нетно върху прекрасната й кожа го прободе като с нож. Той бе скован от усещанията, които извика у него този символ върху чувствителната жена и мисълта за това, което тя бе изтърпяла, докато той бе прогарян върху плътта й. Люсиен никога не беше й се възхищавал така, както в момента, когато тя се разкри пред него, неспособна да скрие това, което той бе сигурен, че дължи на своето нещастие.
Тя чакаше, докато сълзите на отчаянието потекоха по бузите й. Още веднъж щеше да остане сама, толкова сама, колкото бе била през целия си кратък живот. Родителите й винаги се държаха към нея студено и дистанцирано, като богове от Олимп. Освен това тя ги виждаше рядко, защото във Версайския двор нямаше място за деца. Веднага щом се родяха, те биваха отпращани, за да ги отглеждат дойки, гувернантки и после — в пансионите. Карес не беше изключение в това отношение. От петгодишна възраст тя бе живяла по манастирските училища, като останалите дъщери на богатите и влиятелните. Родителите предпочитаха да подлизурничат на краля на Франция в неговия блестящ двор във Версай, пред това да бъдат с децата си в своите провинциални имения.
— Горкото момиче — прошепна той и устните му нежно докоснаха алената лилия.
Пръстите й се вкопчиха в копринените завивки, когато усети устните му върху ужасния белег, а пръстите му — да се промъкват надолу по гръбначния й стълб, дарявайки я с уют, докато тя очакваше само погнуса. Ръцете му се озоваха на раменете, обръщайки я, за да застане лице в лице с него.
— Това, което си понесла, не е било никак леко. Възхищавам се на твоята смелост не по-малко, отколкото на красотата ти. Това само ме убеждава колко прав съм бил да поискам ръката ти — й каза той. Гласът му беше твърд, но и изпълнен с нежност, която тя нямаше да забрави до края на живота си. Той пое лицето й между дланите си и се наведе, за да целуне сълзите по страните й.
— Разбираш ли какво означава това? — попита тя през треперещите си устни.
— Моята майка също носеше алената лилия на рамото си — отвърна той меко, галейки долната й устна с върховете на пръстите си. — Тя бе едно от прословутите провинили се момичета, но Жак Сен Амант не се интересуваше от това още от първия момент, в който я видя на пристана, точно както те видях и аз, мила съпруго. Преди време ти казах, че ти се доверявам, давайки ти годежния пръстен. Ако не беше алената лилия, която майка ми носеше, той никога не би я срещнал, защото нямаше да я изпратят в Ла Луизиен. — Вдигайки ръката й с пръстена, той го целуна нежно. — Златната лилия с рубини е символ на онова, което ги събра заедно. Той й бе обещал, че тя никога повече няма да се срамува от нея. А тази нощ, когато заставаме един срещу друг като съпруг и съпруга, аз те моля никога повече да не се срамуваш да ми я покажеш, моя прекрасна алена лилия — каза Люсиен с нежност, която проникна дълбоко в скърбящото й сърце и започна да го освобождава от болката, която бе заличила гордостта и нейната женственост.
— Никога повече — прошепна Карес и устните им се долепиха в бавна, гальовна целувка.
Той внимателно я положи на леглото, държейки я в кръга на своята прегръдка, без да откъсва изгарящите си устни от нейните. Тя отрони лек стон, когато гърбът й опря в коприната на завивките и усети мекотата на пухената възглавница. Той легна до нея, така че да може да гали шията й, овалните й гърди, следвайки първо очертанията им, а после докосвайки връхчетата им, които се втвърдяваха под неговия допир.
Тя изстена, когато устните му се плъзнаха в многобройни целувки към ямката на шията й и там той описа кръг около мястото, където се усещаше пулса й. Когато тя си помисли, че удоволствието е непоносимо, той отново се премести надолу, за да докосне първо едната розова пъпка на гърдите й, а после и другата със своите изгарящи устни и тогава Карес се обърна, за да дари него и себе си с наслада.
— Любов моя — прошепна тя, галейки косата му с пръсти, докато той я целуваше нежно. Спираше се на гърдите й, а после се спускаше към копринено нежния й корем. Ръцете му я милваха леко, докато бавно разтваряха бедрата й.
Това невероятно усещане от контакта между мъж и жена бе нещо повече от това, на което се бе осмелявала да се надява дори след прошепнатите признания на Ивон и няколкото историйки, които бе чула във Версай за времето, прекарано там с баща й. Карес бе разбрала какво трябва да очаква, но всичко това бе пречупено през представите на хихикащите момичета в манастирското училище и играта на животните, които бе наблюдавала в тяхното имение извън Лион. Тя не бе подготвена за замайващата забрава, която усещаше в прегръдката му, за изгарящата треска на желанието.
Когато устните му целунаха копринената, недокосвана кожа по вътрешната страна на бедрата й, тя си помисли, че ще изгуби съзнание от удоволствието, което извираше от слабините й. Никога преди не бе изпитвала подобно трескаво усещане като това, преминало по тялото й. Тя се изпъна под изкусителното докосване на тези издължени пръсти с техните загрубели върхове, така непривични за един благородник. И разбра през зноя и омаята на страстта, че Люсиен е точно това — един благороден мъж, контролиращ желанията си, въпреки че се бе съмнявала преди в това. Карес знаеше, че не всички мъже са такива, защото бе чувала как преситените придворни във Версай се хванеха с удалата им се възможност да стреснат някоя невинна млада жена с разкази за това какво удоволствие са им донесли предишните им любовници.
Уханието на жасмин и рози бе изпълнило затвореното от фината мрежа пространство на балдахина. Искрящата, златиста светлина на свещите, горящи вече по-ниско в сребърните си гнезда, хвърляше мека светлина върху преплетените върху копринените чаршафи тела. Бронзовото мъжко тяло контрастираше с меките женски извивки с цвят на праскова и слонова кост. Лъскавата черна коса, освободена от опашката, се бе пръснала по сребърно-златните руси къдрици върху възглавницата, след това тези сатенени синьо- черни вълни се спуснаха към хълмчето на корема й, докато двете грациозни тела се движеха под звуците на безмълвната мелодия, течаща по вените им.
Карес стенеше леко, докато удоволствието я изпълваше все повече под натиска на неговия език и допир. Тя се бе превърнала в едно необуздано създание от чувство и засилващо се желание. Пръстите й се протегнаха и се заровиха в абаносовата коприна на косата му и притиснаха главата му към ония потайни руси къдрици — толкова диво и необуздано бе нейното желание да изпита цялото удоволствие, целия екстаз, който той би могъл да й разкрие през тази невероятна нощ.
Крехките, влажни вътрешни листенца на тази най-интимна част от тялото й усетиха първото нежно завоевание на мъжкия допир. Тя почувства как бедрата, ханша й се стягат и потръпват при това невероятно ново усещане. Неописуемо е, помисли си през златната мъгла на възбудата, докато се извисяваше все по- високо и по-високо, освободена от земното притегляне, от поделия я вихър, обладана от едно загадъчно чувство, което я омагьосваше. Той я владееше със силата на страстта докато тя достигна връхната точка, крещейки името му в мига, когато изпита за пръв път пълната удовлетвореност на сетивата си. Трепереща, с пресеклив дъх, тя потъна в неговата очакваща, закриляща прегръдка.
— Аз… аз не знаех — прошепна Карес, обръщайки лице към гърдите му.
Тих, дрезгав смях се изтръгна от дълбините на гърлото му и той я притисна към гърдите си, галейки водопада на косата й, възбуден от прехвърленото й през тялото му бедро.
— Това беше само първият урок, скъпа моя, в удоволствието, което могат да си доставят един мъж и една жена. — Той я обърна внимателно и положи главата й на възглавницата. — А сега ще започнем и втория — прошепна. Люсиен овладя устните й с бавни, упойващи целувки, докато покриваше нейните крехки форми със своето мускулесто, жилаво тяло.
Тя усети отново как приливът на желанието я подема и я понася към онова упоително море на страстта, където времето преставаше да съществува и където само прегръдката на Люсиен и изгарящата сладост на устните му, допрени до нейните, до кожата й, бяха от значение. Горещият, разтопен мед на желанието протече по вените й, докато той я подготвяше за върховното завоевание, за абсолютното възприятие на тяхното сливане като мъж и жена.
— Погледни ме, мила Карес — заповяда й той дрезгаво, след като се извиси над нея. Той раздели тези влажни, пулсиращи листенца, за да проникне най-накрая и да я завладее изцяло. — Прости ми, но за момент ще изпиташ болка, а след това ще достигнем заедно екстаза.
За един кратък миг, в който сърцето и сякаш спря, тя усети съпротива срещу неговото проникване, а после една кратка изгаряща болка я прониза. Неприятното усещане скоро се превърна в едно невероятно, разрастващо се удоволствие, което помете спомена за болката.
— Сърце мое, любов моя! — извика тя и обви ръце около него, забивайки перлените си нокти в твърдата повърхност на гърба му, докато той я водеше все по-високо по спиралата на удоволствието. Изпъната срещу тялото му, тя го зовеше все по-дълбоко и по-дълбоко, докато бедрата й усвоиха неговия ритъм и двамата се
