Карес въздъхна, след като поредната елегантна двойка влезе във фоайето, за да й бъде представена. Ивон беше права, помисли си тя, изглежда по-голямата част от Нови Орлеан бе поканена на техния прием. Не бе осъзнавала досега колко обвързан е Люсиен с хайлайфа на колонията. Струваше й се, че вече часове наред се усмихва на все нови и нови лица, преминаващи пред тях, за да стигнат до трапезарията, където бе налято превъзходно шампанско, донесено от Франция. Шумът от разговорите и смеха на гостите се носеше из препълнената къща. Най-накрая се наложи да излязат през френския прозорец в градината, където запалени факли, забити в земята, разпръсваха тъмно кадифения мрак на нощта.
Маркизът и маркизата пристигнаха последни, за облекчение на Карес. Леденият синеок поглед на съпругата на губернатора се плъзна по роклята й и тънките устни на тази жена се изкривиха в попарваща усмивка.
— Имате завиден вкус, мадам Сен Амант.
— Благодаря — отвърна Карес с лек поклон.
— Вие изненадахте всички ни, скъпи Люсиен, но сега разбирам каква е била причината — каза маркиза дьо Водрюл, без да сваля очи от Карес. — Трябва да призная, че онзи ден при мадам Сесил бях доста учудена ви видя с едно „момиче за изправление“. Но виждайки вашата съпруга да се задава по пътеката в църквата, облечена в тази прекрасна рокля, всичко ми се изясни. Вие продължавате да ме изненадвате, защото никога не бих си помислила, че сте сантиментален, а сега виждам, че направихте жест на романтик — изкоментира тя с иронична нотка в гласа си.
— Соланж, никак не ми е трудно да разбера защо Люсиен се е оженил за тази хубавица — се намеси маркизът, с усмивка, която издаваше нещо повече от лека похотливост. — Люсиен, с ваше позволение бих искал да целуна булката. — И без да изчака отговора, той се наведе и целуна с готовност устните на Карес.
Учудена от това, че красивият маркиз е доста по-млад от съпругата си, тя можа само да се усмихне леко, когато той отстъпи. Карес почувства как до нея Люсиен се стегна от болезнена неприязън, щом погледна маркиз дьо Водрюл.
Карес бе трогната, когато установи, че в мъжката спалня, принадлежала на Люсиен до тази вечер, са били направени някои промени, които да й придадат по-женствен, по-романтичен вид. Бели рози в кристални вази бяха пръснати навсякъде — на тоалетната масичка, на мраморната полица, на масичките до леглото. Жасминови клонки с бели, пръскащи аромат цветчета бяха увити около таблите на леглото, под тюла, предпазващ от комари. Над леглото бе окачен венец от розмарин, жасмин и бели розови пъпки. Бледокафявите копринени завеси блестяха, осветени от дългите свещи с аромат на мирта, поставени в сребърния свещник.
— Мадам, вашата нощница — каза Доминик, повдигайки от тъмночервената покривка на леглото нощницата от надиплена коприна с цвят на слонова кост, украсена с широка, фина дантела в талията, в горната част на ръкавите и при спираловидния подгъв.
След като първо се убеди, че Бланш спи в кошницата си, Карес застана до леглото, хапейки нервно долната си устна, докато Доминик й помагаше да се съблече. Тя се извърна несръчно с гръб към жената, боейки се да не се види белегът, който я бе белязал като престъпница. Мисълта, че Люсиен може всеки миг да влезе през затворената в момента врата като неин съпруг, я караше да потреперва под наплива на безброй чувства, между които и страхът от неговото евентуално отвращение при вида на алената лилия, дамгосана на рамото й. В своята ранна младост тя бе познавала малко мъже, но все пак не мисълта за физическото съприкосновение с Люсиен я разтърсваше, а по-скоро това, че не може повече да крие тайната на своя позор от неговия поглед.
Поемайки дрехата, напръскана от Доминик със студена благоуханна вода с аромат на лилии, тя помаха с ръка, сякаш за да се разхлади, предпазвайки се от възможността жената да се приближи достатъчно, за да открие нейната тайна. Бързо напръска голото място с ароматизирана пудра от един стъклен съд, преди прислужващата й жена да вземе нощницата. Карес стоеше смълчана и трепереща, с гръб, скрит за погледа на Доминик, докато тя й обличаше нощницата. След като срамът й бе прикрит, тя седна пред тоалетната масичка в бяло и златно, която Люсиен бе наредил да донесат за нея, за да може жената да среше косата й.
Докато Доминик разресваше нейните дълги пепеляворуси коси с внимателни, успокояващи движения, Карес си припомни, че тя е работила за Сен Амант от години. Тя сигурно бе познавала първата мадам Сен Амант. Така и не разбра никога каква дяволска прищявка на съдбата я е накарала да попита за нея. По- късно тя само можеше да си спомня колко й се е искало след това да не се е поинтересувала.
— Доминик, ти… ти познаваше ли първата мадам Сен Амант? — Карес леко заекна, поглеждайки в огледалото неясния от светлината на свещите образ на странната жена, която разресваше косата й с умели движения.
— Да — отговори тя, без да среща погледа на Карес.
— Как изглеждаше тя? — настоя Карес.
— Майката на м’сю Люсиен бе тъжна, но въпреки това красива жена — отвърна тихо Доминик.
— Не, имам предвид първата жена на мосю Люсиен — я поправи Карес.
— Знаете ли за нея? — попита Доминик сепнато, срещайки за пръв път очите й в огледалото.
— Да, но се чудех как точно е изглеждала — обясни Карес и леко се изчерви. — Тук няма нейни портрети.
— Тук не, мадам, но в Сан Рьогре има един — отговори Доминик предпазливо.
— Как се казваше тя? — отново се заинтересува Карес, убедена, че трябва да научи нещо за тази жена, която така й се изплъзваше.
— Аурора, мадам — отвърна Доминик, очевидно бореща се с нещо, което я измъчваше.
Изведнъж Карес бе осенена от проблясък на интуицията си, от едно откритие, толкова ужасяващо, че тя потръпна. Трябваше да попита, трябваше да узнае!
— Коя бе жената, за която ме помислихте през първия ден, когато се срещнахме, Доминик? Жената, за която си помислихте, че е възкръснала…
Възрастната жена, която гледаше в огледалото с очи, изпълнени с тъга и нещо много близко до разкаяние, прошепна:
— Умолявам ви, не ми задавайте този въпрос, мадам.
— Трябва да знам — отговори Карес, а лицето й бе пребледняло като розите във вазата на масичката. — Кажи ми, Доминик.
— Аурора Сен Амант. — В гласа й имаше тъга, но и облекчение, че ужасните думи вече са казани.
— Разбирам — отговори Карес, а в стомаха й се настани онова студено, замайващо усещане, подхранено от факта, че най-лошите й предчувствия се оправдаха.
Това до голяма степен обясняваше защо Люсиен, на който не липсваше избор от жени, я бе забелязал през оня първи ден на доковете, както и защо бе дошъл да огледа изселените момичета. Причината бе приликата с една мъртва жена, която той бе обичал толкова дълбоко, че бе потърсил нейно подобие в някоя, която би могла да възкреси най-малко физическото й присъствие.
Почукването на вратата на спалнята ги стресна и двете. Поставяйки посребрената четка за коса на масичката, Доминик каза тихо:
— Не споменавайте нищо от това, което ви казах, мадам. Не му е сега времето, ако искате бракът ви да успее. — Тя срещна погледа на Карес в сребърното огледало за един дълъг миг и след това се обърна, за да отвори вратата.
— Можеш да ни оставиш, Доминик — заповяда Люсиен с дрезгав глас, влизайки в стаята.
В тъмните му, изпълнени със страст очи се отразиха свещите, когато той се появи пред погледа на Карес, станала от столчето си пред тоалетната масичка, за да го посрещне.
Стъписана от разкритието на Доминик за Аурора Сен Амант, Карес бе разкъсвана от противоречиви чувства. Този невероятен мъж силно я привличаше, но кого точно виждаше той, загледан в нея с тези черни като нощта очи? Не беше ли тя просто отражението на един дух?
6.
