конските копита отекна над пустото, обгърнато от тишина пространство. След тях се движеха воините пешаци и паланкинът. Детективите на Сано бяха получили заповед да пратят войници по сградите и да арестуват обитателите им, а в това време Хару щеше да покаже на Сано, Рейко и Хирата къде да дирят Мидори. Преди обаче да пристъпят към изпълнение на плана, нощта бе разтърсена от неистов рев. От градините и гората навън се втурнаха стотици монахини и свещеници с развети бели роби, извисили глас в гръмовен хор. С размахани мечове, кинжали, копия, факли и сопи те се хвърлиха към шествието. Разтревожен, Сано извади меча си и извика към войниците си:
— Готови за сражение! — нападателите ги заобиколиха. Сано бе очаквал съпротива от „Черният лотос“, но не и подобна масирана атака. Връхлетя го отчаяние. Бе се надявал да спаси Мидори и да разпусне сектата, без някой да пострада, но „Черният лотос“ не му оставяше друга възможност, освен да отвърне на удара. Сега хората му отблъскваха нападателите. Въздухът кънтеше от диви викове и звън на кръстосани мечове. — Не се разпръсвайте! — нареди Сано на войниците си, но те все повече се раздалечаваха, разкъсани от тълпата. Той видя фигури в бели роби, които заобиколиха паланкина и сърцето му се сви от ужас.
Рейко, макар и въоръжена с кинжала си както обикновено, не можеше да се противопостави на толкова нападатели. Страхът, който изпита за нея, му подсказа колко силно я обича, независимо от всичко. А Хару му трябваше жива, за да открие Мидори. Твърдо решен да защити жените, той пришпори коня си през мелето и го насочи към паланкина.
Един млад свещеник се хвърли към него с копие в ръка. Сано парира удара му, дръпна юздите на коня си и с един-единствен удар разсече гърдите на нападателя. Кръв обагри робата на свещеника, а лицето му се озари от възторг.
— Слава на „Черният лотос“! — извика той и рухна мъртъв.
Сано се озърна. Видя с каква лекота войниците му посичаха свещениците, и си даде сметка, че членовете на сектата са непохватни бойци.
— Предайте се или всички ще умрете! — изкрещя той към нападателите. Но свещениците и монахините продължиха атаката си. Победените умираха все така с хвалебствени слова на уста. Но все още числено далеч превъзхождаха бойците му. Няколко воини лежаха мъртви, стъпкани от тълпата. Прииждаха нови и нови въоръжени монахини и свещеници. Сано продължи да направлява коня си към паланкина, отбивайки ударите от двете си страни. Тогава забеляза десетки монахини и свещеници, които се бяха устремили към портите. Някои носеха само оръжия или факли, но други бяха метнали на гръб издути вързопи. Осъзна, че с пристигането си в храма бяха привели в действие смъртоносния план на „Черният лотос“. Членовете на сектата се отправяха да атакуват града. — Спрете ги! — извика той към войниците си. — Не ги пускайте да излязат от храма!
— Милостиви божества! — възкликна Рейко, обзета от ужас, след като погледна през прозореца на паланкина към битката, която се вихреше навън.
— Видяхте ли? Не ви излъгах! — изрече припряно и Хару. — Сега вече вярвате ли на онова, което ви казвам?
Носачите бяха оставили паланкина на земята и сега тънките му стени представляваха оскъдна закрила срещу настъпващата орда. Рейко изживя повторно ужаса от засадата в Нихонбаши, но сегашното положение беше много по-сериозно. Войниците образуваха защитен пояс около паланкина, но монахините и свещениците ги косяха безпощадно. Рейко и Хару бяха седящи мишени за дивашкия им с устрем.
— След като си знаела, че ще стане така, защо не ни го каза, преди да излезем от града? — попита укорително Рейко. Момичето поклати печално глава. — Можехме да доведем повече войски — продължи Рейко, — но сега е твърде късно. И знаеш ли какво си мисля? — тя сграбчи Хару за робата, дръпна я към себе си и изкрещя: — Ти всъщност не си знаела какво точно ще се случи. Сега просто се опитваш да обърнеш обстоятелствата в своя полза. Или си искала да дойдем тук, за да ни убият. Тя пусна Хару и надзърна навън през прозореца, търсейки Сано. Чу го да вика, но не можа да го види в хаоса от мятащи се фигури. Оплискани с кръв трупове лежаха проснати на земята, предимно членове на „Черният лотос“, но сред тях имаше и самураи; коне препускаха без ездачи. От тревата се виеха димящи пламъци, запалени от паднали факли.
— Денят на съдбата, предсказван от висшия свещеник Анраку, настъпи — каза Хару с глас, пълен с удивление и възторг.
Когато усети ледените тръпки на страха за съпруга си, Рейко осъзна неистова нужда да оправи отношенията си с него. Тя го обичаше и отчаяно копнееше да си върне любовта му. Мисълта, че двамата ще умрат отчуждени един от друг, разкъсваше сърцето й. Копнееше да му се притече на помощ в битката с „Черният лотос“, но бе обещала да пази Хару.
Група монахини разкъсаха защитния пръстен и се нахвърлиха върху паланкина с изкривени от фанатична ярост лица. Крещяха и блъскаха с тояги по купето. Някои хванаха прътовете и го заклатиха, от което Рейко и Хару политнаха първо на едната, после на другата страна. Нечии копия промушиха прозорчето. Хару се разпищя. Рейко измъкна кинжала си и се опита да отбие остриетата. Нанесе удар с кинжала си и преряза гърлото на най-близката монахиня. Топла гъста кръв плисна върху дрехите й. Монахинята се строполи в скута й и Рейко изпищя ужасена. После чу как вратата на паланкина се отваря. Обърна се и видя Хару, която се измъкваше навън.
— Хару! — извика тревожно Рейко.
Опита се да хване момичето, но не успя. През съзнанието й премина ужасяваща мисъл — ако Хару успееше да избяга, Сано никога нямаше да й го прости. Миг по-късно беше вън от паланкина.
Глава 35
Рейко се огледа трескаво и видя Хару, която бързо се отдалечаваше през сцената на битката. Лавираше между сражаващите се, които изобщо не я забелязваха. Отдясно една монахиня, размахала сопа, с писък се нахвърли върху Рейко. Тя я пресрещна с кинжала си и преряза корема й. Още монахини се втурнаха след Рейко. Войници на коне препречиха пътя й. Когато ги заобиколи, тя беше успяла да се откъсне от монахините, но пък беше загубила Хару. После зърна момичето, което се мярна сред един гъстак дървета при северната страна на храма. Рейко забърза след нея.
Тази част беше пуста. Растителността скриваше светлините от постройките и изолираше шума от битката. Рейко забеляза как тъмната фигура, която преследваше, изтича по чакълената пътека и се шмугна под едно дърво. Рейко я последва през скрит в шубрака тунел и когато излезе от другата страна, изведнъж се озова на малка поляна. Пред нея се мержелееше двуетажното жилище на висшия свещеник. Рейко спря, задъхана от изтощение и тревога. Хару не се виждаше никъде, но вратата на къщата беше открехната. Втурна се нагоре по стъпалата и се шмугна през полуотворената врата. Сумрачен коридор опасваше вътрешността на сградата, която тънеше в мрак. Рейко се ослуша и долови отривисти хрипове, които идваха от осветеното пространство в дъното. Тя пипнешком се придвижи напред през стаите. Светлината идваше от лампа, която гореше зад една хартиена стена. Хриповете сега бяха по-силни, съпроводени от стържене на нещо по пода. После се разнесе странен шум от тътрене и накрая скърцане. Рейко надзърна в стаята — вътре нямаше никой, но един шкаф от черно полирано дърво стоеше странно изкривен, а сянката зад него всъщност не беше сянка, а дупка, от която се разнасяше ритмично тракане. Обзета от ужас, тя изведнъж
