Ярката светлина го ослепи. Когато погледът му се избистри, видя, че се намира в гола просторна стая, а пред него стоеше някакъв мъж. Беше висок слаб самурай, облечен в роба от тъмна коприна. Лицето му притежаваше поразителна зловеща красота.
— Кой сте вие? — попита Ичиджо, като отчаяно се стараеше да излъчва обичайната си властност.
Самураят се усмихна; пронизващият му поглед внимателно изучаваше Ичиджо.
— Аз съм дворцовият управител Янагисава Йошиясу.
Ичиджо забеляза златния герб на Токугава върху туниката на мъжа.
— Наместникът на шогуна? — попита той озадачен. Заля го нова вълна от ужас. Дворцовият управител бе най-могъщият човек в Япония, прочут с жестокостта си. Тази тайна среща — на неизвестно място, без всякакви свидетели — криеше заплаха за невъобразими злини. — Но… аз не знаех, че сте в Мияко.
— Много малко са хората, които знаят, че съм тук.
— Но… какво искате от мен? — попита объркан десният министър.
— Информация — отвърна дворцовият управител и обиколи Ичиджо с бърза крачка; стъпките му чертаеха около него невидима примка. — Информация за убийството на левия министър Коное. Разкажи ми какви бяха взаимоотношенията ви.
Чертите на Ичиджо придобиха безстрастно изражение, когато каза:
— Това по-скоро засяга сосакан Сано, който разследва смъртта на Коное. Защо ме разпитвате вие?
— Да речем, че проявявам личен интерес — отвърна Янагисава.
— Сосакан Сано знае ли за… този личен интерес? — попита Ичиджо.
Непочтителността му вбеси Янагисава.
— Ти си тук, за да отговаряш на въпроси, не да ги задаваш — възкликна той. — На колене! — Ичиджо коленичи с презрителна гримаса. — Сега ми разкажи за Коное! — заповяда дворцовият управител.
— Коное сан бе мъдър, усърден и почтен. Блестящ администратор — тонът на Ичиджо изразяваше насмешка, че е бил принуден да говори под заплаха от наказание.
— Но ти не си го харесвал, нали?
— Ние бяхме колеги и братовчеди! — отвърна десният министър, сякаш порицаваше Янагисава, че си позволява да поставя под съмнение фамилната му привързаност.
— Да, но след смъртта му постът на главния императорски съветник е вакантен — многозначително рече дворцовият управител.
— Да, така е! Последният главен императорски съветник почина през пролетта.
— А, да! — престорено възкликна Янагисава. — В края на месеца ще бъде назначен новият, нали? А основните претенденти за мястото му бяхте вие и левият министър… Естествено, Коное като ляв министър и оглавяващ старшия клон на рода Фудживара би имал по-големи шансове… — чертите на Ичиджо се бяха сковали, а Янагисава очевидно се наслаждаваше на властта си. — Всички знаят, че ти превъзхождаш Коное по възраст, интелект, опит и характер. В досието ти не фигурират скандали, а кариерата ти е образец за отдаденост на дълга. Ти заслужаваш да бъдеш главен императорски съветник! И Коное те е смятал за съперник. Затова е използвал срещу теб доста нечестни методи…
— За какво говорите? — обади се Ичиджо.
В далечината се чуха гонговете в чест на Обон. Следобедът неусетно преминаваше във вечер. Янагисава мълчеше, за да изнерви жертвата си. Най-сетне рече:
— Коное разпространяваше слухове сред най-влиятелните членове на двора, че си изкуфял, че нощем се напикаваш, че те е виждал да бродиш из града, без да знаеш как да се прибереш у дома — негодуванието изби в алени ивици върху високите скули на Ичиджо. Янагисава продължи тихо да дълбае като свредел в мозъка му: — Сега Коное е мъртъв, ти се най-висшият служител в двора, с най-големи шансове да спечелиш желания пост. Затова ли го уби, кажи!
— Обвинението ви е абсурдно и неоснователно — заяви с презрение Ичиджо. — Пък и щом сте толкова осведомен, няма нужда да отговарям на въпросите ви. Очевидно е, че каквото и да кажа, няма да промените мнението си, тъй че защо да продължаваме този фарс?
Макар да смяташе Ичиджо за главен заподозрян, Янагисава имаше нужда от потвърждение на преценката си. Не бе очаквал самопризнание, но се надяваше да изясни някои обстоятелства, които говореха за вината му. Затова смени тона:
— Минали са доста дни, преди императорският двор да уведоми шошидай за смъртта на левия министър. Разбрах, че решението да се забави вестта е било твое.
— Просто наредих да не се докладва за смъртта, преди дворът да проведе собствено следствие и да опише инцидента.
— Добре формулиран опит за измама — отбеляза Янагисава. — Ти къде беше по време на убийството?
— На чаена церемония в една къща в двореца — каза Ичиджо съвсем спокойно. — Дъщеря ми Асагао беше с мен — после добави: — Тя е съпруга на императора.
Дворцовият управител едвам скри доволството си от факта, че бе уловил Ичиджо в откровена лъжа. Според доклада на йорики Хошина същата вечер един млад благородник и една дама от двора са използвали малката едностайна къщурка за любовна среща. Ичиджо и дъщеря му не са можели да бъдат там по същото време. Десният министър знаеше, че Асагао е сред заподозрените, и по този начин се опитваше да осигури алиби едновременно и на нея.
— Ако си бил в двореца, трябва да си чул вика и врявата след него — каза Янагисава, — но ти не си отишъл в езерната градина да видиш какво става, макар че госпожа Асагао го е сторила. Дворцовите стражи са те търсили навсякъде, за да ти докладват за случилото се, но всуе. Защо не се появи да поемеш нещата в свои ръце?
— Признавам, бях небрежен. Но щом сте толкова сигурен, че аз съм убиецът, защо рискувате да заставате срещу мен? Не ви ли е страх, че ще ви убия, преди да успеете да извикате охраната си?
Като се кискаше, Янагисава крачеше във все по-тясна спирала около Ичиджо.
— Рисковете са неделима част от живота — той отказа да признае, че наистина се страхува от Ичиджо. — Пък и да ме убиеш, няма да се измъкнеш от хората ми… Свободен си! — Янагисава плесна с ръце; двама от стражите влязоха в помещението и той им нареди: — Върнете десния министър обратно в двореца!
Ичиджо се втренчи в него изумен.
— Но… щом няма да ме арестувате, защо ме отвлякохте? — дворцовият управител само се усмихна. Десният министър разтърка слепоочията си и попита: — Значи все пак сосакан сама не подозира, че сте в Мияко… и щом още не ме е набелязал като заподозрян, значи вие сте решили да е така… Ами ако му кажа за нашия разговор?
— Би било грешка — отвърна Янагисава, — защото тогава Сано ще съсредоточи разследването върху теб. И аз лично ще му помогна! Затова по-добре си трай!
Ичиджо кимна с неохота в знак на съгласие.
Глава 10
— Притеснен съм за този случай — каза Сано на Рейко. След като приключиха работата си за деня в императорския дворец, те се върнаха в своята стая в имението. Докато мракът затъмняваше прозорците, а гонговете оповестяваха началото на вечерните ритуали, Сано се преобличаше за празненството, организирано от шошидай Мацудайра.
— Минал е само един ден — каза тя. — Не можеш да очакваш да разрешиш загадката толкова скоро.
— Зная. Но всички заподозрени с еднаква вероятност може да са извършили убийството. Императорът и принцът не разполагат с друго доказателство за алибито си, освен взаимната си подкрепа. Може да са били в учебната зала, както твърдят, но не е изключено истината да е съвсем друга. Джокьоден казва, че е чула поразяващия вик, докато е била край летния павилион, но никой не може да го потвърди. Императорската съпруга излъга за своето алиби, но пък е единствената с ясен мотив — мразела е левия министър за това, че е съкратил отпуснатите й средства. От друга страна, не мога да си представя, че може да владее поразяващия вик… Всъщност не мога да си представя нито един от тези хора в качеството на убиец. И все
