — тихият му глас, макар и почтителен, не изразяваше раболепие.
