ме преследва онова усещане, че нещо ми се изплъзва…
Лицето на Рейко отрази тревогата му:
— Може би липсващият елемент е в онези писма, които намери в къщата на Коное — предположи тя.
— Да, бившата му жена Козери. Ще я посетя още утре. Остават и монетите с папратовите клонки. Днес Маруме и Фукида разпитваха из целия град без никакъв резултат. Йорики Хошина също трябваше да потърси някаква информация за тях… — сега Сано осъзна, че Хошина бе фактор в съмненията му относно случая. — Питам се дали резултатите от предварителното разследване на Хошина са точни.
— Смяташ, че е излъгал? — попита Рейко.
— Не непременно. Може да е бил подведен, не знам. Най-добре е да започна разследването от самото начало. Нищо чудно Коное да е имал врагове… Сигурно те са отстранили повечето веществени доказателства от стаята му още преди да съм я претърсил…
— Тогава ще ида пак в двореца да поразпитам кой би могъл да му е враг… Пък и от двете си посещения получих покани за нови визити. Госпожа Джокьоден спомена за неприятели сред благородниците…
— Но тя знае, че си мой агент — възпротиви се Сано. — И сигурно ще се опита да те заблуди. Освен това изглежда най-вероятният извършител от заподозрените. Обещай ми, че ще стоиш далеч от нея.
Рейко кимна с неохота.
— Добре. Но Асагао не ме подозира. И настоява да играя в пиесата й. Каква по-добра възможност да науча онова, което тя знае за двора…
Сано нямаше как да не се съгласи:
— Добре — каза той. — Утре можеш да я посетиш отново, докато аз разговарям с Козери в храма Кодай. Сега по-добре да тръгвам, защото иначе ще закъснея за банкета на шошидай.
В Понточо, увеселителен квартал на западния бряг на река Камо, фенери с форма на звезди украсяваха стрехите на чайни и гостилници, пълни с шумни гуляйджии. През втората вечер на Обон гонговете на храмовете ехтяха непрестанно. Хората спускаха борови клони в кладенци, за да могат духовете да се изкатерят по тях от отвъдното.
Придружен от Маруме и Фукида, Сано пристигна в голямата чайна, построена като платформа над реката. Фенерите бяха украсени с цветни ленти, които шумоляха на хладния ветрец. Черните води проблясваха с отраженията на гаснещия залез. Вечерта ухаеше на риба, летни цветя и горено цитрусово масло, с което гонеха комарите. Повечето от гостите вече бяха пристигнали. Когато йорики Хошина приближи, за да поздрави сосакан сама и хората му, Сано го дръпна настрана за кратка справка и попита:
— Какво открихте днес следобед?
— Разговарях с всички шпиони от двореца. Узнах, че отношенията на императора с левия министър са били доста бурни — каза Хошина. — Коное държал момчето с твърда ръка. Понякога императорът се вбесявал и правел скандали; друг път бил хрисим като овчица. Колкото до госпожа Джокьоден, тя била в дългогодишна вражда с Коное заради противоречия, как да се ръководи дворът и кой да има по-голямо влияние над сина й. Левият министър си спечелил омразата и на Асагао, защото той й отрязал бюджета.
— А какво откри за монетите с папратова клонка?
Хошина поклати глава.
— Показах я из полицейското управление, но никой не е виждал подобна пара. Утре ще разпитам из града.
— А вие с какво ще се заемете утре? — прояви интерес Хошина.
— Ще се видя с Козери, докато съпругата ми е на гости у Асагао.
В този миг разговорът им бе прекъснат от шошидай Мацудайра, който обяви началото на угощението. Трийсетте самураи на банкета се нахвърлиха върху блюдата с яребица на скара, супа от костенурка, сашими11, печена платика с ориз и сладък маринован пъпеш.
След това според ритуала мъжете започнаха да се черпят със саке, а към полунощ, когато всички вече бяха доста пийнали, йорики Хошина се измъкна от чайната и се отдалечи от увеселителния район.
Застанал между двама телохранители на верандата, дворцовият управител се сепна, когато зърна Хошина. Пулсът му бе ускорен от очакването на тази среща; желанието, което бе потиснал предишната вечер, избликна отново.
Хошина се приближи, вдигна поглед и се поклони за поздрав.
— Напуснах банкета при първа възможност. Простете, ако съм ви накарал да чакате — довърши той.
— Ни най-малко. Ела горе! — Хошина го последва по стълбите. Когато останаха сами, йорики коленичи пред Янагисава. Дворцовият управител долови мъжкия му мирис на борово масло за коса, тютюнев дим, алкохол и пот. Атмосферата между тях изведнъж стана някак интимна и заплашителна. Докато си наливаше саке, Янагисава почувства, че ръката му трепери. Той подаде на Хошина една чаша, като този път много внимаваше да не го докосне. — Е? — попита най-сетне, срещайки хищния поглед на подчинения, с наложено насила самообладание. — Какво имаш да ми докладваш? — йорики описа какво бе направил и казал Сано през деня. Янагисава кимна доволно и отбеляза: — Сосакан ми спести досадната работа да разследвам несъществените заподозрени. Самият факт, че не е изградил срещу тях солидно обвинение, говори за невинността им. С какво друго разполагаш?
— Днес научих няколко интересни неща. Джокьоден имала посетител, който идвал при нея всеки ден в часа на овцата12. Млад мъж, по всяка вероятност търговец, ако се съди по описанието на прическата и облеклото му. Носел й писма, чакал при портите на двореца, докато й ги връчели, после вземал отговорите и си тръгвал. Представял се като Хиро, но никой не го познава. Стражите няколко пъти се опитвали да го проследят, но той все се измъквал.
— Какво има в тези писма?
— Не се знае. Съобщенията били отнасяни от главната придворна дама на Джокьоден, която й е много вярна.
— Веднага прати шпиони да разберат кой е този Хиро и какво пише в писмата!
— Слушам, господарю — отвърна Хошина. — Открих и още нещо. Десният министър Ичиджо веднъж месечно напуска двореца по мръкнало съвсем сам и понякога отсъства ден-два, а друг път се връща още същата нощ. Не се знае къде ходи.
Макар че Янагисава можеше да измисли ред безобидни причини, поради които един благородник можеше да се измъква крадешком от двореца посред нощ, имаше вероятност откритието на Хошина да се окаже с твърде сериозни последствия за разследването.
— Ако Ичиджо е отсъствал в нощта на убийството, не би могъл да отнеме живота на Коное — промърмори той.
— Не успях да намеря свидетел, който да потвърди, че Ичиджо е бил в двореца въпросната нощ — каза Хошина. — Но това не означава, че не е бил там. Питам се какво би могъл да върши толкова тайно, че да не иска никой да знае?
— Може би си заслужава да се поинтересуваме — каза Янагисава, — но сега ме вълнува повече това, че Ичиджо излъга, за да предостави алиби на дъщеря си. Явно е готов да отиде и по-далеч, за да я защити. Затова ще се възползваме от мотивите му и ще му устроим капан. Да, да, и в същото време да унищожим Сано! — Янагисава развълнувано описа плана, който бе съчинил.
— Блестящо! — възхити се Хошина.
Спонтанната похвала достави на Янагисава по-голяма наслада от всички щедри комплименти, с които го бе засипвал Айсу. Дворцовият управител си помисли, че може би Хошина е по-подходящ за главен васал от него.
— Какъв е графикът на Сано за утре — попита, връщайки мисълта си към своя план.
— Сутринта ще се срещне с Козери — отвърна йорики. — Съпругата му ще е на гости на Асагао.
— Тогава трябва да действаш бързо.
— Ще започна от тази нощ — каза Хошина. — На път за дома ще се отбия в конюшнята на
