— Спешно съобщение за вас — каза войникът. — От съпругата ви.
Глава 12
— Извиках ви тук, за да говорим за убийството на Коное — говореше Сано на Асагао. Седяха в приемната зала заедно с десния министър Ичиджо, императрицата майка и група благородници от двора. Томохито ги слушаше от трона си. Изражението на Асагао бе безучастно, императорът изглеждаше объркан, а по лицата на останалите бе изписано напрегнато внимание. — Съпругата ми е намерила това в стаята ви — продължи той, сочейки към вързопа с изцапаните с 05 кръв дрехи. — Моля за обяснение.
В съобщението Рейко настояваше за незабавна среща със Сано. Когато се видяха, тя му даде дрехите и му разказа как ги е открила. Той веднага се отправи към двореца. Но вместо Асагао заговори десният министър Ичиджо:
— Фактът, че съпругата ви е претърсвала стаите на дъщеря ми без всякакво разрешение, е голямо оскърбление за императорския двор.
— Аз и Асагао предложихме приятелството си на вашата съпруга, а тя се възползва от доверието ни, за да ни шпионира — обади се Джокьоден със суров упрек в гласа. — Подобни коварни подходи са възмутителни.
Императорът бе вперил гневен поглед в Сано:
— Асагао е моя свещена съпруга. Никой не може да я призовава по този начин. Тя не е длъжна да говори с вас! — императрицата продължаваше да седи безмълвна и неподвижна. — Тя няма нищо общо с Коное — продължи императорът.
Сано видя как най-черните му страхове се превръщат в реалност — чрез разследването си той сериозно бе оскърбил тези хора. Рискуваше да наруши крехкото равновесие между бакуфу и трона.
— Съжалявам — заяви Сано учтиво, — но справедливостта стои над разпоредбите в императорския двор. Не обвинявам госпожа Асагао, просто искам да разбера как тази кръв се е озовала върху дрехите й. Госпожо Асагао?
Императорската съпруга го погледна така, сякаш й говореше на непознат език.
— Изплашихте я толкова силно, че не може да говори — намеси се императорът.
— Сосакан сама, очевидно има някаква грешка… — намеси се Ичиджо. — Изглежда, смятате, че дъщеря ми е изцапала дрехите си, убивайки левия министър. А всъщност дори не е сигурно дали тези дрехи са нейни. Пък и е възможно петната изобщо да не са от кръвта на Коное.
— Всеки може да е подхвърлил тези роби в стаята на снаха ми — обади се Джокьоден.
Сано бе обмислил тези възможности. Но настояваше да чуе какво ще му каже самата Асагао.
— Уважаема госпожо — обърна се той към нея, — тези дрехи ваши ли са?
Отговор не последва. Императорът изропта гневно. След една дълга конфузна пауза Асагао заговори едва чуто с треперещ глас:
— Мои са. Бях облечена с тях в нощта, когато умря левият министър Коное. Аз го убих.
Леденият вакуум на мълчанието изпълни помещението. Челюстта на императора увисна; изумление отне цвета от фините черти на Ичиджо; госпожа Джокьоден замръзна с изражение на неразбиране; благородниците опулиха очи. И после изведнъж всички заговориха едновременно:
— Не! Не е възможно! Нима? Абсурд…
Томохито стисна жена си за рамото и я разтърси:
— Какво ти става? Какви ги дрънкаш? Веднага се откажи от думите си!
Ичиджо повтаряше:
— Нито дума повече, дъще! Нито дума! Тя не е на себе си. Не й вярвайте! Не й вярвайте!
— Скандал! Принудихте я да изрече каквото искате да чуете — заяви госпожа Джокьоден. — Тя е изгубила разсъдъка си, повикайте лекар.
— Никой да не напуска помещението! — извиси се гласът на Сано над врявата. Войниците препречиха вратите. Императорът, Джокьоден, Ичиджо и останалите с неохота се върнаха по местата си. Сано долови страх зад привидно гневните им изражения. В настъпилата неловка тишина той отново насочи вниманието си към госпожа Асагао. — Уважаема госпожо — каза той, — току-що заявихте, че сте убили левия министър Коное. Истина ли е? — Асагао кимна безмълвно. — Това е много сериозно твърдение — продължи Сано. — Разбирате ли, че заради тези думи можете да бъдете осъдена на смърт?
Император Томохито отвори уста, за да каже нещо, но госпожа Джокьоден го възпря с поглед.
— Разбирам — прошепна Асагао.
— В случай че не сте казали истината — заяви Сано, — сега ви давам възможност да го сторите. Вие ли убихте левия министър Коное?
Ичиджо се наклони към дъщеря си с умолителен поглед, откъм императора се разнесе приглушен ропот. Джокьоден и благородниците чакаха и наблюдаваха неподвижни.
— Истина е — изрече Асагао по-силно. — Аз го убих.
Сано пое дълбоко въздух, задържа го за миг и после го изпусна.
— Защо го убихте? — попита той.
— Бях му ядосана.
— Погледнете ме, госпожо! — Асагао вдигна лице към Сано. Устните й трепереха. — Защо му бяхте ядосана?
— Той ме ухажваше от миналата есен. Правеше ми подаръци и комплименти. Беше толкова красив и чаровен, че аз се влюбих в него. Преди няколко месеца пожела да ме люби и аз му позволих.
— Не! — Томохито се втренчи в жена си гневен и наранен. — Ти си моя. Не може да те има някой друг! — той изрева и замахна към Асагао. Дланта му уцели главата й. Асагао се олюля. Томохито се отдалечи и обърна гръб на всички.
Ичиджо поклати глава. Сано се обърна да види реакцията на Джокьоден. Изражението й бе спокойно.
Асагао продължи:
— Левият министър и аз се срещахме при всяка възможност, но после разбрах, че ме е прелъстил, защото е искал да ме раздели с императора. Възнамеряваше да го убеди, че аз съм го прелъстила, тъй че Томочан да бъде обзет от ревност и да ме изостави. Малката дъщеря на левия министър е втора сред любимките на Томочан. Тя щеше да бъде издигната за императрица. Коное бе идол за Томочан; той щеше да му прости, че ме е любил. Но аз не исках да загубя положението си. Не можех да позволя на левия министър да разкаже за нас. И затова го убих.
Този сценарий предоставяше на Асагао по-силен мотив за убийство, отколкото разправията за парите, която бе споменала пред Рейко. Но Сано си даваше сметка, че с любовната връзка между Асагао и Коное възникваха, освен това, по-силни подозрения и в други посоки.
— Кой знаеше за тази връзка? — попита той.
— Само личната му прислуга. Те разнасяха съобщенията между нас и ни уреждаха срещите.
Сано обходи с поглед присъстващите, за да долови и най-малката реакция — знаеше ли императорът за изневярата на Асагао? Дали би могъл в пристъп на гневна ревност да убие прелъстителя й? Освен това десният министър също бе имал мотив за отмъщение — Коное е бил с по-висш ранг и сигурно между двамата императорски министри е имало съперничество. Да, Ичиджо би и трябвало също да е сред заподозрените!
— Кажете ми какво се случи в нощта на убийството — обърна се Сано към Асагао.
— Получих съобщение от Коное, в което ме канеше да отида в езерната градина в полунощ. Съзрях своя шанс да се отърва от него, преди да е успял да ме унищожи. Отидох в градината по-рано и зачаках. Когато пристигна, го проследих и го убих. Чух, че приближават хора, и в бързината се изцапах с кръвта му.
— Но щом не сте искали императорът да разбере за връзката ви с левия министър, защо я признавате сега? — попита Сано. — Откъде идва туй нетърпение да направите самопризнания, щом знаете, че наказанието е смърт?
— Защото убийството е грях и съжалявам за онова, което сторих.
— Вчера сте споделили пред съпругата ми колко се радвате, че Коное е мъртъв — припомни й Сано.
Асагао се размърда неловко.
