четка.
— Ти си свободна, Доминик. Аз ще среша косата на мадам — прекъсна ги плътен, леко дрезгав мъжки глас. — Мъжете могат да дойдат за ваната по-късно.
Обръщайки се, Карес видя силуета на високата, жилеста фигура, застанала на отворения френски прозорец, водещ към градинската веранда. Слънцето светеше в гърба му и засенчваше лицето му. Тя се запита откога ли стои там и какво точно е чул?
— Да, господине — отговори Доминик. Остави четката на тоалетната масичка и напусна стаята с грациозна, плъзгаща се стъпка.
— Не, скъпа — възпротиви се Люсиен, щом Карес понечи да стане. — Изглеждаш толкова хубава, а аз обещах да среша тази невероятна коса.
С гъвкави крачки той се озова зад нея. Взе четката и започна да я прокарва по нейните кичури с дълги движения, докато очите му се любеха с нейното отражение в сребърното огледало.
— Къде беше? — попита тя с гърлен глас, почувствала как първите признаци на желанието се надигат в нея с всяко движение на четката.
— Уреждах нашето преместване в Сан Рьогре. Знам, че е против обичая да напускаме съпружеската стая толкова скоро, но в Нови Орлеан върлува треска и аз искам ти да си на сигурно място, в плантацията нагоре по реката — обясни той.
— Кога тръгваме? — попита пак, потръпвайки леко, когато той остави четката и започна да масажира внимателно слепоочията й с дългите си пръсти.
— Боя се, че скоро — след два часа. Трябва да тръгнем възможно най-бързо. На пристана вече е настъпила паника и всеки, който има имение извън града и приятели там, бърза да наеме първата лодка, която се държи над повърхността. Колкото и да ми се иска, няма да можем да прекараме следобеда любейки се. Доминик ще събере твоя багаж, а Паскал — моя. Паскал и Раймонд ще останат тук, за да се грижат за къщата. Робите явно не са толкова податливи към треската колкото французите. В града ще останат само отрепките, домашните слуги, пазещи господарските къщи, и няколко държавни служители, заедно със свещениците и благонравните сестри урсулинки.
Карес почувства как сърцето й се стяга при мисълта за манастира, който я бе дарил със закрилата си и който сега щеше да се превърне в лазарет за болните, поддържан от сестра Ксавиер и нейните билки. Сирачетата, помисли си тя, също щяха да останат лице в лице с ужаса на треската, защото това наистина щеше да е ужас, както бе разбрала от историите за предишните епидемии.
— Не бъди толкова изплашена, скъпа. Ще се погрижа да си в пълна безопасност — увери я Люсиен и нежно я обърна така, че да го погледне.
— Не за себе си се страхувам, а за сестрите и за децата, които ще останат с тях — отвърна тя с тъга в сивите си очи.
— Със сестрите урсулинки те ще бъдат в добри ръце, защото са минали през много от тези летни епидемии. Трябваше да притисна свещениците да отменят забраната, за да можем да се оженим по-рано, скъпа. Лудост е да се стои тук по време на треската — каза той намръщен, с лице, превърнато в мрачна маска.
Изправяйки я на крака, Люсиен я притисна към високата си, жилава фигура и я задържа плътно прилепнала към себе си, сякаш силата на могъщото му тяло можеше да я предпази от болестта, която пълзеше по улиците на града като смъртоносна мъгла. Ръцете му галеше дългата й копринена коса, устните му се долепиха до страните й и той бавно я залюля напред-назад.
— Няма да позволя на нищо да ти навреди отново — прошепна той до кичурите й, навити от влагата.
Карес усети как някаква студенина се разстила в нея, докато слушаше тези думи. Какво имаше предвид под „отново“? Независимо от тази невероятна, страстна нощ, те се познаваха едва от два месеца. Нима в съзнанието си той прегръщаше именно Аурора? Тя потръпна в себе си при мисълта, че за Люсиен тя винаги ще бъде само заместител на жената, за която той истински копнееше, но вече не можеше да докосне.
— Щом трябва да тръгнем толкова скоро, значи имам много неща, които трябва да свърша — каза Карес хладно, опитвайки се да се отдръпне от обятията му.
Сивите й очи потъмняха от болката, предизвикана от терзанията й, а в гърлото й заседнаха като буца сподавени викове и протести.
— Имаме време за една целувка, скъпа — прошепна той глухо, прегръдката му стана по-силна, а устните му търсеха ямката на шията й.
Нова болка попари сърцето й, когато разбра, че независимо от съмненията си, тя все пак го желаеше. Целувката му сякаш запалваше огън във вените й. Мисълта, че желае да усети устните му върху своите, ръцете му върху кожата си, въпреки че той я използваше, бушуваше и в нея. Сълзи навлажниха клепките й, когато устните му се плъзнаха бавно към нейните, очакващи и тръпнещи от желание и отчаяние.
С капитулацията на нейното тяло, което я бе предало, устните й се разтвориха, за му позволят да ги обладае и проникне в тях. Неудържимата вълна на удоволствието помете всяка мисъл, когато езиците им се докоснаха. Пръстите й погалиха коприната на косата му, а после и силния му, мускулест гръб. Притискайки се към него, тя усети как зърната й се втвърдяват под фината материя на пеньоара й. Как само желаеше той Карес да усети топлината на кожата му върху своята.
— Прекрасна моя, не мога да ти устоя. Трябва да те имам — тя усети плътния му глас като горещ повей по шията си, миг преди той да я грабне и да я отнесе на ръце до леглото.
Стон на очакване се изтръгна от устните й, когато той я положи върху копринените чаршафи. Люсиен не я изпускаше от погледа си, докато сваляше дрехите от своето гъвкаво, силно тяло.
Осъзнаваше, че излага и двамата на опасност, като отделя време, за да я обладае, но просто не можеше да се спре. Той усещаше само тъмната, изгаряща страст, която го пренасяше отвъд логиката, отвъд предпазливостта. Плоскодънната лодка щеше да го чака, екипажът й бе попълнен от негови роби, имаше и капитан, но на доковете днес цареше паника и не бе немислимо някое обезумяло семейство да си присвои лодката в отчаяния си стремеж да напусне завладяния от болестта град.
— Сега нямаме време за любене, скъпа. Съжалявам за това, но в Сан Рьогре ще имаме дълги следобеди, посветени на всички нюанси на любовната игра. Днес ще трябва да те обладая бързо — каза той грубо, лягайки до нея, като наведе прилежно сресаната си глава над нея така, че едно от втвърдените й зърна да попадне между устните му.
Той завъртя езика си около възбудената розова пъпка. Нейните стенания от желание и пробуждаща се страст пронизваха нагорещения въздух в стаята, когато той се премести на другото зърно, и смучейки го леко, го превърна в едно малко, твърдо връхче. Пръстите му се провираха през къдравите копринени кичурчета и достигнали до срамните й устни, ги разтвориха, възбуждайки я, подготвяйки я за едно още по- осезателно проникване.
— Сърце мое! — извика Карес, когато горещият мед на екстаза потече из тялото й, надмогвайки всички забрани, всяка неохота, всяко съмнение.
Нейното тяло, самата й душа крещяха в порива си да му се отдадат изцяло. Тя копнееше да го усети в себе си, припомняйки си тяхното невероятно сливане, когато се бе почувствала изцяло желана, жадувана от този изключителен мъж, който бе неин съпруг.
Когато той застана над нея, бедрата й се разтвориха и инстинктивно се раздвижиха в чувствена подкана. Раменете й се повдигнаха, за да могат дланите й да обхванат гъвкавите мускули на ръцете му.
— Сега! — умоляваше го тя.
С победен стон, който бе по-скоро признак на неговото отстъпление пред страстта, той проникна в нейните медно влажни дълбини, тялото й се отвори за него, отговаряйки на всяко проникване.
Този път нямаше болка, само невероятното усещане, което се разрастваше в нея, докато накрая останаха само сетивата. Ноктите й се забиха в кожата му, когато страстта й се изтръгна от нейния контрол, издигайки се все по-високо и по-високо. Нищо не съществуваше, нищо нямаше значение, освен техните две тела, които отдаваха и приемаха в екстаз насладата от едно несравнимо усещане.
Те се бяха изгубили в извисяващата се спирала на щастието, когато се разнесе първият камбанен звън, отброяващ дванайсет на обяд, в контраст с техните стонове на удоволствие. В мига на върховното усещане църковната камбана престана да звъни над града, сигнализирайки за бързо изтичащото ценно време.
Те лежаха отпуснати, а дишането им все още беше учестено, докато се наслаждаваха на краткия миг на
