— Дъхът ми спира, когато те погледна, мила — гласът на Люсиен бе станал гърлен от страстта, която едва контролираше. — Ела при мен. — Той протегна ръка, без да мърда от мястото си по средата между Карес и леглото с балдахин, покрито от ефирния облак на мрежата против комари.
Тя стоеше замръзнала, неспособна да помръдне. Неговото присъствие в полутъмната стая предизвикваше у нея топло, леко замайващо усещане, което преминаваше по тялото й и от което й се виеше свят. Неспособна да отмести поглед от тези очи, които я бяха впримчили от другия край на стаята и я свързваха с него като с железни вериги, тя разбираше, че не може да се бори срещу неговия магнетизъм. Това привличане, желанието да усети неговите устни върху своите, да се озове в силните му ръце, притисната, почти сляла се с неговото силно, мъжествено тяло… Тя се плъзна към него като в сън, движейки се с походката на сомнамбул, неусещаща нищо, а големите й сиви очи бяха погълнати от неговия пронизващ поглед.
— Скъпа моя съпруго — прошепна той с лице, допряно до копринената й коса и я пое в ръцете си, сякаш бе лека като перо. — Колко дълго чаках тази нощ.
Обвивайки врата му с ръце, прилепвайки плътно към силното му мускулесто тяло, тя почувства топлата ласка на неговия неравен дъх по бузата си, докато той я обгръщаше в убежището на своята прегръдка. Странното усещане, че се е завърнала у дома, я обзе, докато той целуваше леко първо слепоочията й, а след това затворените й очи, връхчето на нейното вирнато носле и накрая потръпващите й, влажни, очакващи устни.
Люсиен прокара устни по нейните, поглъщайки тяхната мекота, потъвайки в уханието на лилии, което идваше от нейното топло, податливо тяло, дразнещо и измъчващо сетивата му. Съчетанието от пробуждащата й се страст и нейната плахост го караха да полудява от желание. Той, който бе познавал толкова жени, сега изпитваше безброй различни чувства, едновременно копнеейки и искайки да грабне жената, която първоначално го бе привлякла със своята прилика с една друга жена.
Защо бе пожелал да се ожени за нея? Той все още не бе сигурен дали може да отговори на този въпрос. Дали тя го привличаше единствено с приликата си с Аурора, или бе докоснала струна в душата му, достъпна само за нея? Не беше ли го направил само в желанието си да отмъсти на миналото, опитвайки се да изправи предишна грешка? В действителност нямаше никакво значение какво точно го бе привлякло в нея. Когато беше влязла в църквата, облечена в рокля, избрана от самата нея, той разбра, че тя не е просто бледо подобие на Аурора, въпреки че при подходяща светлина приликата между двете бе поразяваща. Когато тя се изправи в полутъмната спалня, той за миг се усети пренесен в миналото. Но когато се притисна в обятията му, почувства, че тази прекрасна жена е истинска, че тя е неговото настояще и бъдеще. След това, когато устните й се разтвориха под неговите, минало и настояще се преплетоха и нощта пламна в желанието му, което нямаше да се уталожи, преди тя да се е превърнала в негово тяло и душа.
Отстъпвайки пред страстната власт на целувката му, пред силата на прегръдката му, Карес се прилепи до него, предала се на волята му, на неговия плам, който не позволяваше на сетивата й да откажат. Беше прекрасно да бъдеш желана след такава дълга самота и тя се обви около него, заповядвайки си да не позволи на никаква мисъл да попречи на усещането за пълнота, което изпитваше, притисната към твърдото, силно тяло на Люсиен. Острият аромат на рози и жасмин се бе пръснал над тях в знойния нощен въздух и той насочи Карес към очакващото ги легло, прошепвайки дрезгаво думите:
— Скъпа, не издържам повече.
Тялото й изпитваше болезнена нужда от неговото докосване, когато тя потъна в копринените завивки. Тя бе притиснала опакото на ръката си към потръпващите си устни, докато го наблюдаваше как бързо сваля дрехите от своето здраво, мускулесто тяло. Никога досега не бе виждала голата красота на мъжкото тяло. Беше се наслаждавала само на съвършенството на статуите на гръцките богове в двореца във Версай. Тялото на Люсиен, нейният съпруг, невероятно наподобяваше най-изящните от тях.
Плъзгайки се зад нея, той дръпна украсения шнур за спускане на предпазната мрежа около леглото и тя ги обгради, като че бяха потънали в мъгла. Леглото от балдахин в бордо се превърна в малка, потайна стаичка, уханието на жасминовите клонки увити около таблите му, се засили, стана по-осезаемо в закритото с мрежата пространство.
Парещ копнеж се разрасна в нея, когато той се обърна и докосна косата й, разпиляна по възглавницата около бледото й лице. Нейните сиви очи го умоляваха да бъде нежен и едновременно с това изразяваха желанието й да види хищника, който тя инстинктивно желаеше.
— Имаме цяла нощ, за да се откриваме взаимно, скъпа, — прошепна той, навеждайки се да целуне тръпнещите й устни. Галеше косата й, очертанията на страните й, гъвкавата линия на шията й, докато езикът му разтваряше устните й, плъзгайки се по тях. Тя ги разтвори с въздишка. Когато езикът му се плъзна между тях, тя го посрещна, погали го, долови неговия вкус, а сетивата й вибрираха, разтърсвани от силата на живота.
Ръката му първо погали нежно стегнатото зърно на едната й гърда, а после и на другата, през ефирната коприна на нощницата. Докато продължаваха чувствения си масаж, умелите му пръсти усетиха признаците на възбудата и това как всеки отделен нерв достигна връхната си точка на чувствителност.
— Искам да докосна коприната на твоята собствена кожа, скъпа моя — прошепна той. Устните му проследяваха с леки целувки линията на шията й, докато достигнаха до пулсиращата ямка в нейната основа. — Позволи ми да се възползвам от привилегията да се насладя на цялата ти красота. — Той започна да свлича нощницата от раменете й.
Изгубена в облака на своята собствена страст, тя раздвижи устни в чувствена усмивка, като го погледна под натежалите клепачи на желанието. Протягайки се, за да погали още веднъж гарвановото крило на неговата коса, още веднъж си помисли колко се радва, че той не е напудрил косата си. Едва в момента, в който нощницата се смъкна от раменете й и почти разкри твърдите, коралови връхчета на гърдите й, Карес си спомни за тайната си, спомни си за алената лилия, дамгосана на лявото й рамо.
— Не, срамежлива съм, наистина съм срамежлива — възкликна тя, поставяйки ръцете си върху неговите, за да му попречи да смъкне нощницата по-надолу.
— Но, скъпа Карес, ти си толкова изящна. Като твой съпруг аз трябва да ти разкрия прелестите на любовната игра между мъжа и жената, а между тях е видът, усещането за тялото на любимия. Аз пръв се появих пред теб, освободен от бремето на дрехите, без да крия нищо. Ще ми окажеш ли същото доверие? — Неговите очи изглеждаха огромни на приглушената светлина на свещите, вперени в нея, омагьосващи, предизвикателни, поглъщащи я със своето излъчване.
Изведнъж тя разбра, че не може да продължи, без да разкрие тайната си, но отвращението, което би могло да се появи в тези изразителни очи, я плашеше. Тя го погледна с цялата мъка и объркване, които бушуваха в сърцето й.
— Какво има, бедна моя? Виждам страха ти, огромната ти мъка — каза той нежно, сваляйки ръце от нощницата и задържайки брадичката й така, че тя да не може да отвърне погледа си от него.
— Да не би да си ясновидец? — попита тя, опитвайки се да отдалечи мига на признанието, от който знаеше, че я делят само секунди.
Искаше още малко да се грее на тази прекрасна топлина, преди той да се отдръпне от нея, щом види белега, на престъпница. Когато разбереше, че тя го е измамила, че неговата съпруга не е провинциално момиче, не е обикновена изселница, а бивша затворничка, една от отрепките на Ла Салиетриер, той щеше да бъде отвратен в най-добрия случай и вбесен в най-лошия. Но нима тя не беше мадам Сен Амант по законите на Франция и пред лицето на църквата? Но това нямаше да е достатъчно, ако той я погледнеше с отвращение, прецени тя дълбоко в сърцето си.
— Не ми е необходимо да съм ясновидец, когато виждам такава мъка в тези прозорци на душата, твоите прекрасни сиви очи. Кажи ми, скъпа, споделената мъка е мъка наполовина — настоя той, предразполагайки я с изразителния си поглед.
— Става въпрос за това — каза тя, отдръпвайки се така, че пред него да се разкрие красивата линия на гърба й.
Карес отметна сребърно-златната си коса отпред върху гърдите и смъкна нощницата до талията си, разкривайки така нежния релеф на гърба си, кожата с цвят на праскова и слонова кост и алената лилия на лявото си рамо.
Звукът на неговата въздишка сякаш изпълни малкото, затворено пространство на балдахина, когато той се втренчи в красивия й, стегнат гръб и гънките на аления белег на рамото й. Видът на това обезобразено
