Рейко описа убийството на министър Фугатами и съпругата му, побоя, нанесен на Хару в затвора на Едо, и нападението над самата нея и Сано.
— Ваша светлост, тези произшествия представляват усилията на „Черният лотос“ да унищожи враговете си — завърши тя задъхано. — Сектата отне живота на Фугатами, за да не му позволи да я постави извън закона; опита се да убие сосакан сама и мен, тъй като ние започнахме разследване на делата й. Нейните главорези пребиха Хару, защото момичето отказа да направи самопризнания… „Черният лотос“, а не Хару е подпалвачът на пожара и извършител на убийствата!
Настъпи кратко мълчание. После Уеда заяви с безстрастен тон:
— Вашите показания са отразени. Сега давам възможност на сосакан Сано да се произнесе по тях.
Сърцето на Рейко се сви при мисълта, че Сано може да унищожи онова, което тя евентуално бе успяла да постигне.
— Госпожа Рейко те описа като невинна жертва, оклеветена и набедена от членовете на „Черният лотос“ — заяви тихо Сано на Хару. — Но хората, които те познават най-добре, могат да свидетелстват, че си способна на огромни злини — той се обърна към съдията Уеда: — Разполагам с двама свидетели, които не пожелах да представя по-рано, тъй като положението, в което се намират, е твърде деликатно. Сега моля за разрешение да изслушаме техните показания.
Тревога прониза Рейко. Кои бяха тези свидетели? Какво целеше Сано?
— Имате разрешението ми — обяви Уеда.
Сано кимна на Хирата, който излезе от залата и после се върна с мъж и жена на средна възраст. Двамата бяха облечени в скромни, типични за селяните памучни кимона. Вървяха плътно един до друг с угрижени, напрегнати лица.
— Представям ви родителите на Хару — обяви Сано.
Рейко изтръпна. Наблюдаваше безпомощно как Хирата отвежда родителите на Хару при подиума. Те отвърнаха погледи от дъщеря си. Коленичиха и се поклониха на съдията. Майката се разплака безмълвно; бащата сведе глава. Сано ги подкани да разкажат как бяха омъжили Хару и как съпругът й бе намерил смъртта си.
Когато двамата приключиха разказа си, Хару възкликна:
— Защо говорите тези неща? Нали знаете, че не аз съм подпалила къщата. Защо искате да настроите всички против мен?
Баща й я погледна скръбно.
— Сбъркахме, че скрихме нещата, които знаем за теб. Сега сме длъжни да кажем истината.
— А ти трябва да понесеш последствията от грешките си — каза майка й, обръщайки набразденото си от сълзи лице към Хару. — Покай се и очисти позора от духа си!
— Нищо лошо не съм сторила! — възрази Хару, вперила гневен поглед в родителите си. Дишането й стана пресекливо, накъсано от хрипове. — Вие никога не сте ме обичали. Колкото и да се стараех да ви угодя, все не бях достатъчно добра. Вие сте виновни, че сега съм в беда!
Сано бе запазил мълчание по време на тази размяна на реплики. Сега реши да се намеси:
— Само че не твоите родители са извършили убийства и палеж, а ти! — каза той.
— Те ме накараха да се омъжа за онзи ужасен старец! Казах им колко зле се държеше той с мен, и ги молех да ми позволят да се върна у дома, но те не искаха и да чуят — хриповете в гърдите на Хару се засилиха; тя взе да се гърчи, изопвайки въжето. — Хич не ви беше грижа как страдах — извика тя към родителите си, които се свиха като от удар. — Интересуваха ви само парите, които онзи дъртак ви даде. Аз трябваше да се защитя!
— И затова си го убила, нали? — попита Сано.
— Не, не, не! — изпищя Хару, като се люлееше напред-назад. — В нощта, когато умря, се беше ядосал, защото съм му била сервирала студен чай. Удари ме и бутна с ръка лампата. Тя подпали дрехите му. А аз просто избягах и го оставих да изгори заедно с къщата си. Той заслужаваше да умре!
Самопризнанието се стовари върху Рейко като огромна желязна камбана, която отекна със собствения й шок и ужас. Тя почти не чу реакцията на публиката. Всичко около нея сякаш бе забулено в мъгла. Почувства се зле, защото вече не вярваше на нищо, което казваше Хару.
— Още лъжи — отбеляза Сано с презрение. — Предполагам, че ти сама си хвърлила лампата върху съпруга си и си го подпалила. Точно както си убила и оябун Ояма?
Съпротивата на Хару внезапно премина в истерия.
— Да! — изстена тя. — Да, да!
Рейко сведе глава с печалното съзнание, че Хару я е мамила от самото начало. Тя бе изложила на риск собствения си брак заради една лъжкиня и престъпница.
— Какво се случи онази нощ в храма на „Черният лотос“? — безмилостно продължи с въпросите Сано.
— Ояма ми нареди да го чакам в къщата. Не исках, но „Черният лотос“ имаше нужда от неговото покровителство — думите рукнаха от устата на Хару като вода, отприщена от срутена язовирна стена. — Затова се измъкнах тайно от сиропиталището. Когато стигнах, той вече беше там и лежеше гол на леглото. Заповяда ми да… — гласът на Хару се сниши от неудобство — … да го лапна. Каза, че ако не се подчиня, щял да престане да дава пари на „Черният лотос“ и Анраку щял да ми се ядоса и да ме и изхвърли от храма. За съжаление бе прав, затова коленичих и го поех в устата си — Хару преглътна, а сякаш с мъка потисна пристъпа си да повърне, предизвикан от ужасния спомен. — Изведнъж той сключи крака около врата ми и започна да ме души. Аз го умолявах да ме пусне, но той само крещеше да не спирам да го смуча. Отскубнах се и тогава той започна да ме удря. Притисна ме на пода и ме облада. И пак започна да ме души. Взе да ми притъмнява. Уплаших се, че ще ме убие… — макар и обзета от вълнение, Рейко съобрази, че всъщност Ояма бе причинил всички онези синини по тялото на Хару. Сега момичето се разрида: — Трябваше да го спра. В стената имаше ниша с малка месингова статуетка на богинята Канон. Грабнах я и го ударих с нея. Той се сви, но ме пусна и се смъкна от мен. Тогава го ритнах в слабините. Той изрева и се сгърчи от болка. Ударих го отново и изведнъж гласът му секна. Очите му останаха отворени, но той не помръдваше. Цялата му глава беше в кръв, имаше и на пода, и по статуетката. Разбрах, че е мъртъв. Бях толкова ужасена, че не можех да помръдна. Останах там дълго, плачех и се чудех какво да правя. Помислих си да потърся помощ от Анраку, но се страхувах, че ще ми се ядоса, задето съм убила един толкова важен покровител на храма. Накрая реших да представя всичко така, че да изглежда като нещастен случай. Вдигнах статуетката, оставих Ояма да лежи в къщата и хукнах към главната зала за богослужение. Избърсах статуетката и я оставих в една ниша наред с много други като нея. После ми хрумна, че оябун може още да е жив. Трябваше да проверя, затова се върнах в къщата. И точно тогава някой ме издебна в гръб и ме удари по главата. Не видях кой беше. Когато дойдох на себе си, камбаната за пожар биеше, аз лежах в градината и вече се бе съмнало — с обляно в сълзи лице, Хару хвърли умолителен поглед към Сано. — Да, аз убих оябун Ояма, но не и останалите. Дори не знаех, че са там. Това е истината, кълна се!
Изглежда, някой друг е убил Чие и момчето, помисли си Сано. После е ударил Хару по главата, за да я намерят на местопрестъплението. Труповете им вероятно са били пренесени в къщата, докато Хару е отишла да скрие статуетката или докато е лежала в несвяст.
— Хару, обявявам те за виновна в две убийства и палеж — изрече сурово съдията Уеда. — Законът повелява да те осъдя на смърт чрез изгаряне.
— Не! — изпълненият с ужас протест на Хару прониза тишината в съдебната зала. Тя се обърна към Рейко умоляващо: — Помогнете ми! Не им позволявайте да ме изгорят!
Рейко безмълвно поклати глава, тъй като не беше в състояние да й помогне, дори и да искаше. Сано и съдията Уеда размениха погледи. Когато съдията кимна, Сано каза на Хару:
— Има един начин, по който можеш да спечелиш по-бърза и милостива смърт, стига да искаш…
Момичето възкликна в отчаяно облекчение:
— Да! Готова съм на всичко!
— Трябва да ми разкажеш какво знаеш за „Черният лотос“ и за плановете на сектата — каза Сано.
Рейко усети, че й се завива свят от онова, което внезапно бе проумяла. Сега вече знаеше защо Сано бе свикал този съд и после толкова бе настоявал за бързата присъда на Хару. Той бе имал за цел да пречупи Хару, като по този начин я принуди да издаде информация за „Черният лотос“. Защитавайки Хару, Рейко замалко не бе осуетила усилията му да получи фактите, необходими да обоснове и един оглед на храма.
