притежава властта над подобен обект, ще бъде дарен с магическа сила да твори добро или зло — й обясняваше той, докато минаваха покрай необикновеното дърво пред верандата. Карес забелязваше за пръв път, че един от клоните се бе протегнал, за да достигне до парапета на верандата от втория етаж.
— Изглежда сте омаял съпругата ми, Дюбрюл — изкоментира Люсиен кратко, докато се изкачваха по криволичещото стълбище. Доминик поведе губернатора и съпругата му към тяхната спалня, за да могат да се освежат преди вечеря.
— Обяснявах й африканската религия и нейната теория за духовете близнаци — отвърна студено той и изчака, за да види реакцията на домакина.
— Тук не насърчаваме практикуването на вуду — бе отговорът на Люсиен. Гласът му бе тих, но застрашителен.
— Може и да не е желана в Сан Рьогре, но тази религия съществува дори тук — каза Филип с лек присмех.
— Това не е темата, която бих желал да разисквам — отговори Люсиен, а в гласа му се четеше предупреждение.
— Както желаете — каза Филип с учтив лек поклон на напудрената си перука.
— Ще те извиним, скъпа, тъй като ти искаше да се преоблечеш за вечеря. — Люсиен се обърна към Карес, докато Доминик съпровождаше семейство дьо Водрюл до стаята им надолу по коридора. — Дюбрюл и аз ще изиграем една партия билярд преди вечеря. — Той вдигна ръката й към устните си, вземайки си довиждане, след това се обърна към Филип и каза:
— Доколкото си спомням, вие бяхте добър играч.
Карес наблюдаваше как двамата мъже, които се дебнеха един друг като блатни хищници, тръгнаха към масата за билярд в другия край на къщата. Тази вечер в стаите имаше странно течение, си помисли тя, влизайки в спалнята. То се бе появило с идването на Филип Дюбрюл.
Фантин й помогна да се съблече и после да влезе в прекрасната, студена мраморна вана, напълнена с хладка вода с ухание на лилия. Очертава се дълга нощ, си помисли тя с въздишка, пресягайки се за калъпа френски сапун.
Прислужницата отиде да донесе копринената рокля на Карес в бледорозово с корсаж от фина дантела, избродиран с перли, и ръкави с дълбоки волани от дантела, фина като паяжина. Доминик щеше да бъде лична прислужница на маркизата по времето на престоя й тук като израз на учтивост. Фантин бе заела мястото на по-възрастната жена като прислужница на Карес.
Уханието на ветивер се разнесе ефирно в мекия, влажен въздух, когато прислужницата отвори гардероба. Този аромат неминуемо извикваше спомена за непознатия от Париж. От Луизиана или Западна Индия ли бе дошъл той? Или бе купил този парфюм от някой магазин в Париж? Новите ухания, идващи от цял свят, бяха една от страстите на Версай. Карес сви рамене и започна да отмива със сапуна дневната горещина от тялото си. Имаше далеч по-важни неща, за които да мисли. Франция бе останала в миналото, сякаш в някой предишен живот.
Нощта беше пред нея, нейната първа вечеря в Сан Рьогре като господарка и тя искаше да накара Люсиен да се гордее с нея в присъствието на неговите познати. Освен това бе ужасно важно да прогони спомена за Аурора от неговите мисли.
Нека духът да си върви в гроба, си помисли тя и тогава осъзна, че щом Аурора е умряла в плантацията, то значи трябва да е погребана тук някъде. Но къде бе гробът й? Не беше при тези на майката и бащата на Люсиен в малкото, оградено с железен парапет семейно гробище. В това малко, затворено пространство имаше само два надгробни камъка от бял мрамор. Къде бе погребал Люсиен първата си съпруга? И защо гробът й не бе при другите на фамилията Сен Амант? Карес знаеше, че ако открие отговора на този въпрос, може би ще намери ключа към загадката, която бе за нея Люсиен Сен Амант. Щеше да се захване с това още тази вечер, като разпита Филип Дюбрюл за неговата доведена сестра.
11.
На масата, поставена на верандата с изглед към реката, два богато гравирани сребърни канделабъра хвърляха дълги сенки върху дантелената покривка. Карес, седнала в единия край на масата, наблюдаваше как в другия край Люсиен бе привлякъл вниманието на Соланж дьо Водрюл с леките флиртаджийски закачки, които жените обожаваха. Разпределянето на нечетния брой гости около масата се оказа трудна задача. Карес бе намерила нейния отговор, поставяйки съпругата на губернатора и Филип от едната страна, и губернатора в неговия уединен блясък, от другата. Но сега вече съжаляваше за тази подредба, защото настойчивите погледи на Филип, седнал от лявата й страна, започваха да я смущават. Карес си мислеше, че все някак ще успее по време на вечерята да завърже разговор за доведената му сестра, но нещо в неговия копнеещ поглед я спираше всеки път, щом понечеше да го направи.
— Сан Рьогре е точно толкова красив, колкото съм чувал за него, мадам Сен Амант — й каза губернаторът с галантна усмивка.
— Моля ви, наричайте ме Карес — отвърна тя и даде знак на Антоан, главният прислужник, че е време да се сервира ястието от бамя. — Не предполагах, мосю маркиз, че досега не сте посещавал Сан Рьогре.
— Но моля ви, вие ми оказахте такава чест, наричайте ме Пиер-Франсоа — каза той, свеждайки леко глава. Изкусно изработената му напудрена перука вероятно беше последна мода и във Версайския двор, но Карес предполагаше, че тя не бе много удобна във влажната жега на Луизиана.
— Винаги сме искали да дойдем, но Люсиен не даваше приеми тук… след смъртта на Аурора — намеси се Соланж дьо Водрюл и, усетила погрешната си стъпка, бързо отпи от виното си.
Последва дълго мълчание. Люсиен се бе втренчил в проблясващите пламъчета на свещите пред него. Филип пребледня при думите на маркизата и притисна салфетката, която бе вдигнал към устата си, така силно, че кокалчетата на ръката му побеляха.
— В такъв случай, имаме чудесната възможност вие заедно с губернатора да сте първите ни гости след нашето пристигане в Сан Рьогре — каза Карес толкова любезно, колкото успя да си наложи, твърдо решена, че първата й вечеря с гости няма да се превърне в катастрофа, и то заради спомена за Аурора.
Люсиен повдигна своята красива глава, гарвановочерната му коса блесна на светлината на свещите и въпреки че не каза нищо, неговите прекрасни тъмни очи блеснаха от възторг. Имаше и още нещо в тези изразителни зеници, което накара пулса й да се ускори и топлина да заструи по вените й. Тя видя отражението на желанието, тлеещо в техните дълбини. Припомняйки си думите му, казани по-рано в градината, тя бързо остави чашата си на масата. Ръката й се бе разтреперила под напора на собствената й страст.
— Бих искал да разбера каква е причината за посещението на вожда на чоктоусите — каза губернаторът на Люсиен.
— Нашоба дойде да ме предупреди, че англичаните замислят изненади заедно с някои от отцепилите се чоктоуси, които искат да тръгнат заедно с техните съюзници, племето Чикасоу, срещу френските заселници — отговори Люсиен, поглеждайки към маркиза. — Засилих постовете по границата на индиговите полета под ръководството на надзирателя.
— Англичаните ни предизвикват да тръгнем на война. Не е нужно да ви обяснявам, че победителят в нея ще властва над Североамериканския континент — изкоментира той замислено. — Отбранителната готовност на тази колония е била пренебрегвана твърде дълго, макар липсата на фондове, отпуснати от Франция, да е възпрепятствала всяко решение, което съм намирал.
Той въздъхна и даде знак на Антоан да напълни чашата му.
— А сигурен ли сте, че фондовете, изпратени в Нови Орлеан се употребяват за фортификациите11, за които са предназначени? — тонът на Люсиен беше безстрастен, но в думите му можеше да се усети упрек, който учуди Карес и стресна Соланж.
— За какво точно намеквате, Люсиен? — попита тя остро. Големите и сини очи бяха като две бучки лед.
— Нищо специално, Соланж. Вие за какво си помислихте, че намеквам? — й отвърна Люсиен с лека усмивка, която не достигна до очите му.
