— Смятате ли, че любовникът на Харуме я е убил, за да запази връзката им в тайна? Чух, освен това, че Харуме имала и друг любовник — позволи си тя да импровизира, като се питаше дали Сано бе открил тайнствения непознат. Съжаляваше, че съпругът й не може да види колко добре се справя с разпита. — Май наистина е предизвиквала съдбата си, не мислите ли?
Госпожа Мияги избухна:
— Какво значение има всичко това, след като Харуме е мъртва? Наистина намирам тази тема за твърде отблъскваща.
— Съвсем естествено е да проявявам интерес към своя позната — каза владетелят Мияги кротко.
— Нямах представа, че сте познавали Харуме — излъга Рейко. — Кажете ми какво мислите за нея?
Очите на даймио се замъглиха от спомени.
— Тя…
— Братовчеде! — обади се през стиснати зъби съпругата му, втренчила в него свиреп поглед.
Изглежда, той все пак проумя колко нелепо бе да говори за убитата си любовница.
— Всичко това вече е минало. Харуме е мъртва — мазният му поглед се плъзна по Рейко. — А ние двамата с вас сме живи!
— Тази сутрин казахте, че Харуме си играела с опасността и си просела убийството — настоя Рейко, твърдо решена да приключи случая и да отправи гласно обвинение срещу Мияги Шигеру. Тя имаше показанията му, че е бил на местопрестъплението. Сега се нуждаеше от самопризнанията му. — Вие ли й дадохте заслуженото?
Още докато говореше, Рейко осъзна, че бе отишла твърде далеч. В този миг госпожа Мияги я сграбчи за китката.
— Не си дошла тук да се любуваш на луната, нали? — изсъска тя. — Държиш се приятелски с нас, за да ни шпионираш. Опитваш се да изкараш съпруга ми убиец. Искаш да ни съсипеш! — лицето й се бе променило до неузнаваемост. Дълбоки бръчки прорязваха челото й, очите и искряха злобно. Ноздрите й потръпваха; почернените й зъби се бяха оголили в свирепа гримаса.
— Не, не е вярно! — Рейко първо застина удивена, а после се опита да се отскубне, но Акико заби нокти в плътта й. — Пуснете ме!
— Братовчедке, за какво говориш? — изхленчи даймио Мияги. — Защо се държиш така с нашата гостенка?
— Не разбираш ли, че тя те шпионира? Опитва се да докаже, че ти си отровил Харуме и си намушкал стария търговец от кея Дайкон? Толкова си глупав. Падна право в капана й!
Даймио поклати глава озадачен:
— Какъв търговец? Какъв капан? Защо обиждаш тази очарователна млада дама? Веднага я пусни! — и като се приведе напред, той се опита да отключи пръстите на съпругата си. — За какво й е да ни шпионира? Аз не съм сторил тези ужасни неща. Никога не съм убивал през целия си живот…
— Ти не — отвърна съпругата му с тиха злоба. Внезапно истината се стовари върху Рейко като удар в корема. Обореното алиби не обвиняваше единствено владетеля Мияги. Лъжите на съпругата му целяха да защитят и нея самата.
— Значи ти си убийцата! — възкликна Рейко.
Акико се изкиска:
— Щом ти трябваше толкова време да го проумееш, значи не си чак толкова умна…
— Братовчедке! — внезапно осъзнал истината, даймио Мияги се свлече на колене. — Ти си убила Харуме? Но защо?
— Няма значение — изскърца госпожа Мияги. — Тя вече не е важна. Проблемът е в тази тук. Знае твърде много… — устните й се изкривиха в зловеща усмивка, отправена към Рейко. — Какво си мислиш? Че съм ти позволила да дойдеш тук, за да прелъстяваш мъжа ми? Не, доведох те, защото съзрях великолепна възможност да се отърва от теб завинаги. Точно както направих и с двете наложници.
Владетелят Мияги ахна:
— Снежинка и Орехче? Какво си им сторила?
— И двете са мъртви… — Акико кимна самодоволно. — Клъцнах им гръклянчетата…
Ужасът заля Рейко с такава сила, че й призля. Копнееше да се пресегне за ножа, прикрепен под мишницата на лявата й ръка, но убийцата я стискаше здраво за дясната китка.
— Но защо, братовчедке, защо? — попита неразбиращ Мияги. Пребледнял от страх, той бе втренчил поглед в жена си. — Как можа да убиеш моите момичета? Те не са сторили нищо, с което да те наранят. Нима… нима си ревнувала? — удивление извиси гласа му. — Те бяха просто безобидни развлечения, също като другите ми жени.
— Аз по-добре знам! — отсече рязко тя. — Те можеха да те отнемат от мен и да унищожат всичко. Но аз се отървах от тях. А сега ще се погрижа и тази глупачка да не стои повече между нас.
Внезапна паника вля сили в тялото на Рейко. Тя издърпа ръката си от хватката на госпожа Мияги, скочи на крака и се втурна извън беседката. Но Акико хвана края на широкия й колан, дръпна го силно и я завъртя. Успя да докопа глезена й и Рейко загуби равновесие. Падна заднишком върху масичката. Наоколо се разпиляха деликатеси и парчета порцелан. Госпожа Мияги се хвърли отгоре й.
— Снежинка и Орехче — стенеше даймио и се гушеше в ъгъла. — Братовчедке, ти си загубила разсъдъка си. Спри, моля те, спри!
Рейко се опита да отблъсне нападателката си, но не успя. Не можеше да достигне кинжала. Мяташе се отчаяно, докато по-възрастната жена се опитваше да я докопа за гърлото й. Нанасяйки удар с чело право в лицето на госпожа Мияги, тя усети болезнения сблъсък на кост в кост. За миг й причерня. Акико извика и инстинктивно се дръпна назад. Рейко бързо се изправи, но съпругата на даймио дойде на себе си, преди тя да успее да извади ножа. С разкървавена уста и счупени предни зъби госпожа Мияги се хвърли към Рейко, двете се блъснаха в решетестата стена и я строшиха. В беседката нахлу студен въздух.
— Братовчедке, спри! — изплака владетелят Мияги.
— Помощ! — извика Рейко. — Фуджисава сан. Ота сан. Помощ!
Убийцата се кискаше задъхано, докато дереше, риташе и блъскаше с юмруци жертвата си:
— Пищи колкото си искаш. Няма да дойдат… — тя докопа брадичката на Рейко и я натисна назад. Рейко се мъчеше да се освободи, но госпожа Мияги притежаваше неестествената сила на лудостта. Заби колене в Рейко и я притисна към земята. Измъкна нож изпод полите си и го насочи в лицето й.
Изведнъж Рейко престана да се съпротивява и се вцепени. Впи поглед в стоманеното острие и затаи дъх. Представи си двете наложници, заклани като животни, и усети как цялата й смелост се отдръпва от това острие, което можеше да пролее собствената й кръв. Единствения път, когато бе и заставала лице в лице срещу подобна опасност, бе онази отдавнашна битка в Нихонбаши. Тогава се бе почувствала непобедима, но сега ужасяващият факт за надвисналата смърт я слиса и натъжи. Горчиво съжали за грешката да се изправи сама срещу кръвожаден убиец. Но Сано бе останал в Едо, а съжаленията нямаше да я спасят. Насили се да погледне встрани от кинжала, към госпожа Мияги, която бе коленичила върху нея с лице, тъй близко до нейното, че Рейко виждаше нащърбените краища на счупените й зъби и червените жилчици в бялото на изпълнените й с омраза очи.
— Моля те, не ме наранявай! — въпреки усилието да прозвучи смело гласът й бе като жален шепот. — Няма да кажа никому какво си сторила, обещавам.
Владетелят Мияги изкрещя:
— Виж, тя иска да се разберем. Пусни я. Можем да се приберем у дома и да забравим за станалото.
— Не вярвай на лъжите й, скъпи братовчеде Шигеру — щом се обърна към съпруга си, гласът й с незабавно се смекчи от прилив на нежност. — Довери ми се, аз ще се погрижа за всичко, както винаги досега — и тя наклони ножа, докато опря в гърлото на Рейко.
— Моля те, пусни я! — изстена даймио. — Страх ме е. Не искам неприятности.
— Аз казах на съпруга си къде отивам — изхриптя Рейко. — Може да си се измъкнала безнаказано с убийството на Харуме и Чойей, но с мен няма да е така.
Акико се засмя.
— О, но не аз ще те убия, драга — без да отмества ножа, тя охлаби хватката си. — Ти ще го сториш сама — после уви дебел сноп от косата на Рейко около свободната си ръка и се изправи. Последва рязко дръпване и Рейко извика, когато болка прониза скалпа й. Изправи се на крака. Госпожа Мияги я държеше
