непоносимо желана.
Ето защо присъствието й го караше да чувства онази болка и свиване в стомаха. Поради същата причина я желаеше така силно, както никога преди не бе желал нищо друго в живота си. Но Либи бе истинска, припомни си Кал. Той беше илюзорният в случая. Мъж, който по това време още не е бил роден, ала въпреки това с усещането, че никога през живота си не е бил по-жив.
— Често ли го правиш? — попита я Кал.
Тя ужасно се притесняваше от мисълта, че му причинява болка и затова отговори почти машинално.
— Кое да правя често?
— Да спасяваш мъже.
Видя как устните й се свиха и почти ги усети.
— Не, ти си първият.
— Добре.
— Готов си, така вече е добре.
— Няма ли да ме целунеш, за да ми мине по-бързо? — Майка му винаги го целуваше, за да му мине, и той си помисли, че майките във всички времена са постъпвали по този начин. Либи се засмя, а сърцето му се сви в гърдите му.
— Понеже беше послушен, ще те целуна. — Тя се наведе и го докосна с устни точно над превръзката.
— Не минава. — И за да не може да се измъкне, Кал я улови за ръката. — Защо не опиташ още веднъж?
— Ще ти донеса аспирин. — Ръката й остана неподвижна в неговата. Искаше да се отдръпне, когато той се изправи, но нещо в погледа му я предупреди, че това не би било правилното решение.
— Кейлъб…
— Притеснявам те, нали? — С палеца си я галеше по ставата на пръста. — Много е възбуждащо.
— Изобщо не се опитвам да те възбуждам.
— Очевидно не е и необходимо. — Явно е притеснена, помисли си той, ала не и изплашена. Щеше веднага да спре, ако забележеше, че е изплашена. Затова вдигна ръката й към устните си и обърна дланта й нагоре. — Имаш хубави ръце, Либи. Нежни ръце. — В погледа й отново взеха да се сменят различни чувства — объркване, неудобство, копнеж. Кал се спря на копнежа и я притегли към себе си.
— Спри… — Тя се изненада от липсата на убедителност в собствения си глас. — Казах ти, че… — Той прилепи устните си към слепоочието й и краката й изгубиха почва. — Няма да си легна с теб.
Кал тихичко измърмори нещо в знак на съгласие и я докосна нежно по гърба, докато тялото й не изпълни извивките на неговото. Учуди се колко силно бе желал да я прегърне по този начин. Главата й идеално прилегна към вдлъбнатината под рамото му, като че ли бяха създадени да танцуват заедно. За миг съжали, че нямаше музика — нещо леко и нежно. Мисълта го накара да се усмихне. Нито една от жените, с които бе бил преди през живота си, не бе желала да имат предразполагащи условия за любов. Нито пък у него някога се бе събуждало желанието да им създава такива условия.
— Отпусни се — прошепна й той и прекара ръката си през целия й гръб, докато не достигна врата и. — Сега няма да правя любов с теб, а само ще те целуна.
Обзе я паника.
— Не, аз няма…
Пръстите отзад на врата й се раздвижиха, свиха се и я прихванаха здраво. По-късно, когато отново беше в състояние да разсъждава трезво, осъзна, че докосвайки я там, Кал бе отключил някакъв таен, изключително чувствителен нерв. Заля я необяснима наслада по цялото тяло и Либи отпусна глава в знак на отдаденост. Във върховата точка на това усещане той долепи устните си до нейните.
Тя се вцепени, но не от страх, нито от гняв, а още по-малко от желание да се съпротивлява. Либи беше в шок — вълна след вълна. Сякаш се бе докоснала до оголена жица, помисли си в унес. Като че ли се бе хванала с голи ръце за тая жица и високото напрежение бе смъртоносно.
Устните му едва докосваха нейните — предизвикателно, възбуждащо, мъчително. Такава бе неговата милувка, нежна, непоносимо еротична. После дойде захапването, почти като на игра. И отново милувка, сладка, лека и неудържима. Устните му бяха топли, гладки и оставиха заглъхваш шепот върху нейните. В контраст с това наболата му брада я драскаше грубо, докато с език проследяваше внимателно извивките на устните й.
Действията му бяха интимни, невъзможно интимни по начина, по който я вкусваше и си играеше с нея. Езикът му потърси нейния, като я накара да усеща нови, тъмни непознати вкусове, преди отново да смени настроението си и да захапе нежно долната й устна, някъде на границата между болката и удоволствието.
Съблазън, за която Либи не бе и сънувала. Бавна, настъпателна, неизбежна съблазън. Тя долови слабия, безпомощен стон, напиращ от дълбините на гърлото й, когато Кал гризна нежно брадичката й.
Последната опора — ръката й, която досега се намираше върху гърдите му — започна да поддава. Почувства как здравият под на стаята взе да се люлее под краката й. Твърдостта й лека-полека започна да се стопява, топлината я накара да изтръпне и Либи се предаде в ръцете му.
Никога не му се бе случвало нещо подобно. Като че ли тя незабелязано, изцяло се топеше в прегръдките му. Дъхът й бе свеж като въздуха, който лъхаше през отворения прозорец. Той чу мекия стон на въздишката й.
Тогава ръцете й се сключиха около него. Зарови пръстите си дълбоко в косата му, а тя самата се притисна към тялото му. За един удар на сърцето устните й преминаха от пълно покорство в ненаситна жажда. Притисна ги в неговите яростно, собственически, отчаяно. Зашеметен от силата й, Кал се потопи в целувката, напълно подвластен на страстта.
Либи желаеше… Прекалено много. Защо досега не знаеше, че жадува за това толкова силно? Дори само вкусът му я накара да почувства, че бе ненаситна. Тялото й щеше след миг да експлодира, прободено от множество стрели на непознати чувства и всяко едно от тях поотделно бе силно, различно и шокиращо. Сподавен вик се изтръгна от гърлото й, когато ръцете му я обгърнаха болезнено. Престана да трепери, ала той се тресеше.
Какво му бе сторила? Не можеше да диша. Не можеше и да мисли. Но успяваше да усеща — всичко и силно. Загубата на контрол за един пилот бе нещо далеч по-страшно от метеоритната буря. Единственото, което си беше пожелал, бе да изпита моментно удоволствие, да задоволи обичайната си страст. Ала това се оказа нещо много по-силно от удоволствие и съвсем необичайно. Сега трябваше да спре, преди да се забърка в нещо, което не разбираше.
С треперещи ръце Кал я отблъсна от себе си. Но нямаше голяма полза — дишането й бе също толкова неравномерно, колкото и неговото. Очите й се отвориха широко и смаяно. Точно така, смаяно бе най- подходящото определение. Почувства се така, сякаш се бе разбил в калкана на сграда.
Какво правеше той? Тя объркано вдигна ръка към устата си. Какво бе сторила? Почти усети как кръвта й пулсира във вените. Либи отстъпи крачка назад в желанието си да намери отново здрава опора под краката си и някакви отговори на въпросите си.
— Чакай… — Кал не можеше да устои. Сигурно щеше да се проклина после, ала не можеше да устои. Преди първите е шеметни вълни да преминат, той я придърпа повторно към себе си.
Само това — не. Тази единствена мисъл отекна в съзнанието и на двамата. Привличането бе силно, страстта взаимна. Преди да успее да се дръпне, тя почувства, че се колебае между доброволната капитулация и бесния порив.
Либи едва не падна и се подпря на близкия кухненски стол. Кокалчетата на ръцете й побеляха върху дървената облегалка на стола, докато се съвземаше и правеше опити да нормализира учестеното си дишане. Изобщо не го познаваше, а му отдаде толкова от себе си, колкото на никой мъж досега. Мозъкът й бе трениран да задава въпроси, но сега сърцето й бе така уязвимо и нерационално, че се олюля.
— Ако смяташ да останеш тук, в тази къща, ще те помоля да не ме докосваш повече.
В очите й отново се четеше страх. Кал я разбра, тъй като в този миг чувстваше съвсем същото.
— Аз бях не по-малко изненадан от теб. Не съм убеден, че ми хареса повече, отколкото на теб.
— Това означава, че за в бъдеще няма да ни е трудно да предотвратяваме всички подобни неща.
