— Люсиен Сен Амант не си търси съпруга, повярвайте ми — отговори сестра Ксавиер.
— Тогава значи е женен? — продължи Ивон с явно разочарование в гласа.
— Вдовец е — бе лаконичният отговор.
— Значи все пак е свободен — каза Ивон със задоволство.
— Люсиен Сен Амант не е мъжът, който една млада жена би си пожелала за съпруг — каза твърдо сестра Ксавиер. — Неговата репутация се различава от това, което търсим за нашите девойки. Повярвайте ми, той никога не би дошъл да си търси съпруга, не и той. Той е измамник, развратник, опасен човек. Изхвърлете го от мислите си, деца мои. Той не е за вас.
Карес усети искрицата на негодувание в изражението на Ивон и разбра, че и двете си мислят едно и също. Люсиен Сен Амант не бе лесен за забравяне, не по-лесно от непознатия й спасител в Париж. Все още усещаше силата на неговото излъчване, допира на дланта му по ръката си. Стройната й фигура потръпна, тя се опита да изхвърли спомена за него от съзнанието си. Мисълта за обещанието му да дойде до манастира, за да я види, я разтърси. Дали щеше да го спази? Искаше й се това да няма значение за нея, но един вътрешен глас й казваше, че има значение. Огромно значение.
2.
Обедното слънце прежуряше от синьо-бялото лятно небе като огнена топка и караше знойния въздух в оградената градина на Урсулинския манастир да трепти така, че иначе идеалните цветни лехи изглеждаха разкривени. Карес си помисли, въздъхвайки, че през проблясващите златни лъчи на слънцето всичко изглежда размазано и нереално и изтри с опакото на дланта потта по челото си. Тя беше в Нови Орлеан вече четири седмици, но невероятната горещина все още я изумяваше. Навеждайки се отново, тя продължи да плеви градината на сестра Ксавиер, без да подозира, че е наблюдавана.
— Подобри ли се настроението й? — обърна се сестра Хачърд де Сен Станислас към сестра Ксавиер. Тя съчувстваше на мадмоазел де Вилие за обзелата я меланхолия.
— Долу-горе. Открих, че работата в градината и се отразява най-добре в моменти на отчаяние — обясняваше деликатната монахиня, докато я гледаха заедно през дългия прозорец на малката килия, която тя използваше за аптека. Нейно задължение бе приготвянето на лекарствата за болницата от другата страна на манастира.
— Всички други момичета, които дойдоха с нея от Франция, вече направиха избора си, но мадмоазел де Вилие отказва дори да обърне внимание на многобройните кандидати за ръката й. Боя се, че са започнали да я смятат за странна, пък и финото й телосложение не може да убеди никого, че от нея ще излезе здраво работеща съпруга. Въпреки красотата й, вече престанаха да й правят предложения — въздъхна сестра Хачърд де Сен Станислас.
— Има един мъж, доста настоятелен мъж, който желае да му бъде разрешен разговор с нея, но аз се опитах да го накарам да се откаже от намеренията си. Въпреки това, той не се отказва — каза сестра Ксавиер тихо, докато гледаха как крехката Карес се труди прилежно над цветната леха, а малкото й бяло котенце си играе до нея.
— И кой е този мъж? — попита учудено събеседницата й, защото не бе предполагала за съществуването на този мистериозен кандидат.
— Люсиен Сен Амант — каза сестра Ксавиер меко.
— Разбирам защо сте му отказала — отвърна сестра Хачърд де Сен Станислас с въздишка. — Значи той си търси съпруга?
— Казва, че това била причината да иска да се срещне с мадмоазел де Вилие. Мисли, че му е време за наследник. Жена му е починала преди почти седем години, а вие знаете, че този трагичен брак не му донесе деца.
— Една стара поговорка твърди, че от разкаялия се развратник става чудесен съпруг — лицето на вече не младата сестра Хачърд де Сен Станислас се смръщи в размисъл.
— Но дали се е разкаял — това е въпросът — отвърна сестра Ксавиер. — Вие познавате семейството му още от времето, когато неговата майка пристигна тук за пръв път преди толкова години.
— Да, помагах й в грижите за Люсиен от самото му раждане на борда на кораба. Още тогава той беше упорит, труден и решителен. Колко бебета биха оцелели след такова раждане? Не вярвах, че клетата майка ще бъде приютена, след като пристигнахме в Нови Орлеан, но Жак Сен Амант не бе обикновен човек. Като дясна ръка на губернатора Биенвил и благодарение на състоянието, което бе направил от търговията с кожи в Нова Франция, той можеше да има, която жена пожелае. Но избра бедната Габриел. Жак, разбира се, бе истинско спасение за Люсиен, защото майка му така и не се възстанови съвсем от преживяното. Сега и двамата са мъртви, а Люсиен е единственият наследник на състоянието на Сен Амант, както и на онова загадъчно наследство от Франция.
— Да, добрият Господ движи делата си по неведоми и чудни пътища — отвърна сестра Ксавиер.
— Позволете му да посети мадмоазел де Вилие — рече изведнъж по-възрастната монахиня. — Може пък и да е вярно, че от разкаялия се развратник ще стане добър съпруг. Поне чувствителната Карес ще си живее добре като господарка на Сан Рьогре и прекрасната къща на Сен Амант. Жак бе добър баща за Люсиен. Можем само да се надяваме, че от него той е научил нещо за състраданието, както и от трагичната съдба на брака си.
— Ще направя както казвате, но мога само да се надявам за добро на младата дама, че Люсиен се е променил — каза сестра Ксавиер с леко потръпване, защото знаеше, че животът на Карес де Вилие като съпруга на Люсиен Сен Амант, може да включва много различни неща и уютът да влиза в тяхно число.
Карес привърши с плевенето, без да подозира, че съдбата й бе предрешена от двете монахини, които се опитваха да й помогнат да подреди новия си живот във френската колония. Вдигайки кошницата си, тя провери дали е взела няколкото стръкчета розмарин и листата градински чай. Сестра Ксавиер я учеше как да приготвя лекарства от билките, както и кои билки при кои болести помагат.
— Елате, скъпа моя, искам да поговоря с вас — каза сестра Ксавиер, като се приближаваше с плавната си походка, която явно всички урсулинки бяха усъвършенствали.
Бланш я следваше по петите, докато Карес вървеше към дървената пейка под високата магнолия в края на градината, където бе седнала сестра Ксавиер.
— Събрах розмарина и градинския чай, както ми поръчахте — каза Карес, сочейки кошницата.
— Много добре, скъпа моя — каза сестра Ксавиер с отнесена усмивка, сочейки мястото на пейката до нея. — Топло е, трябва да си починете малко. Искам да поговоря с вас по един важен въпрос.
— Да, сестро Ксавиер — отвърна Карес и седна под гостоприемната сянка на магнолията. Дървото имаше стипчив аромат, който действаше освежаващо.
— Един мъж ще дойде да ви види тази вечер, ако, разбира се, сте съгласна. — Тя спря за миг, сякаш обмисляше следващите си думи. — Срещала сте го и преди, макар за кратко. Казва се Люсиен Сен Амант.
Карес усети как една топла вълна я заля при думите на монахинята. Най-накрая той щеше да дойде, както бе обещал! Изведнъж усети, че прилив на енергия се разлива във вените й. Не беше я забравил.
— Значи искате да го видите? — попита сестра Ксавиер, макар че вече знаеше отговора.
Произнасянето на неговото име сякаш бе озарило мрачната Карес. Монахинята почувства как сърцето й потрепна. Тази млада жена бе толкова уязвима, че тя можеше само да се надява, че постъпва правилно, като позволява на Люсиен Сен Амант да влезе в живота й.
— Бих се радвала да го видя — отговори Карес тихо, опитвайки се да прикрие възбудата си.
— Добре, той ще пристигне в два часа — каза й монахинята. — Ако желаете да идете в килията си и да се освежите, преди той да е дошъл, бих ви разбрала. Дайте ми кошницата и аз ще отнеса билките в аптеката.
— Мерси, ръцете ми са се изцапали от плевенето — отвърна Карес, ставайки на крака, след като бе дала кошницата на милата монахиня.
— Ще го доведа да ви изчака тук в градината в два — каза сестра Ксавиер и също стана.
Можеше само да се моли тази среща да е за доброто на младата жена, но това нямаше да пристъпи съмненията й. Това, че Люсиен Сен Амант бе един от членовете на разпуснатата компания на жената на губернатора — маркиза дю Водрюл, не бе тайна за никого в града. За последните няколко седмици
