камината. Тя погледна френските врати. Те все още бяха заключени, а вратата към коридора беше затворена.
— Но… как? — заекна тя.
— Това е нещо, което възнамерявах да ти покажа, скъпа — каза той с необикновено енигматичен поглед.
Люсиен се обърна, свали си шапката, постави я на един стол и тогава леко натисна един от орнаментите на библиотеката. За смайване на Карес, библиотеката се плъзна тихо навън и откри най-горната част от стълбите. Един фенер със запалена в него свещ проблясваше там, където той го бе оставил.
— Ти си влязъл оттук? — попита Карес озадачено. — Но защо?
— Мислех да те изненадам. Видях светлина от улицата, а и не можах да намеря ключа си. Глупаво беше да събуждам Паскал, когато можех толкова лесно да използвам скрития вход — обясни Люсиен, като взе фенера и затвори вратата на библиотека.
Карес го гледаше все още изненадана, докато той сваляше мокрия си плащ.
— Но защо има скрито стълбище в господарската спалня? — поинтересува се тя.
— Когато баща ми е строил къщата, той го е включил в плановете, тъй като е живял в Нова Франция и е преживял индианските нападения. В Сан Рьогре също има такъв изход, в стаята, която принадлежеше на Аурора. Пожарът също е опасност в Нови Орлеан. Проходът е още един път за бягство. Излиза зад големия маслинен храст отстрани на къщата, до портата в стената. Ако не знаеш за неговото съществуване, никога няма да разбереш, че има такъв, тъй като жасминът, който обвива къщата, скрива изхода, затворен от иззидана стена.
— Не мога да повярвам, че никога не си ми казвал за неговото съществуване — опита се да отговори Карес през стиснати устни.
— Прости ми, скъпа, нямах намерение да те плаша — извини се той, като застана пред нея.
Протегна ръка и погали нежно бузата й, след това докосна разпуснатата по гърба й коса.
— Казвал ли съм ти, колко ми харесва да гледам пуснатата ти коса, падаща като лунна светлина?
— Такива сладки думи! — каза остро тя.
Той криеше нещо и се опитваше да отвлече вниманието й.
— Да и това е самата истина — той уви един копринен кичур около пръста си. — Каква прекрасна гледка си, скъпа, в такава нощ! А как мина раждането? Пиер син ли има или дъщеря?
— Син — отговори по-меко тя, спомняйки си за бебето, което бе държала за момент в ръце, преди да го подаде на Ивон.
— А как е майката?
— Чудесно. Изморена, но щастлива — отвърна Карес.
— Когато видях светлината от улицата, знаех, че си вкъщи — прошепна той, а тъмните му очи обхождаха лицето й, като че искаше някак да прочете мислите й. — Нямах търпение да те докосна, ето така.
Той погали косата й, после докосна брадичката й и обърна бледото й лице, за да срещне погледа й.
— Нямах търпение да усетя вкуса ти, както сега мълвеше той, докато устните му се впиваха в нейните. Почувства трепета и въздишката й, но устата й не се отвори, за да отговори на неговата.
— Отговори ми! — прошепна Люсиен, обгръщайки я с ръце, като я притискаше до себе си.
— Ти… ти ме объркваш и не мога да мисля — простена тя, когато устните му се спуснаха надолу по шията й. Те изгаряха кожата й и запалваха собствената й кръв.
— Не мисли, скъпа! Чувствай! — шепнеше гой, продължавайки да целува кожата й.
— Само ако беше толкова лесно — въздъхна Карес, сякаш думите му освободиха нещо в нея, позволявайки на заоблените женски форми да се огънат срещу твърдите мъжки контури на тялото му.
— Това е единственото, което има значение. Всичко останало е прелюдия — каза й той, а ръцете му галеха дългата й коса. Целуваше челото, клепачите, устните й. Целувката му беше силна, търсеща. Като че ли искаше да отстрани всички други мисли от главата й и да остави само горещото желание.
Ръцете й се обвиха около врата му, пръстите й се заровиха в гарвановочерната му коса. Докосването, о, да, мислеше тя, усещането, вкуса, миризмата му… Искаше да му даде усещанията си, да се превърне в чувствено същество, което не се интересува кое е правилно и кое не. В прегръдката му тя беше у дома си.
— Кажи ми, че само това има значение — настоя той, сваляйки кадифената й дреха.
— Само това има значение промълви тя.
В този момент той беше прав.
— Как искаш да те любя, скъпа? — попита Люсиен с глас, изпълнен от възбуда, като смъкна копринената нощница в краката й. — Така ли? — каза той, коленичи и притисна устни до корема й, а след това по- надолу, до пепеляворусите й интимни къдри.
— Сърце мое — простена тя, забивайки нокти в мускулестите му рамене.
— Това е животът, красавице моя, самата му същност — напомни й той, изправяйки се на крака. Гласът му бе станал дрезгав от едва сдържаната страст. Задържа лицето й между ръцете си, впи горящия си поглед в нейния и каза:
— Затова са създадени мъжът и жената на този свят, за да празнуват чудната тайна, която съдбата е била достатъчно благосклонна да ни позволи да открием един в друг. Винаги търсех някой, нещо, което да запълни това празно място, да отговори на въпроса защо съм тук. С тебе узнах отговора.
— Аз също открих съвършенството с теб. — В очите й блестеше цялата й любов, а милувките й съдържаха цялата нежност на света.
— Ела, само на няколко крачки ни чака раят — каза той с дълбок глас, разкъсван от вълнение и желание.
Ръка за ръка, те тръгнаха към леглото, а желанието я изпълваше цялата, изваждайки я от самоконтрол. Тя се обърна към него. Ръцете й нежно се плъзнаха по жилетката му и за негово удоволствие започнаха да разкопчават копчетата. Желанието му нарасна неописуемо, когато тя нетърпеливо смъкна дрехата.
— Искам да почувствам кожата ти върху моята и коприната на гърдите ти, и… тук — рече Карес с палава усмивка, бавно спускайки ръка надолу по корема му към твърдия, пулсиращ символ на неговата мъжественост. — О, това също го искам — каза закачливо тя, а в същото време малките й ръце галеха члена му, а стоновете му изпълваха ушите й като най-сладка музика.
— Ако продължаваш да говориш така, моя красавице, няма да бъда отговорен за действията си. Всяка частица от мен крещи да се съедини с теб — шепнеше той, а очите му горяха като въглени.
— Това искам и аз.
Тя го погледна, след това се обърна и се намести в леглото.
Гледката на изящния й гръб и виненочервената лилия, която гореше върху чувствителното й рамо, разкъса сърцето му. Трябваше по някакъв начин да бъде там, да не позволи на това ужасно нещо да се случи. После, когато тя погледна към него с чувствена усмивка, с леко разтворени бедра, предизвикателството се оказа твърде силно. Тя усети, че Люсиен я сграбчи за кръста и потънаха в леглото. Ръката му раздели бедрата й и той нахлу в сладките й, влажни глъбини. Това я изненада, след това й се стори прекрасно. Усещаше тялото му да се плъзга по нея, пленявайки й. Каква наслада — да усеща цялата дължина и твърдост на члена му вътре в себе си, в най-интимната част от тялото си.
— Пак, пак! — викаше тя, докато той се движеше бавно навън и навътре, вкарвайки целия си член. Изпълваше я така, че тя чувстваше, че няма да издържи повече, след това се отдръпваше, оставяйки я празна.
— Не мога да издържа дълго така — простена той и я обърна с гръб към себе си.
Тя лежеше по очи, а ръцете му не спираха. Те галеха гърба й, красиво закръглените й задни части, копринените й крака. Твърдите косъмчета по краката му докосваха до нейните и възбуждаха всеки нерв. След това ръката му влезе между бедрата й, разтваряйки чашката на интимното й цвете, галеше, притискаше я, което я караше да потъва все по-дълбоко във възбудата.
— Пусни го да влезе — промълви той, като обходи с език ухото й, докато тя се разтваряше за него, предвкусвайки пътешествието в рая.
И Карес се отдаде на обхваналите я усещания. Ръката му дразнеше малката пъпка на страстта, след това навлезе в нея, показвайки й неизпитани досега нюанси на любовта. Тя се гънеше и извиваше в ръцете
