— Хару сан? — извика Рейко, докато вървеше по коридора към моминската си стая в къщата на съдията Уеда.
Докато се върне от Шинагава в Едо, вечерта се бе спуснала и зад хартиените стени проблясваха фенери, но стаята, която бе отстъпила на Хару, тънеше в мрак. Рейко плъзна вратата встрани. Намери дрехи и дреболии по пода, но Хару бе изчезнала.
— Тя замина — каза зад нея баща й.
Рейко се обърна озадачена.
— Замина? Къде?
Съдията я изгледа мрачно.
— Да седнем в гостната. Можем да пийнем чай, докато ти обяснявам, а?
— Не искам чай — опитът му да избегне прекия отговор я разтревожи още повече. — Искам да знам какво се е случило с Хару.
— Тя е в затвора Едо — отвърна с неохота баща й. — Тази сутрин съпругът ти я арестува заради престъпленията в храма „Черният лотос“ — и той й описа как Хару бе сипала ругатни по адрес на съпруга си и на оябун Ояма, признавайки, че е желаела смъртта им, защото са й причинявали болка. След това й разказа как момичето се бе разгневило и се бе нахвърлило върху Сано и Хирата.
— Всичко това без съмнение я представя в грозна светлина, но съвсем не е доказателство, че е убила когото и да било — тихо каза Рейко. После напусна тичешком къщата на баща си.
Когато Сано влезе през портите на имението си, придружен от Хирата, завариха в осветения от факлите двор детективите Канрю, Хачия, Такео и Тадао. Канрю и Хачия все още носеха дрипавите кимона, в които се бяха предрешили като поклонници. Сано слезе от коня и четиримата коленичиха в краката му.
— Моля, простете ни, сосакан сама — произнесоха те в хор.
— Какво става тук? — попита Сано. — Трябваше да сте в храма…
В този момент портите се отвориха отново и носачи внесоха в двора паланкин. Сано трепна смаян. Къде бе ходила Рейко и какво правеше навън тъй късно?
— В „Черният лотос“ разбраха, че сме шпиони — обясни Канрю. — Нямаше смисъл повече да оставаме там…
Носачите оставиха паланкина на земята и от него слезе Рейко. Покрусеният й поглед показа на Сано, че знае за Хару. Съпругата му влезе в къщата с изпънати рамене и гордо вдигната глава.
— Станете — нареди Сано на хората си. Сърцето му вече блъскаше в гърдите в очакване на поредната сцена с Рейко. — Кажете ми какво се случи.
— Бях се промъкнал в онази част на храма, където се намират жилищните помещения на духовенството — започна да обяснява Канрю, — когато изведнъж се появи някакъв свещеник и ми заяви: „Трябва да ви помоля незабавно да напуснете храма.“ И ме изпроводи до портата.
— Същото се случи и с мен, докато търсех тайни проходи или подземия — обади се Хачия.
— Ние пък казахме на свещеника, че искаме да станем членове на сектата — рече на свой ред Тадао. — Пратиха ни в едно помещение с още дванайсет мъже. Поразпитаха ни, нахраниха ни и ни оставиха, за да можем да разсъдим насаме дали мястото ни наистина е в „Черният лотос“. След известно време свещениците дойдоха и ни изведоха навън — мен и Такео. Казаха ни, че не сме подходящи за духовници и че трябва да напуснем…
— По очите им личеше, че знаят кои сме всъщност — добави Такео.
— Не е съвпадение, че ни изхвърлиха и четиримата — обади се пак Канрю. — Просто са ни разкрили до един. Знаели са защо сме там…
Сано бе обзет от тревожно подозрение.
— Кой друг, освен Хирата сан и мен знаеше, че имате задача да проникнете в храма?
— Само отрядът детективи — каза Хачия.
След като освободи хората си, Сано се обърна към Хирата:
— Вероятно между нас има шпионин, който предоставя сведения на „Черният лотос“… — тази мисъл го изпълни с безпокойство. Както и фактът, че според „Черният лотос“ агентите му трябва да бъдат изхвърлени от храма.
— Ще разбера кой е предателят, и ще се освободим от него — каза Хирата, притискайки кърпа към нараненото си око. — Мислех, че познавам всеки един от тези мъже и никога не съм имал основание да поставям под въпрос лоялността им към вас. Но ако „Черният лотос“ може да купи честта на един самурай, значи сектата е силна… и опасна.
В къщата Рейко седеше заедно с Мидори в гостната. Хубавата прислужничка Охана им сипваше чай. Когато Сано и Хирата влязоха, жените се поклониха. Мидори и Охана изрекоха тихо поздрав на вежливост, но Рейко нито погледна към Сано, нито отрони дума. Седеше скована, със стиснати устни. Сано се подготви за нов сблъсък.
Мидори впери поглед в Хирата с радост, която премина в изненада.
— Какво се е случило с окото ти? — възкликна тя.
— Пострадах, докато изпълнявах задача по разследването — заяви Хирата гордо.
— Чакай да видя — Мидори скочи и се приведе към него, за да огледа раната. — Боли ли много?
— А-а, няма нищо, не е толкова зле.
На лицето на Мидори се мярна особено изражение и тя се отдръпна от Хирата.
— Гледай сега да не се разкиснеш — каза тя.
Тревогата й бе преминала в студенина. Сано и Хирата се втренчиха в нея озадачени. По бузата на Рейко потръпна мускулче. Охана мигом се озова при Хирата.
— Ясно, че ви боли — загука тя гальовно. — Я елате в кухнята да го наложим с билкова лапа.
Докато двамата излизаха от стаята, Хирата хвърли поглед през рамо към Мидори. Тя се поколеба, но после забърза след тях. Сано коленичи срещу Рейко.
— Какво й става на Мидори? — попита той. Рейко се втренчи в купичката чай в ръцете си и сви рамене. От нея се излъчваше враждебност. — Къде е Масахиро? — смени темата Сано.
— В леглото. Вече спи — в тихия й глас звучеше скрито напрежение. Възцари се мълчание, заплашително като приближаваща буря. — Как можа да я арестуваш? — попита тя, без да го поглежда.
— А ти как можа да отидеш в храма и след това в Шинагава, след като ти бях забранил? — откликна на упрека й той.
— И дори не ми каза — продължи тя с горчивина. — Ако не се бях отбила при баща ми, нямаше и да разбера.
Сано с усилие потисна гнева си:
— Съжалявам, че не те уведомих, но нямах представа, какво ще се случи, когато разпитвах Хару, а след това вече нямаше кога…
— Защо не ми каза, че ще ходиш там?
С усилие Сано подмина поредния й упрек:
— Разбра ли, че твоята невинна Хару се нахвърли върху мен и Хирата? — Рейко кимна, все така непреклонна. — Пратих я в затвора, където няма да може да нарани когото и да било — продължи Сано. — Ако я беше видяла разгневена като тигрица, щеше да се съгласиш с преценката ми.
— Ако бях там, това изобщо нямаше да се случи! — сега Рейко вдигна гневен поглед към Сано и остави купичката си с чай.
— Искаш да кажеш, че нямаше да й позволиш да направи самопризнания? — възкликна Сано. — Ти би осуетила всеки опит да се изтръгне истината от нея. Ето затова не ти казах, че възнамерявам да я разпитам отново.
