останалите монахини — живот в непрестанно въздържание и молитви не й допадаше особено, но в нея вече бе лумнало желание към свещеника и тя си мислеше, че все ще успее да го накара да я пусне. Но когато стигнаха храма, Анраку я остави в метоха на пост и молитва, на строга дисциплина и оскъден сън. Обучението замъгли съзнанието й. Тя не видя Анраку през следващите десет дни, след които той я повика при себе си. Тя се опита да го прелъсти, но той само се усмихна загадъчно и й отвърна, че с времето още не е дошло. Ирис издържа цяла година като послушница. Живееше заради кратките посещения на Анраку. Накрая той я произведе в сан, даде й религиозното име Джункецоин и й разкри тайния пасаж от сутрата „Черният лотос“, предназначен специално за нея:
— Съюзът между мъжа и жената подхранва духовната енергия — каза й той. — Жената е огънят, а мъжът — димът. Нейната врата са пламъците, а неговият член — горивото. Удоволствието е искрата, а кулминацията — свещено приношение. Това е твоят път към просветлението. А аз ще бъда твой наставник.
Същата нощ той започна да я обучава на хилядите еротични ритуали, описани в сутрата „Черният лотос“. Джункецоин не бе изпитвала никога преди това такова удоволствие. Анраку се превърна в нейния бог; думите му бяха свещена истина и закон за нея. Той я направи игуменка на метоха, позволи й да живее в разкош, обградена от грижите на монахини, които тя командваше. Подчиняваше се единствено на него и чакаше съдбовния ден, в който предсказанията му щяха да се сбъднат. Сега обаче нещата започнаха да се объркват и последствията все повече я плашеха. Ако Сано разкриеше деянията й, можеше да реши, че тя е единственият човек, който имаше мотив да извърши трите убийства и да набеди Хару. Момичето и жертвите на пожара бяха превърнали живота на Джункецоин в ад.
Първият демон беше Чие. Джункецоин знаеше от самото начало, че Анраку има много любовници; и все пак смяташе, че никоя друга не може да го задоволи като нея. До пристигането на Чие. Смирената простовата селска жена излъчваше невероятна сексуалност. Анраку бе запленен от нея. Джункецоин беше обладана от дива ревност, докато го дебнеше как ухажва Чие също както преди време бе покорил и самата нея. Тя изливаше гнева си върху хрисимата послушница, биеше я, лишаваше я от храна, наричаше я с обидни имена и разпространяваше за нея лъжи; умоляваше Анраку да я изхвърли, но всичко бе напразно. Джункецоин преживя мъчението скришом да наблюдава двойката, която се отдаваше на ритуални сношения. Анраку започна да пренебрегва Джункецоин, докато накрая Чие стана новата му съратница и главна милосърдна сестра в храма на болницата. Джункецоин подхвана връзки и с други свещеници, надявайки се да събуди ревност у Анраку, но той се оказа безразличен. И тогава тя разбра, че Чие е бременна.
Анраку бе имал деца от други жени, но те нямаха такова значение. Досега игуменката не се бе измъчвала от неспособността си да има деца, но като наблюдаваше как Чие все повече наедрява с плода от неговото семе, чувстваше, че повече не може да я понася. Започна да слага отрова в храната й, за да я накара да пометне. Веднъж я блъсна на земята и започна да я рита в корема. Това предизвика преждевременно раждане и на бял свят се появи момченце, Сияен Дух — сина на Анраку и Чие. Джункецоин нареди на монахините, които се грижеха за децата, да държат бебето недохранено и постепенно да го уморят. Докато очакваше то да умре и кроеше планове, как да си върне мястото до Анраку, в живота й се появи втори демон.
Бяха минали седем години, откакто оябун Ояма я бе арестувал, когато отново го видя — на официалната церемония по приемането му за официален покровител на сектата. След това Ояма издири Джункецоин, за да си поговорят насаме.
— Значи сега си вече свята жена — каза той с подигравателния смях, който тя си спомняше твърде добре. — Животът се оказа милостив към теб. Ще се радвам да възобновим познанството си.
Тя изсъска:
— Никога!
Но Анраку й нареди да обучи Ояма на ритуален секс. Тя се възпротиви на задачата да обслужва предишния си враг, но висшият свещеник каза:
— Такава е волята ми и ти си длъжна да се подчиняваш, иначе ще напуснеш „Черният лотос“!
Тя се подчини. Прие унизителните срещи в къщата с Ояма, който й се подиграваше дори когато тя му доставяше върховна наслада. Междувременно Сияен Дух оцеля, а Чие остана любимка на Анраку. И се появи последният демон.
Гневна, непокорна и прелъстителна, Хару разбуни сиропиталището, където не се разбираше с останалите деца, както и манастира, където се погаждаше твърде добре с монасите. Джункецоин полагаше всички усилия да я научи на дисциплина, но Анраку хареса Хару; в известен смисъл той я осинови и се държеше с нея едновременно като с дъщеря и с любовница. Изведнъж Джункецоин се бе сдобила с още един враг, който тровеше съществуването й. Но въпреки това тя упорстваше, плетеше интриги и накрая пожъна успех.
Сега Чие и Сияен Дух бяха отстранени завинаги. Оябун Ояма си получи заслуженото. Хару бе арестувана. Още на другия ден след пожара Анраку възобнови сексуалния си съюз с нея. Но докато Хару бе жива, тя никога нямаше да се чувства в безопасност.
Сега Анраку я одраска с пръст по бузата. Топлината на допира му я изпълни с трепет, щом разпозна началото на еротичния ритуал. Затаи дъх. Докато пръстът му се движеше надолу по брадичката и шията й, тя каза:
— Днес задържаха Хару… — говореше предпазливо, за да не предизвика отново гнева му. — Тя знае твърде много за делата на храма…
— Хару е част от общия ми план — каза Анраку, докато развързваше пояса й. — Тя ще изиграе безупречно своята роля… — сивото й кимоно и бяла — долна роба се свлякоха и тя остана гола пред Анраку. Изви врат и се наслади на нахлуващата в нея възбуда. Свещеникът съблече одеждите си и откри изваяното си атлетично тяло. Усмихна се блажено, като сияеше с вътрешна светлина и безкрайна сексуална мощ. — Ще каже онова, което се очаква от нея, и ще стори, каквото й е възложено. Хару има ключова роля в съдбата на „Черният лотос“. Аз имах видение за пътя, който тя трябва да извърви… — и той започна ритуала на „божественото белязане“. Острите му нокти се забиха във врата, гърдите и корема на Джункецоин, описвайки дълбоки алени полумесеци. Тя стенеше от болка и наслада. На свой ред впи зъби в нежната кожа под мишниците му, около пъпа и зад коленете. — Ти си огънят… аз съм димът — мърмореше Анраку, докато двамата потъваха в леглото.
Легнала по гръб, Джункецоин вдигна високо крака и ги разтвори широко. Анраку се отпусна между тях и проникна в нея. Тя почти изпадна в несвяст от удоволствие. Телата им се движеха с гъвкава лекота; краката й първо обгърнаха раменете му, а после се изпънаха встрани; движенията му, първоначално бавни, все повече се ускоряваха; ръцете им се вплитаха и галеха. Джункецоин го възкачи, като извиваше тяло около члена му, проникнал дълбоко в нея. После коленичи и се приведе напред, а той я облада мощно отзад. В следващия миг двамата се изправиха и тя обви крака около кръста му, а той, изпънал гръб, я поддържаше. Без да прекратява резките тласъци, Анраку започна да се върти. Стаята се понесе в опияняващ вихър около Джункецоин. Анраку се въртеше все по-бързо. Джункецоин се смееше в замаяна възбуда. Когато страстта й се разгоря неудържимо, в съзнанието й разцъфна огромен черен лотос с пламтящи венчелистчета. Образът на горящото цвете заискри в окото на Анраку. Лицето му бе свирепо от желание. После върховният миг ги погълна. Докато Анраку изстрелваше семето си в Джункецоин, тялото й пулсираше около него. Тя нададе ликуващ вик, а неговото стенание отекна като гръм сред планините. Лотосът в мислите й избухна в шеметна представа за настъпването на съдбовния ден, когато тя и Анраку ще придобият власт над целия свят.
Глава 21
