— По-точно — да изтръгнеш от устата й онова, което толкова искаш да чуеш.
— Нищо не съм изтръгвал, тя сама си каза всичко. Дори се опита да насочи подозренията ми към доктор Мива и Джункецоин — и Сано преразказа историята за доктора, който заплашвал Чие, и за игуменката, която всячески се опитвала да се отърве от своята съперница.
Рейко пое дълбоко въздух и изрече с помирителен тон:
— Моля те, не преследвай Хару само защото си ядосан на мен…
— Не съм! — извика Сано. — Опитвам се да служа на справедливостта, а ти ми пречиш!
— Преценката ти е прибързана, а аз се старая да те предпазя от ужасна грешка!
Хирата влезе, притиснал влажна платнена кесия върху окото си. След него, готова да се разплаче, вървеше Мидори. Слисани, двамата се взряха в Сано и Рейко.
— Престани да саботираш разследването ми — заяви Сано.
— Не го саботирам — възрази Рейко. — Искам справедливост! Попаднах на информация, която противоречи на онова, което враговете на Хару твърдят за нея. Самият Анраку заяви, че по характер тя е добра…
— На мен пък ми каза — реагира Сано, припомняйки си разговора с Анраку същия следобед, — че най- добре би било да я арестувам.
На лицето на Рейко първо се изписа слисване, после неверие и накрая болезнено осъзнаване на горчивата истина.
— Анраку сигурно се е обърнал срещу Хару, след като аз съм разговаряла с него. „Черният лотос“ се предпазва, жертвайки Хару. Вероятно тези престъпления са извършени от сектата, и то по нареждане на Анраку!
Начинът, по който тя обръщаше логиката, го раздразни.
— Анраку или е свидетел на едно добро момиче, или е зъл убиец. Не може да бъде и двете едновременно. Освен това не ми се стори опасен. Малко странен, наистина, но не повече от ред други свещеници…
— Щеше да си на друго мнение, ако го беше видял в присъствието на Кейшо — възрази му Рейко.
— Милостиви божества! Казах ти да стоиш далеч от майката на шогуна!
Рейко за миг извърна поглед и каза:
— А след като си тръгнах от храма, отидох в Шинагава… — и описа пред Сано отровените кладенци, задушливия дим, тайнствените епидемии, новите похищения, както и експлозията и пожара в постройка, собственост на „Черният лотос“. — Фугатами смята, че сектата готви нещо по-сериозно. Утре ще говори по този въпрос пред съвета на старейшините и те покани официално да присъстваш…
— И дума да не става! — отсече Сано. — Ако публично заявя подкрепата си за човек с тъй несигурна репутация в бакуфу, това ще навреди на положението ми в двора… Може да загубя правомощията…
— Умолявам те да отидеш — Рейко протегна ръце към Сано в жест на отчаяна молба. — Длъжни сме да спрем набезите на „Черният лотос“ и да заловим истинския убиец!
— Аз вече го залових! И това е Хару! — отвърна рязко Сано. Рейко понечи да възрази, но Сано я прекъсна: — С каквито и факти да разполага министър Фугатами, той може да ги представи на процеса на Хару. Повече няма да разговаряме по този въпрос.
Хирата пристъпи към Сано.
— Сумимасен… извинете, но мисля, че ще трябва да се срещнете с министър Фугатами — каза той тихо, така че другите да не го чуят. — Ако има и най-малка вероятност „Черният лотос“ да е предизвикал пожара и да е дал нареждане за убийството на онези хора, не бива да чакате чак до процеса, за да се запознаете с информацията на министъра. Може да се окаже твърде късно! Трябва да сме проучили всички улики преди това…
Хирата беше прав, призна си Сано, кимайки с неохота. Погледна към Рейко и каза:
— Добре, утре ще отида на съвещанието…
— Наистина ли? — възкликна тя. Изглеждаше така, сякаш искаше да попита защо, но се страхуваше, че въпросът може да го накара да промени решението си. Лицето й засия в онази прекрасна лъчезарна усмивка, която толкова отдавна му липсваше: — Благодаря ти! — каза и се поклони.
— С Хирата имаме работа — заяви Сано и двамата с васала му излязоха от стаята.
Рейко усети изведнъж прилив на надежда:
— Не всичко е загубено! — рече тя. — Щом съпругът ми си поговори с Фугатами, и сам ще стигне до моята гледна точка — и се засмя въодушевена. Светът изведнъж й се стори прекрасен. — И скоро ще докажем, че истинският виновник е „Черният лотос“!
Мидори въздъхна.
— Ще ми се и аз да имах някаква надежда. Мисля, че никога няма да означавам за Хирата онова, което той означава за мен. Само да го беше видяла как флиртуваше с Охана току-що — гласът й трепереше, а в очите й блестяха сълзи. Рейко я прегърна, за да я утеши.
— А какво стана с плана ти да си даваш вид, че вече ти е безразличен? Нужно е време, за да има резултат. Много бързаш.
— Няма смисъл — отвърна мрачно Мидори. — Не мога да бъда друга. Да не говорим, че изобщо не мога да го заблудя. Когато отидох в кухнята, той се засмя и ме попита: „Защо се мъчиш толкова да се правиш на надменна? Нали знам, че ме харесваш?“
Мидори потъна в печален размисъл, а Рейко отново насочи мисълта си към разследването.
— Колко важно е сега да говоря пак с Благочестива Истина! Но Фугатами смята, че той вече не е между живите. Твърди, че сектата премахва всеки, който се опита да свидетелства срещу нея. Без човек отвътре може никога да не намерим сигурни доказателства за престъпленията на „Черният лотос“… Ех, да можех да намеря начин да разбера какво става вътре в храма!
— Аз бих могла да отида там и да опитам…
— Какво? — Рейко се втренчи в Мидори. — Ти?
— Че защо не? Това би решило както твоя, така и моя проблем… Ще се повъртя из храма, ще наблюдавам монахините и свещениците. Ако видя, че стават някакви лоши неща, сосакан сама ще бъде принуден да действа, както ти искаш…
— Съжалявам, но не мога да те намесвам — заяви Рейко твърдо. — „Черният лотос“ е твърде опасен. Отвличат хора, тровят ги, изтезават ги и ги убиват. Хванат ли те да ги шпионираш, нямаш представа, какво могат да ти сторят!
— Но аз ще внимавам. Няма да им позволя да ме хванат! — безутешността на Мидори отстъпи пред внезапно избликналата в нея смелост и увереност.
— Съпругът ми никога не би го допуснал — поклати глава Рейко, за да не се издаде, че според нея Мидори не би се справила с такава задача.
— Не е необходимо да научава, преди да съм си свършила работата — възрази й Мидори.
— Хирата ще се ядоса, ако разбере, че правиш нещо, което би заслужило неодобрението на господаря му…
— Не стигнах доникъде с Хирата, като се правех на красива и недостъпна, тъй че какво толкова имам да губя?
— Живота си — отвърна Рейко.
Лицето на Мидори помръкна от обида.
— Смяташ, че от мен няма да излезе добър шпионин, нали? — гласът й секна, очите й се напълниха със сълзи. — Мислиш ме за глупачка.
— Нищо подобно — побърза да я увери Рейко.
— Тогава ме остави да разузная какво се върши в „Черният лотос“!
Рейко се сблъскваше със сериозна дилема. Отказът й щеше да обиди Мидори и да разруши приятелството им; съгласието й можеше да изложи приятелката й на смъртна опасност. И все пак тя много добре си даваше сметка, какво бе преимуществото да наеме Мидори за свой агент. Тя изглеждаше тъй безобидна и обикновена; в „Черният лотос“ никога нямаше да се усъмнят в нея, камо ли да я заподозрат в шпионска дейност…
Здравият разум и тревогата за Мидори надделяха над желанието й да научи какво се случваше зад стените на храма.
