— Промених си мнението.
— Разбирам! — Сано млъкна за момент. — Ваша ли бе идеята да направите самопризнания?
— Да, разбира се — съпругата на императора закима усилено.
— Да не би да се опитвате да защитите някого, като поемате вината за убийството? — настоя Сано и отправи поглед последователно към Ичиджо, Джокьоден и Томохито.
— Възмутен съм от намека ви, че бих накарал дъщеря си да се жертва, за да ме защити — възкликна Ичиджо. — Аз не съм убиец. Нито пък тя. Фактът, че говори подобни неща, означава само, че е обезумяла.
— Не съм обезумяла! Казвам истината. Аз убих Коное!
— Има начин да разберем — прекъсна я Сано. — Госпожо Асагао, нареждам ви да демонстрирате пред мен поразяващия вик!
Последва миг на стъписано мълчание. После Ичиджо възкликна надменно:
— Това е смешно! Дъщеря ми не е способна на такова нещо!
— Щом като и вие самият очевидно се съмнявате във вината й, излишно и жестоко е от ваша страна да поощрявате болните й фантазии — упрекна го Джокьоден.
Но Сано бе непреклонен:
— Е? Аз чакам.
— Но така бих могла да нараня някого… — възпротиви се немощно Асагао.
Сано стана, прекоси стаята и дръпна една от преградните стени. Навън в градината върху една част от оградата бяха накацали косове.
— Не е необходимо да използвате пълната сила на киай. Просто зашеметете тези птици.
Асагао се размърда неловко с уплашено изражение.
— Няма да се получи… Не и когато всички ме гледат…
— Не можете, нали? — подразни я Сано — Нито сега, нито когато и да било.
Тя се хвана на детинското му предизвикателство:
— Какво искате? Нали вече признах, че съм го убила. Не е ли достатъчно?
Достатъчно, за да бъде осъдена, но не и да задоволи вътрешната му потребност да разкрие истината. И въпреки това Сано трябваше да спази закона, според който самопризнанието бе законно доказателство за вина. С голяма неохота той заяви:
— В такъв случай съм длъжен да ви арестувам — по негов знак войниците тръгнаха към Асагао.
— Не! — възропта рязко Ичиджо.
Томохито скочи от подиума и се хвърли напред. Застана с разперени ръце между войниците и жена си.
— Не я доближавайте! Не можете да я отведете! Първо ще трябва да ме убиете! — детски гняв бе изкривил чертите му.
Войниците погледнаха Сано в очакване на нова заповед. Той се приближи и протегна ръка към императора.
— Такъв е законът, ваше величество. Тя избра самопризнанието.
Той не бе докоснал Томохито, но младежът отскочи, сякаш Сано го бе ударил, и изкрещя:
— Как смеете да ми посягате? — залитна и падна на задните си части.
Благородниците възкликнаха възмутено:
— Хулителство! Светотатство! — традицията забраняваше тялото на императора да докосва земята, където стъпваха обикновените хора. Ужас връхлетя Сано. По негова вина Рейко бе претърсила стаята на Асагао и ето докъде бе довело това. Вместо да спечели отново благоволението на шогуна, щеше да бъде обвинен, че е използвал непозволени средства в разследването си и е засегнал и обидил императорското семейство.
— Отведете я! — нареди той на войниците. Когато хванаха Асагао за ръцете, на лицето й се изписа истински ужас — сякаш най-после бе осъзнала последствията от поведението си. Войниците я помъкнаха към вратата. Джокьоден, Ичиджо и благородниците заобиколиха Сано.
— Това е зверство! — възкликна Джокьоден.
— Незабавно пуснете дъщеря ми! — закани се с пръст Ичиджо.
— Татко! — изкрещя Асагао. — Не им позволявай да ме отведат!
Високи нечленоразделни звуци оповестиха пристигането на принц Момозоно, който вероятно бе подслушвал отвън. Той се втурна в стаята залитайки и се хвърли към Сано, като крещеше:
— Н-не мо-ожете да от-т-тведете с-съпругата на негово в-величество!
Сано вдигна ръце, за да отбие яростните удари на принца. Настана суматоха. Насред необузданата блъсканица Асагао пищеше пронизително. Обзет от опасения, че в двореца може да избухне бунт, Сано извади меча си. Тълпата се отдръпна с ужасени викове. Асагао избухна в истеричен плач. Сано поведе хората си и пленницата вън от помещението.
— Къде я водите? — попита настоятелно десният министър. — Не можете да я оставите в градския затвор.
— Ще я охраняваме на безопасно място с необходимите удобства — отвърна Сано.
— А после?
— Ще я отведем в Едо, за да бъде съдена.
Глава 13
Когато Сано се прибра в имението, вечерта бавно се спускаше. В двора предаде коня си на едно момче от конюшнята и се отправи по коридора към своите стаи. Рейко сигурно изгаряше от нетърпение да чуе всички подробности, но Сано се чувстваше ужасно изморен и предпочиташе да остане сам. Освен това имаше и друга причина за нежеланието си да види Рейко.
Съпругата му рано или късно щеше да се сети, че Сано е ходил в храма Кодай, и щеше да попита за Козери. А заради развитата си интуиция Рейко веднага щеше да се досети колко силно му бе въздействала бившата съпруга на убития.
Сано спря пред вратата на стаята, въздъхна и влезе. Рейко седеше вътре, свежа и красива в своя жълт халат. Щом го видя, скочи от мястото си до прозореца с блеснали от очакване очи.
— Какво стана? — извика тя. Сано изпита обичайната радост и прилив на обич при вида й, но в следващия миг го обзе чувство за вина.
— Имаме разрешение на случая — каза той, — което обаче никак не ме удовлетворява — остави меча си на един стенен рафт, легна на пода и отпусна глава върху възглавниците.
— Ти си изморен. Трябва да те оставя да починеш, вместо да те засипвам с въпроси — Рейко коленичи до него и положи влажна хладна кърпа на челото му. Наля му чаша вода. Загрижеността й засили угризенията му.
— Няма нищо — каза той и й описа признанията на Асагао.
Рейко възкликна удивена:
— Не мога да повярвам, че е направила самопризнания! Нито пък че е виновна. Провери ли версията й?
— Да, разбира се. След задържането й отидох отново в къщата на левия министър и разговарях с личната му прислуга. Те признаха, че са знаели за срещите му с императорската съпруга. Тъй че връзката е била факт и Асагао е имала сериозен мотив да желае смъртта на Коное. Разпитах и придворните дами, с които си се срещнала вчера. Те признаха, че са те излъгали, че Асагао е била с тях по време на убийството. Тя била излязла от стаята си малко преди полунощ… за да се срещне с някого. Жените не знаеха нито с кого, нито къде, но казаха, че през последните месеци често се измъквала тайно и ходела някъде. Тяхната история е косвено потвърждение на любовната й връзка.
Рейко седеше безмълвна, без изобщо да забелязва настроението на Сано.
— Не разбирам… Ти никога нямаше да откриеш съществуването на тази връзка без самопризнанията на Асагао. Но за нея щеше да е по-добре да си мълчи — после в очите на Рейко засия вдъхновение. — Ами ако императрицата е била принудена да се жертва заради някого… заради убиеца…
— Мислих за това. А изцапаните с кръв роби?
