Част трета
Какъв ли призрак ми дава знак от сенките на луната? Кани ме и ми посочва ей там, към горската поляна.
Човешката кръв е тежка; този, който я е пролял, не може да избяга.
20.
Студеното и влажно февруарско време се промъквайте в спалнята на Карес през пролуката над затворената френска врата. Тя се приближи до камината, взе друга цепеница от коша за дърва и я сложи в позатихналия огън. Протягайки ръце към топлината, тя се опита да намали студът, който проникваше чак до костите и.
Финият, порцеланов часовник над камината удари пет часа. Мракът на ранната зимна нощ се спускаше, хвърляйки сенки в стаята. Дори светлината на многото запалени свещи по стъклените абажури не успяваше напълно да разсее мрака.
— Ще трябва да позвъня на Доминик и да започна да се обличам за вечерята на губернатора — каза Карес гласно на пухкавата, бяла Бланш, която се премести по-близо до огъня и се отърка в краката на господарката си за малко внимание.
— Но бих предпочела да стоя тук и да се изтегна пред огъня като тебе — изтананика тя на котката, като я вдигна и я притисна до бузата си.
Светският сезон в Нови Орлеан беше в разгара си, най-вече сега, след Нова година.
Тъй като Люсиен бе член на Върховния съвет, бяха канени почти всяка вечер на соарета, танци, опери и пиеси, изпълнявани от актьори, дошли от Франция или от Сент Доминго, и на най-различни игри на карти, организирани от по-богатите граждани, за да разнообразят дългите зимни нощи.
Карес се взираше в пламъците и си мислеше за приятелите си Ивон и Пиер, които бяха пристигнали в града само часове преди тях миналия ноември, по време на индианските нападения. Те прекарваха зимата в малка хижа на Рю дьо Мейн, докато Пиер реши, че е безопасно да се върнат в Бон Шанс. Те нямаха толкова претрупан обществен календар, но бяха щастливи и доволни в малката си къща. Ивон носеше първото им дете, което трябваше да се роди през пролетта и беше щастлива да почива до огъня си, цъфтяща под нежните грижи на Пиер.
Карес седеше на килимчето пред разгорелия се огън и галеше лежащата в скута й Бланш. Колкото и тъжно да беше, тя не забелязваше у себе си никакви признаци на бременност. А и сега, с честите заминавания на Люсиен за дни наред по някаква мистериозна работа на губернатора, шансът да осигури наследник беше още по-малък. Наблюдавайки сините и оранжеви пламъци, тя се намръщи при мисълта за дългите отсъствия на съпруга си, започнали почти от първия ден, в който се върнаха в къщата на Рю дьо Шартр през ноември.
Имаше напрегнатост в техните отношения оттогава. През един късен ноемврийски следобед, няколко седмици след завръщането им в Нови Орлеан, Люсиен се прибра изтощен от събиране на Върховния съвет при губернатора Водрюл. В тъмните му изразителни очи имаше напрегнатост и някакво неразгадаемо чувство. Тя улавяше, че я наблюдава със странен поглед в моментите, в които си мислеше, че не го вижда. И същата тази нощ той прави любов с нея с дълбоко чувство, почти отчаяно, което я изтощи. Сутринта тя усети нещо по-различно между тях и отсъствията на Люсиен от Нови Орлеан започнаха.
— Мадам, донесох ви кафе и един от сладкишите, които харесвате. Вечерята при губернатора се сервира късно — обяви Доминик, като тихо отвори вратата с едната ръка, а с другата прикрепите поднос.
— Благодаря, може би това ще ми даде сили да издържа тази вечер и отегчителното държание на Соланж — отвърна Карес с въздишка и се изправи на крака.
— Ако седнете пред огледалото до тоалетната масичка, мадам, бих могла да ви направя прическата, докато вие ядете — каза Доминик и постави подноса върху инкрустирания плот, донесен от Франция.
Карес отпиваше от горещото, ухаещо кафе и наблюдаваше в огледалото как Доминик сресва дългите й до кръста къдри и ги оформя във висока прическа. Между двете жени се установи търпимост от пристигането им в Нови Орлеан. След трагичната смърт на Фантин, Доминик беше едновременно икономка и нейна камериерка. Освободена цветнокожа жена идваше всеки ден и готвеше в кухненската постройка в края на затворената градина.
— Мосю Дюбрюл ще ви придружи ли тази вечер, както обикновено, мадам? — поинтересува се Доминик.
Очите й не гледаха в огледалото, така че Карес не успя да прочете какво се крие в тях.
— Да, откакто съпругът ми замина с официална задача до селището Батон Руж, маркизът помоли мосю Дюбрюл да ми служи като ескорт, тъй като улиците на града са доста опасни вечер — отговори Карес и отпи друга глътка от тъмната, гъста течност.
Би желала да не търси извинения за това, че Филип Дюбрюл я придружава.
Люсиен искаше тя да приема поканите на Соланж, докато той отсъства. Важно беше да изпълнява обществените задължения. Маркизът ще й осигури придружител, така че той да не се безпокои за нейната безопасност, обясни й той по онзи нов, безпристрастен начин, по който бе започнал да се изразява. Първия път, когато се завърна след дълго отсъствие, тя съвсем откровено му заяви, че Филип е нейният ескорт по настояване на Соланж. За момент забеляза тъмна сянка да пробягва в очите му, след което той каза, че се радва, че не се движи нощем сама по улиците на Нови Орлеан.
— Бялата рокля от коприна и тафта с позлатен брокат ли ще облечете, мадам? — искаше да се убеди Доминик и в същото време взе от едно чекмедже две букетчета копринени лилии с перли в цветовете, за да ги прикрепи с дантелена панделка към завършената фризура.
Една лейди, съобразяваща се с модните тенденции, винаги носеше някакъв вид дантелена шапка, колкото и малка да е тя, но при официални случаи косата се оформяше с перли, панделки или миниатюрни букети от изкуствени цветя. Говореше се, че соаретата на Соланж си съперничат с тези във Версай. Тя и съпругът й се опитваха да имитират елегантния живот във френския двор при Луи XV. Пълно дворцово облекло или толкова сложен костюм, колкото позволяват възможностите, бяха изискванията към гостите, канени на специалните забавления в дома на губернатора. Тази вечер също не правеше изключение.
— Красиво е — сподели тя с Доминик.
— Носи се слух, че коафюрите на маркизата се правят само веднъж в седмицата. Фризьорът й се занимава с това осем часа, за да постигне желания ефект. Казват, че има инкрустирана с рубини диадема, която се поставя на главата й, без да повреди прическата — сподели камериерката с лека усмивка.
Очите на Карес срещнаха тези на Доминик в огледалото. Тя направи гримаса и поклати глава на поредната история за ексцентричността на Соланж. Мълвата за непочтеността и безсърдечието на съпругата на губернатора се носеха по тесните улици на малкия град.
Говореше се още, че не може да се купи нещо в Нови Орлеан, без да се плати дължимата такса на Соланж дьо Водрюл. Казваха за нея, че тя контролира потока на наркотиците в града и нищо не може да се закупи, без наложената от маркизата такса да се плати на пажа й. Под управлението на семейство дьо
