убити предварително. Момченцето е било държано без храна и е било малтретирано. Вратлето му е било счупено.
Рейко потръпна от ужас.
— Колко жестоко — глухо изрече тя. После, когато смисълът на думите му стигна до съзнанието й, лицето й изведнъж просветна: — Може ли едно тъй крехко момиче като Хару да строши черепа на едър мъж, да удуши здрава и силна жена и да прекърши врата на малко момченце… и всичко това в една нощ? А след това и да премести труповете им в къщата, за да изгорят? При какви обстоятелства едно сираче ще измъчва с глад друго дете? Явно убиецът е друг, а не Хару…
Съпругата му имаше право, даде си сметка Сано — сценарият, който тя описа, звучеше неправдоподобно.
— На този етап е рано да изключваме каквато и да било възможност — каза той с мисълта да не стане жертва на собствената си предубеденост.
— Ако търсим други заподозрени, тогава най-подходящите кандидати са доктор Мива и игуменката Джункецоин. Около тях има нещо много странно… — и Рейко описа зловещата двойка. — И двамата са познавали Ояма. Освен това много държаха да стане ясно, че имат алиби, и още повече да засилят подозренията към Хару.
Сано мислено прецени събраната информация.
— А може би игуменката и лекарят казват истината за Хару — изрази той предпазливо предположение.
— Не, изключено е! Не ми вдъхват никакво доверие. Някой е пребил и насинил Хару; нищо чудно това да е тяхна работа! — Рейко говореше убедено, облегната на едната си страна. Сано си даде сметка, че, оспорвайки оценката й за Хару, само я бе подтикнал още по-категорично да защитава момичето. С тревога осъзна, че случаят можеше да стане причина за раздор в семейството му. — Смяташ, че е виновна, нали? — попита накрая Рейко.
— Няма да вземам никакво решение, преди да имам достатъчно факти на разположение — отвърна той неубедително. — Пък и няма доказателства, че някой друг, освен Хару има мотив за тези престъпления…
— Напротив! — и Рейко му разказа за срещата си с младия монах.
Сано поклати глава удивен.
— Това не е възможно. Една секта не може да скрие действия, каквито описваш! Бакуфу упражнява строг контрол върху духовенството. Всеки месец длъжностни лица от министерството на храмовете и гробниците правят инспекции по храмовете… Те щяха да констатират, че има послушници и деца, държани там против волята им… А и мецуке, шпионите на шогуна, следят за всякакви дейности, които представляват заплаха за страната… Нали свещениците, които са отвели Благочестива Истина, са ти казали, че е луд. Звучи ми приемливо като обяснение…
Рейко вирна брадичка.
— Фактът, че детето в къщата е било бито и изнемощяло от глад, подкрепя твърденията му. А и думите му са следа към мъртвата жена. Да разполагаш с по-добра?
— Не — призна Сано. — Хирата извърши проверка по информация за една избягала съпруга от Суруга, но когато отишъл там, я заварил жива и здрава, върнала се при съпруга си. И все пак диренето едва-що започна. Жената може да е сестрата на Благочестива Истина, но може и да не е. Трябва да се пазим от прибързани заключения… — той положи ръце върху раменете на Рейко: — Моля те, не бързай да вярваш на всичко, което чуеш…
Рейко кимна с въздишка, но отвърна:
— Добре, но сме длъжни да проверим всяка следа, нали? Ето защо искам утре отново да отида в храма, и то с теб, да намерим Благочестива Истина и да проверим думите му…
Сано изстена. Колко хитро бе извъртяла разговора и пак стигна до въпроса за съвместната работа по случая.
— Не се безпокой. Ти разпита Хару. Работата ти приключи. За останалото ще се погрижа лично…
— А, не! Хару трябва да чуе какво са казали за нея Джункецоин, доктор Мива и синът на оябун Ояма. Нейната реакция може да ни помогне да определим кой казва истината. Освен това е възможно до утре да е възстановила паметта си, а аз съм единственият човек, с когото тя би се съгласила да разговаря — напомни му Рейко.
Сано трябваше да признае, че аргументите на съпругата му са повече от убедителни. Нуждаеше се от помощта й. Поне на този етап.
— Добре — съгласи се той. — Иди пак при Хару, но искам да ми обещаеш, че ще стоиш далеч от всички останали в храма „Черният лотос“!
Рейко се намръщи, готова да възрази, но после каза с очарователно коварство:
— Добре… ако и ти обещаеш лично да провериш твърденията на Благочестива Истина!
Сано се опасяваше, че случаят ще се превърне в борба за надмощие, и макар че мразеше да отстъпва, компромисът в случая изглеждаше наложителен.
— Дадено — отвърна той. — Ти поеми Хару, а аз ще проуча въпроса с подземните тунели и тайните заговори — после добави: — Мисля, че и двамата имаме нужда от почивка. Какво ще кажеш за една топла вана преди вечеря?
Рейко кимна и му се усмихна.
Глава 9
Далечни храмови камбани възвестиха зората. Облечена в бяло кимоно и широки панталони, Рейко стоеше боса в градината с ръка върху меча, окачен на кръста й, и с лице, обърнато към просветляващото небе. Имението наоколо бе застинало в сънена тишина. Тя се съсредоточи върху енергията, която се излъчваше от духовния център в корема й и се разпределяше в цялото й тяло. С внезапно рязко движение измъкна меча си и нанесе рязък удар, разсичайки въздуха в битка с въображаем противник.
В началото оръжието тежеше в ръката й и движенията й бяха непохватни. Скоро дишането й се учести, тя плувна в пот, но накрая усети как уменията й се възстановяват. Реши да тренира всеки ден, както беше правила преди бременността си. Ритуалът успокояваше съзнанието й и увеличаваше силата й. Сега вече можеше да разсъждава обективно за разговора си със Сано предишната вечер. Започна да разбира защо бе толкова нетърпелива да опровергае доказателствата, които повдигаха основателни съмнения по отношение на Хару. За нея бе станало въпрос на чест да докаже, че преценката й е правилна. Макар и да знаеше, че не бива да позволява личното отношение да ръководи логиката й, тя продължаваше да разчита на вродената си интуиция. Подозренията й към „Черният лотос“ подхранваха вярата й в невинността на Хару.
Когато пристигна в храма Зоджо, една монахиня й каза, че момичето е в градината на метоха. Рейко остави свитата си пред входната врата. С пакет в ръка тя заобиколи постройката. Облаците разстилаха мрачна плащаница над чакълените алеи и есенната трева. Лекият вятър беше наситен с мирис на дъжд; монахини прибираха пране от терасите. И тогава Рейко чу гласа на Хару — пронизителен, изпълнен със страх — и друг, мъжки — груб и заплашителен. Забърза натам, заобикаляйки група борове, и видя Хару — бе застанала близо до малък шадраван с гръб, притиснат в голям объл камък. Над нея се беше надвесил
