бе вързоп от тежка коприна с многобройни кръпки, зацапан с изсъхнала кръв. Слисана, Рейко отвори вързопа и извади дамско кимоно и долна роба. От кръвта предните ръбове на дрехите бяха потъмнели. Нима Асагао е била облечена в тези одежди в нощта на убийството? И нима кървящият труп на Коное е опръскал полите й? Рейко поклати глава озадачена. Това бе улика, която пряко замесваше императорската съпруга в престъплението. Но защо Асагао не я е унищожила?
Тих звук от плъзгаща се врата стресна Рейко и я изтръгна от размислите й. Тя ахна, притисна дрехите до гърдите си, обърна се и видя Асагао. Срам и чувство за вина я заляха.
— Здравейте, госпожо Асагао — каза Рейко ведро. — Тъкмо се канех да пробвам костюма за пиесата… — императрицата не отговори. Цялата й жизненост бе изчезнала и сега приличаше на окаян призрак. Погледна Рейко така, сякаш не можеше да си спомни коя бе тази млада жена. — Ваше височество? — изрече Рейко озадачена. Погледът на Асагао се отмести към кимоната в ръцете на Рейко, след което се плъзна към изцапаните им с кръв поли. Странна смесица от неверие, ужас и отчаяние изпълниха очите й. Тя изхлипа едва чуто и се свлече на пода, заровила лице в шепите си.
Лятната буря обгърна храма Кодай във воали от струи дъжд. Сано усети, че някой застана до него. Извърна се и видя средна на ръст, около трийсет и пет годишна монахиня в широка сива роба.
— Аз съм Козери — каза тя. Тихият й глас отекна в сумрачната зала. — Искали сте да говорите с мен?
— Да — отвърна Сано и после огледа по-внимателно монахинята. Високото й чело и скули под обръснатия скалп бяха оформени съвършено. Кожата й бе с цвят на слонова кост и блестеше на светлината на лампата. Очите й бяха издължени полумесеци под тежки сънливи клепачи, усмихнатите й устни бяха пълни и чувствени. От възхита ударите на сърцето му и дишането му се ускориха. Тази неочаквана, чисто физическа реакция при вида на Козери го изненада. Бе смятал, че при възрастта му и след брака му не можеше да го плени повече красотата на никоя непозната. Прикривайки неудобството си, Сано се представи и каза: — За жалост имам лоши новини за вас. Бившият ви съпруг е мъртъв.
Козери се вцепени, усмивката й угасна и тя се извърна към олтара.
— Как е станало? — попита тя.
— Бил е убит — докато даваше подробности и обясняваше защо е дошъл, Сано отчете, че шокът на Козери изглеждаше напълно искрен. — Трябва да разговарям с вас за някои неща, които може би имат връзка с престъплението. Как се омъжихте за левия министър? — попита той и се премести по-близо до Козери.
— Аз съм от клана Наканоин, нисши благородници от куге. Когато станах на петнайсет години, се омъжих за един братовчед, но той почина. Коное беше вдовец и скоро след това се споразумя с родителите ми да се ожени за мен.
— А вие… с готовност ли приехте да се омъжите за него? — попита Сано, като се опитваше да се отърси от смущението, с което го изпълваше присъствието на Козери. Изпитваше към нея чисто сексуално желание. Но тя бе монахиня, потенциален свидетел в дело по убийство, а той имаше съпруга, която обичаше и желаеше! Откакто се бяха оженили, дори не забелязваше другите жени. Какво му ставаше сега?
Козери извърна поглед:
— Беше толкова отдавна… Когато влязох в манастира, загърбих миналото си.
— Обичахте ли левия министър? — попита той, а мислено си представяше мекотата на кожата и гъвкавостта на тялото й.
— Не — едва забележима усмивка повдигна ъгълчетата на устата й. — Бях на седемнайсет, а той — на трийсет и две. Никога не сме били близки…
— И не сте имали деца?
Руменина обагри матовия й тен.
— Коное имаше две големи дъщери… — Сано бе разговарял с тях, но те бяха със стабилно алиби и нямаше никакви видими причини да желаят смъртта на баща си. — А съпружеството ни трая само една година… Предполагам, просто не сме имали достатъчно време, за да създадем общо дете. Прекратих брака, защото реших да посветя живота си на своето духовно призвание.
— Имахте ли някакви други причини да напуснете левия министър?
— Не — отвърна Козери. — Той беше добър човек, стараеше се да ми даде всичко, което може да желае една съпруга.
Очевидно страстта в семейството е била едностранна. Изваждайки изпод кимоното си писмата, които бе намерил в къщата на Коное, Сано каза:
— Нека ви прочета нещо: „Как можа да ме напуснеш? Без теб всеки ден изглежда лишена от смисъл вечност. Духът ми е повален воин. Гняв разяжда любовта ми към теб като червеи в ранена плът. Копнея да те изтръгна от своенравния ти живот. Ще постигна своето отмъщение!“ — Козери потръпна. Тежките й клепачи се сведоха. — Това е написано от левия министър до вас — каза Сано. — Не сте ли го чели?
— Престанах да чета писмата му преди години. От храма връщаха писмата му неотворени — Козери зарови лице в шепите си. — Бях забравила какво представляват.
— Да, тонът им е яростен и злостен. Така ли се държеше с вас, докато бяхте женени? — Козери поклати глава и прокара треперещи пръсти по врата си. Сано почувства неустоимата съблазън, която излъчваше всеки неин жест, и проумя отчаяната решителност на Коное да я притежава. — Той… проявявал ли е към вас каквото и да било насилие?
— Никога — тя се извърна с лице към него. В очите й Сано съзря постепенно избистрящото се съзнание, че той е не само служител на бакуфу, но и привлекателен мъж. — Но левият министър смяташе, че може да притежава всичко, което пожелае, и не бе склонен да приеме поражението си… Съжалявах го.
— Значи сте доволна, че е мъртъв и повече няма да ви досажда.
Козери посрещна думите му с несигурна усмивка.
— Не бих пожелала ничия насилствена смърт. А и не съм имала достатъчно време да осмисля факта, че него вече наистина го няма.
— Кога го видяхте за последен път?
Тя се намръщи, полагайки усилие да си спомни.
— В началото на лятото, струва ми се. Влезе със сила в манастира, но стражите го изведоха навън.
Ако казваше истината, Козери нямаше мотив да убива Коное. Но пък петнайсет години в будистки храм предполагаха добра възможност за овладяване на киай.
— Тук монахините изучават ли шугендо13? — попита Сано. Добре знаеше, че уроците и тренировките по шугендо включват техники за разчитане на чужди мисли, магически транс, психически контрол и киай.
— Да, практикуваме някои от методите, но само които са свързани с постигането на вътрешна хармония. Ние избягваме насилието и нямаме нужда от свръхестествени бойни умения.
Възможно ли бе Козери да е овладяла умението да убива с гласа си? Може би йорики Хошина грешеше, смятайки, че в нощта на убийството в императорския дворец не е имало външни лица? Докато я съзерцаваше, Сано осъзна още по-ясно колко силно го привлича. Несъзнателният й навик да се докосва предполагаше наслада на сетивата въпреки нейния избор да се откъсне от светския живот. Сано си представи сочното тяло, скрито под робата й. Разсеян от тези мисли, той зададе следващия си въпрос почти машинално:
— Един служител на левия министър е бил убит малко преди вие двамата да сключите брак. Можете ли да ми кажете нещо за това?
Премрежените очи на Козери проблеснаха:
— Спомням си смътно този инцидент. Но по онова време бях доста болна и съзнанието ми бе заето предимно със собствените ми страдания. Съжалявам, че не мога да ви помогна.
Ужас и чувство за вина връхлетяха Сано; той почти не чу думите на Козери. Как можеше да пожелае друга жена, когато имаше Рейко? Пропускаше нещо важно, което бе забравил да попита Козери, но сега не можеше да се сети какво. Трябваше да излезе от това място, и то незабавно.
— Извинете — каза рязко и побягна от храма. Проливният дъжд бе намалял и вече само ръмеше. Сано вдъхна влажния въздух и се запита каква ли беше тази магия. После чу някой да го вика по титла. Видя един войник да бърза към него.
