си.
Тя се обърка. Мъжът, който обичаше с цялото си сърце, беше енигма, мистерия. Когато беше с него, любовта и страстта му побеждаваха всякакъв разум. Нищо друго нямаше значение, когато бяха заедно. Целият свят бе в прегръдките му. Но когато я напускаше, съмненията започваха да я преследват.
Спомни си как я изненада снощи, влизайки през тайния вход и си помисли, че някой е използвал този вход, за да внесе змията, която бе сложена в гардероба й. Тя потръпна от отвращение. Надяваше се Мариет да е права и това да е била Доминик или някой, който работи за нея. Тя беше мъртва и Мариет беше права — магията на вуду трябваше да престане.
Тя беше мъртва, повтаряше си Карес, поднасяйки до устните си чашата с трепереща ръка. А висок французин е бил видян да напуска дома й сутринта, когато е била убита.
28.
— Ти си най-хубавата овчарка, която някога съм виждал.
Дълбок глас изтръгна Карес от концентрацията й. Тя се оглеждаше, облечена в костюма на Соланж за бала с маски.
— Люсиен! — извика Карес задъхано, виждайки отражението му във високото огледало. После се обърна и се втурна към него.
— Мислех си, че няма да се върнеш навреме.
Той разтвори ръце и я притисна до себе си.
— Обещах да се върна навреме и да те придружа. Винаги изпълнявам обещанията си — каза той и обхвана сърцевидното й лице с ръцете си.
Люсиен я целуна много нежно. Това докосване предизвика поток от желания, който премина през нея.
Тя потъна в сигурното убежище на прегръдката му, усети вкуса на устните му, докосна леко заоблената му брадичка с набола по нея брада, усети познатото й мъжко ухание. Колко много ненавиждаше предстоящото събитие, понеже си мислеше, че трябва да отиде без Люсиен. Соланж я накара да обещае, че ще отиде, дори ако съпругът й не се върне навреме. Тя се съгласи неохотно, понеже знаеше, че Люсиен не желае да противоречи на губернатора и на съпругата му.
— Мислех, че няма да дойдеш и ми беше противна мисълта за бала с маски — призна тя след една спираща дъха целувка. — Ако побързаме, ще има време да се преоблечеш. Паскал каза, че имаш костюм от миналата година. Той го е приготвил и го е оставил в гардероба ти.
— Ще трябва да се избръсна, скъпа — отвърна Люсиен, като все още я държеше в прегръдките си, сякаш самата мисъл да я пусне го плашеше. — Когато влязох в къщи, помолих Паскал да донесе топла вода.
— Къде си бил? Наметалото ти е скъсано и мокро — каза загрижено Карес, щом успя да огледа по- внимателно съпруга си.
Той изглеждаше уморен. Простите дрехи, които носеше, бяха одърпани и мръсни. Същото бе състоянието и на обикновената триъгълна шапка, която беше захвърлил, смачкана на един стол.
— Пътешествия в името на короната — рече нервно той, отдръпвайки се от нея. — Трябва да внимавам. Не искам да разваля такъв изключителен костюм.
— Такава е идеята на Соланж относно облеклото на една овчарка — каза заядливо Карес, оглеждайки роклята.
Тя беше от розова копринена тафта, гарнирана с волани, които откриваха розовото и синьото върху белия фон на набраната фуста. Дантелен корсет повдигаше високо гърдите й. Дълбоко изрязаното деколте почти разкривайте кораловите й пъпки. Копринена престилка, каквато нито едно селско момиче нямаше, довършвайте тоалета. Късата пола стигаше само до глезените и откриваше розови копринени обувки с високи токове и бели копринени чорапи, обсипани с мънички розови точки.
— Има и една огромна смешна шапка, цялата покрита с копринени цветя и разбира се, бял сатенен овчарски ямурлук. Маската е само домино. Мисля, че ще приличам на овца! — каза Карес с неодобрение.
Люсиен се засмя на описанието й. Тя изглеждаше очарователно в костюма. Той се съгласи, че само овчари в двора на Версай могат да си позволят подобни костюми.
— Ти ще бъдеш най-хубавото агънце — отвърна той, като докосна къдрите, които Мариет внимателно бе подредила, за да прилича на елегантна селска девойка.
Почукване на вратата обяви, че Паскал е донесъл водата за бръснене. Карес седна пред огледалото, а Люсиен застана до поставката за бръснене. Тя постави руж върху бузите си, поправи този върху устните, част от който Люсиен бе погълнал с целувките си. Сложи парфюм с аромат на момина сълза зад ушите си, около врата и в деколтето. За момент докосна огърлицата си, от която висеше медальон с надпис: „Всичко е прекрасно, когато обичаш.“ Колко вярно бе това. Тази нощ щеше да бъде изпълнена с удоволствия, тъй като любимият й се бе върнал. Нямаше значение къде е бил, важно беше, че си е вкъщи.
— Готова ли си, красавице моя? — попита Люсиен, като излезе от сянката на най-отдалечения ъгъл на стаята.
— Ако ми помогнеш да си завържа маската.
Карес се изправи и се обърна към него с домино в ръка. Тя спря, когато го видя. Костюмът му стоеше перфектно. Пират-измамник, от яркочервената превръзка на челото до широките ръкави на разтворената на гърдите риза. Обут бе в тесни, черни бричове, натъпкани във високи ботуши. Около кръста му беше обвит червен пояс, на който висеше меч. Към едното му ухо бе прикрепена златна обица. Черната маска на очите му създаваше около него тайнственост.
— Е, какво мислиш? — попита той с лека усмивка.
— Стои ти идеално — каза тя с дрезгав смях. — Пират-измамник.
— Това като комплимент ли да го приема? — заинтересува се той.
В същото време взе от ръката й доминото, докато Паскал изнасяше съдовете с вода.
— Обърни се, скъпа.
— Харесват ми такива пирати — каза нежно тя, обръщайки се, за да може да завърже маската й.
— А аз обожавам такива полуовчарки — промърмори Люсиен и се наведе да целуне грациозната й шия. Ела. Ако не тръгнем веднага, ще бъда принуден да те държа в тази стая цяла нощ — рече той, отделяйки се от нея с въздишка.
— Разбира се, можем да си тръгнем рано — предложи с тих шепот Карес, докато той наместваше пелерината върху раменете й.
— О, без съмнение ще си тръгнем рано — потвърди той, а гласът му преливаше от страст, която трудно удържаше.
— Като си мислиш, че ще се върнем вкъщи, времето на досадния бал при Соланж ще изтече много по- бързо.
— Шапката ви с цветя, мадам и ямурлукът ви! — каза й разчувстван след проявата на нейната любов и желание.
Той й подаде огромната претрупана шапка и ямурлука, отрупан с букетчета рози и панделки. Трябваше да се бори със себе си, за да не я грабне в прегръдките си. Нямаше желание да ходят, където и да било. Искаше да се любят по онези начини, по които знаеше, че ще възбуди цялата й страст.
— Няма да си сложа тази шапка, докато не стигнем до Водрюл — отсече тя решително, гледайки претрупаната декорация върху сламената шапка. — И ще се чувствам като кръгла глупачка, ако облека този ямурлук, но предполагам, че ще обидя Соланж, ако не нося пълния костюм.
— Ямурлукът е вече твърде много — съгласи се Люсиен. — Мисля, че Соланж ще преживее разочарованието да не го види.
Соланж му препречваше пътя достатъчно тези дни. Карес не беше длъжна да се съобразява с нея. Въпреки че Соланж му досаждаше, имаше начин да я накара да мълчи. След като вече притежаваше красивата си съпруга, нямаше как Соланж да го принуди да влезе в леглото й, колкото и да го заплашваше и каквото и да му предлагаше.
Дори ако това означаваше да види сивите очи на Карес да го гледат с отвращение, нямаше да се
