— Не му вярвайте! Госпожо, не му вярвайте! — здравенякът се опита да му запуши устата, но Благочестива Истина извърна лице: — Не им позволявайте да ме отведат! „Черният лотос“ е въплъщение на злото! Планината ще изригне. Пламъци ще погълнат града. Водите ще влачат смърт, а въздухът ще пръска отровния си дъх. Небето ще пламне, а земята ще изригне! Вие трябва да предотвратите гибелния пожар — свещеникът най-после успя да му запуши устата. Момъкът се давеше и стенеше, но двамината му пазители го вдигнаха и го изнесоха през портата.
— Чакайте! — Рейко се втурна след тях. Думите на Благочестива Истина звучаха като бръщолевене на безумец, но тя не можеше да се довери на помощниците на Джункецоин и на доктор Мива. — Искам да се уверя лично, че всичко с него ще бъде наред…
Единият от свещениците й отвърна през рамо:
— Вървете си по пътя, госпожо, и не се безпокойте вече за Благочестива Истина. Ще го върнем обратно в болницата, където ще получи грижите, от които се нуждае…
После бързо се отдалечиха към храма „Черният лотос“. Рейко безпомощно ги изпрати с поглед. Докато се връщаше обратно към портите, където я очакваха придружителите й, тя се питаше на кого все пак трябва да повярва?
Глава 8
Здрачът разпъна над Едо синьо-сив балдахин. Зад прозорците започнаха да просветват газени лампи и фенери, а луната като огромна, изтъняла по краищата сребърна монета засия над замъка Едо. В осветения с факли двор на имението на Сано се разнесе чаткане на копита. Стражи на коне съпроводиха паланкина на Рейко до къщата.
Когато тя слезе от него, Охана отвори рязко входната врата и възкликна:
— Слава на боговете, най-после се върнахте!
Вълна от тревога заля Рейко и тя побърза да влезе в къщата.
— Случило ли се е нещо с Масахиро?
— Младият господар толкова тъгуваше за вас, че цял ден не спря да плаче. Не яде, почти не е спал…
В преддверието Рейко бързо се събу и хукна навътре по коридора. Чу плача му — тих, монотонен и скръбен. Втурна се в детската стая и завари собствената си бавачка Осуги да го полюшва на скута си. Масахиро се въртеше с печално личице, но когато я зърна, изведнъж млъкна и ококори очи. Засмяна от радост, че го вижда отново, Рейко коленичи и пое пухкавото му топло телце в обятията си. Притисна буза до меката му косица, но той изхленчи недоволно.
— Миличкият ми, толкова ми липсваше… Но какво има? — Рейко озадачена погледна сина си и видя изкривеното му от печал личице. Опита се да го утеши, но малките му ръчички я блъснаха по гърдите, а крачетата му я ритнаха в стомаха.
— Младият господар е уморен и ядосан — обясни Осуги.
— Не, сърди ми се, че го изоставих! — беше непоносимо, че синът й я гони, и очите й се напълниха със сълзи. Макар че Масахиро пищеше и се дърпаше, тя го държеше здраво. — Вече съм тук и всичко е наред — шепнеше му тя. Между оглушителните му писъци чу входната врата да се отваря и миг по късно в преддверието се разнесоха мъжки гласове.
Сано се беше прибрал.
Разтревожен от писъците, той бързо прекоси коридора, уплашен, че с Масахиро се е случило нещо лошо, и се втурна в детската стая. След като го видя невредим в ръцете на Рейко, си отдъхна, но Масахиро продължаваше да пищи. Сано забеляза сълзите в очите на съпругата си.
— Какво се е случило? — той коленичи до жена си. — Ударил ли се е?
Рейко му се усмихна с усилие и извиси глас над писъците.
— Не, просто е сърдит…
Едва сега Сано забеляза, че е облечена с връхната си наметка.
— Ти сега ли се прибираш?
— Да.
— Трябваше да отидеш в храма Зоджо сутринта. Какво се е случило?
За миг Масахиро млъкна и погледна родителите си с любопитство. После изкрещя и протегна ръце към Сано, който го взе от скута на Рейко и го притисна до гърдите си.
— Убедих Хару да говори — отвърна Рейко. — След онова, което чух, трябваше да продължа да проучвам нещата.
Масахиро отново запищя, когато баща му го залюля непохватно. Накрая Сано не издържа и го връчи на прислужничките.
— Да идем в гостната да поговорим… — предложи той на жена си.
Когато се настаниха в неотоплената стая за гости, Рейко обясни, че Хару не познава жертвите и не може да си спомни нищо нито за пожара, нито как и защо се е озовала край къщата. После описа синините й.
— Смятам, че момичето е било нарочено за жертва — завърши тя. — И понеже съществува реална опасност за живота й, трябва бързо да открием истинския подпалвач…
Очевидно между Рейко и Хару се бе създала емоционална връзка, която пречеше на съпругата му да допусне възможността момичето наистина да е виновно за престъпленията. Сано си помисли за онова, което бе научил през деня, и сърцето му се сви.
— Поздравления, че си успяла да склониш Хару да говори — каза той, навлизайки внимателно в един разговор, който според него щеше да доведе до разногласия. Окуражен от гордостта, която засия върху лицето на Рейко, каза предпазливо: — Но преди да правим изводи, трябва да разгледаме и другите доказателства. Срещнах се със семейството на оябун Ояма — и той й разказа онова, което бе научил. — Историята на по-големия син за това, как баща му го е запознал с Хару, показва, че въпреки твърденията й тя е познавала поне една от жертвите.
Макар че Рейко не помръдна, нито промени изражението си, Сано усети, че е озадачена от новината. Сигурно й беше неприятно да си даде сметка, че Хару я беше излъгала.
— Но нали ти сам каза, че „Черният лотос“ има безспорни облаги от завещанието на Ояма? Защо тогава се опитваш да насочиш всички обвинения към Хару? Аз разговарях с игуменката и с храмовия лекар — Рейко сподели със Сано какво бе научила от Джункецоин и доктор Мива, и добави: — Исках да разпитам монахините и сираците за Хару, но игуменката не ми позволи. И на детективите ти едва ли им е провървяло повече, макар че уж провеждаха независимо разследване. Свещениците от „Черният лотос“ ги следваха като сенки…
— Може би просто са им оказвали съдействие — предположи Сано, обезпокоен, че Рейко пак е проявила самоинициатива. — Не е трябвало да ходиш в храма — добави той. — Това, че разпитваш там без мое знание или позволение, може сериозно да навреди на разследването ми и на положението ми пред шогуна…
— Съжалявам — каза Рейко гузно.
— А ако наистина убиецът все още е на свобода, тогава е опасно да обикаляш сама из района… — Рейко се намръщи, но Сано продължи: — Разполагам с резултатите от аутопсията. И трите жертви са били
