Соланж, едно, от които бе вноса на опиати. Те свършиха добра работа сега.
После той вдигна Карес от мястото й, отпусната безчувствено. Пренесе я до леглото. Зави я с тънко одеяло и прошепна:
— Скоро ще си бъдеш у дома, моя Аурора!
Наведе се и отмести от лицето й паднал кичур, след което нежно целуна устните й.
Корабът следваше пътя си по реката, когато слънцето се появи на изток. Филип стоеше до перилата и наблюдаваше наоколо. Преминаха край „Бон Шанс“, после покрай „Шен Върт“, докато накрая достигнаха бленуваното място. Сан Рьогре, там, където той и любимата му Аурора бяха прекарали толкова нощи, изпълнени със страст. Веднага щом Люсиен заминеше, тя изпращаше някой роб от плантацията, яхнал муле, за да го покани. Радостта, която бяха изживели във виолетовата спалня, щеше скоро да се възцари. Тя се върна при него, както бе обещала. Никога нямаше да забрави как го дразнеше онази нощ, когато го караше да си върви. Той я сграбчи, за да я накаже за бързите промени в настроението й. Тогава тя го погледна и му каза, че ако я убие, ще се върне и ще го преследва. Тя спази обещанието си.
Първо Карес почувства, че устата й са пресъхнали, след това усети жажда, а после — пулсираща болка в главата, щом се опита да отвори очи. Тя се обърна, притискайки глава във възглавницата, за да спре болката, но това не помогна. Бавно отвори очи.
Това, което видя най-напред бяха теменужки и стая, цялата в лилави нюанси.
— Господи! — прошепна тя. — Къде ли се намирам?
— Бонжур, скъпа! — чу гласа на Филип някъде отдясно.
Тя се обърна и го видя, застанал до нея с чаша кафе в ръка.
— Ще ти помогна да седнеш, за да можеш да изпиеш това. То ще разсее главоболието и унеса, който чувстваш.
— Къде… къде съм? — заекна тя.
— В Сан Рьогре, разбира се, пак в твоята стая. Знаех, че ти липсва. Лилата е любимият ти цвят. Ето, изпий това. Не съдържа нищо друго, освен черно кафе и захар, точно както го обичаш. Виждаш ли, запомнил съм.
Той и се усмихна.
Невиждана до сега паника обхвана Карес, докато го гледаше. Той си мислеше, че тя е Аурора. Кръвта й се смрази, когато разбра, че той е луд, но това бе подвеждаща, строго пресметната лудост.
— Изпий го, скъпа! Уверявам те, че опият имаше само в брендито. Ние сме тук сами, с изключение на робите. Цвайг е пиян в къщата на надзирателя. Той също не можа да издържи на бренди с опиум. Никой няма да ни безпокои, а Зои подготвя специална вечеря за нас, както в добрите стари времена.
Карес отпи малка глътка от чашата, която той поднесе до устните й. Значи от наркотика я боли глава. Тя се разтрепери, когато установи, че е сама в празната къща с един луд. Робите нямаше да й помогнат. Те не можеха да вдигнат ръка срещу французин.
— Ти спа повече, отколкото си мислех, Аурора. Сега е късно следобед — подкачи я той, като отмести един кичур от лицето й.
Тя се вкамени от това докосване. Повдигаше й се. Трябваше да се концентрира, за да може някак си да излезе от този кошмар. Това бе единствената й надежда за оцеляване…
— Доминик е запазила всичките ти рокли в гардероба. Тя ги проветряваше редовно, понеже също вярваше, че ще се върнеш. Но обиците ти ги няма. Мисля, че тази кучка Доминик ги е взела в Нови Орлеан, когато се представяше за теб. Затова я убих. Тя оскверняваше паметта ти. Тя трябваше да бъде наказана. Опита се да те уплаши, като накара Паскал да сложи змията в гардероба ти. Той не й отказваше нищо, но този глупак беше взел пепелянка и можеше да те убие. Видях го да внася в кошница змията в двора сутринта, когато оставих визитката си. Той ми каза, че прави това само за да те сплаши, за да търсиш помощта на Доминик, но аз знаех, че трябва да я убия.
— Тя си мислеше, че е по-силна от теб и беше решена да го покаже. Прерязах гърлото й, както ти правеше с пилетата, които принасяше в жертва. — Той каза всичко това със задоволство, а в очите му блестеше гордост от онова, което е направил за нея.
Карес си помисли, че ще припадне. Филип беше високият французин, излязъл от хижата на Доминик. Чувствата й се сблъскаха в съзнанието й, щом разбра, че Люсиен не е убиецът. Но тя беше сама в тази изолирана плантация с един луд…
— Изпий си кафето, за да можеш да се облечеш. Решил съм вечерята да бъде сервирана на верандата пред будоара ти, както правехме, когато Люсиен отсъстваше — говореше той, като държеше чашата до устните й.
Тя знаеше, че за да го надхитри, трябваше да се съгласява с него. Дори се опита да се усмихне. Значи Аурора и Филип са били любовници и са се срещали, когато Люсиен е отсъствал от плантацията. Но те не са били кръвни роднини. Защо тогава Аурора не се е омъжила за Филип, а за Люсиен!
— Ето, изпих си кафето — прошепна тя и подаде чашата на Филип.
— Трябваше да се противопоставиш на майка си и да се омъжиш за мен — каза той, като че четеше мислите й. — Знам, че ти се страхуваше от нейната сила на магьосница, от триковете, които бе научила в Сент Доминго. Но единственото, което тя искаше, беше помощта на Люсиен за дълговете на баща ми — въздъхна Филип. — Това ме направи толкова ревнив онази нощ, мислех си, че той ще се върне, ще те докосва. Това ме накара да загубя контрол, скъпа. Затова направих всичко, което се случи — обясни той, а стеснените му очи се напълниха със сълзи.
Погледна я за миг и продължи:
— Но ти си отмъсти. Нямаше те цели седем години. Остави ме да изкупя вината си. Чаках толкова дълго. Ти обеща, че дори ако те убия, ще се върнеш и ще ме преследваш. Спомням си как се смееше, понеже знаеше, че съм ядосан и искам да те убия, ако не мога да те притежавам. Аз всъщност нямах намерение да го правя, но ти продължаваше да ми се смееш. Трябваше да те спра — обясняваше той с разумен тон, сякаш в това имаше перфектен смисъл.
— Ти си ми простила, Аурора, нали? — Той я погледна с умоляващи очи.
Карес внезапно разбра защо очите му винаги й изглеждаха толкова странни. Те бяха очи на луд, хладнокръвен убиец.
— Простих ти — промълви тя.
— И затова се върна, нали?
— Да, затова се върнах — повтори тя, заеквайки от страх, но почти възвърнала контрол.
— Знаех, че няма да стоиш далеч от мен завинаги, но ти ме накара да чакам толкова дълго — каза Филип, вдигайки ръката й до устните си.
Карес едва се удържа да не издърпа ръката си. Ако я докоснеше по по-интимен начин, беше сигурна, че ще закрещи и никога няма да спре.
— Но аз трябва да се контролирам. Имаме на разположение цяла нощ. Първо нашата вечеря, която ще ни събере отново. Ще извадя това, което искам да облечеш, всичките любими неща — рече той, изправи се на крака и тръгна към гардероба.
Тя наблюдаваше кошмара, в който сама участваше, да се развива пред очите й. Филип извади от гардероба бледолилава рокля в стил, излязъл от мода преди години. Полата беше проядена от молци, но Филип не забелязваше това. Последваха сатенени бледовиолетови чехли с изтъркани токчета, лилав корсет, завързан с черна панделка, фуста и бледолилави копринени чорапи с черни сатенени жартиери с теменужки върху тях.
Карес потръпна при мисълта, че трябва да облече дрехите на мъртвата жена. Но ако искаше да избяга от този луд, трябваше да поддържа в болната му фантазия мисълта, че Аурора е жива.
— Иди да видиш дали е готова специалната ни вечеря, докато се обличам. Искам да те изненадам — опита да се усмихне тя.
Той трябваше да излезе. Не можеше да се разсъблича пред него.
— Не се бави. Нямам търпение да сме заедно.
Той се забави на вратата и тя спря да диша, като мислеше, че никога няма да се отърве от него. Но Филип излезе. Тя скочи на крака и претърси стаята за нещо, което можеше да й послужи за оръжие. Съзнанието й беше хаос от страх, отвращение и яд. Трябваше да облече дрехите на Аурора, за да спечели
