съм.
— А Дейвид? Тайлър?
— Ще им осигуря копия, за всеки случай. Но според мен е най-добре някой от семейство Джиамбели да представя фамилията пред медиите. Ние сме потърпевшите, нали?
— Съжалявам за Донато.
— Аз също. — Тя погледна отново изявлението, но буквите се размазваха пред очите и. — Днес е погребението. Не спирам да мисля за последния път, когато го видях и говорих с него. Беше толкова изплашен. Знам какво е направил и не мога да му простя. Но не мога да забравя колко беше изплашен и колко студено се държах аз с него.
— Не се обвинявай, Софи. Мама и татко ми разказаха всичко, което е направил, поне онова, за което сме сигурни. Полакомил се е и е действал изключително глупаво. Отговорен е за смъртта на двама души.
— Той ги нарече нещастни случаи. Знам какво е сторил, Линк. Но кой е отговорен за неговата смърт?
— Този въпрос ни води до Де Морни. Ти трябва да си много внимателна. Да не споменаваш името му в изявленията си. Да държиш фирма „Льо Кьор“ далеч от тази работа.
— Ъхъ. — Тя загледа маникюра си. — И какво, ако отнякъде изтече информация, че полицията му е задавала въпроси във връзка с отровеното вино, с фалшивата сметка и дори във връзка със смъртта на баща ми? Всъщност аз откъде ще знам как пресата е надушила всичко това?
— Не бъди непочтена, Софи.
— Като какъв ми го казваш? Като мой приятел или като адвокат?
— И като двете. Само бъди внимателна. Не искаш някакви сплетни и клюки да тръгнат за теб, нали? Ако те питат за Де Морни, старай се да не правиш какъвто и да е коментар.
— А имам толкова много за коментиране!
— И мислиш, че това ти дава право да го съдиш. Остави системата да се оправи в тази главоблъсканица, докато стигне крайната цел. Дори Де Морни да е виновен за нещо, ти нямаш доказателства — напомни й той. — Говоря ти като адвокат. Ако има връзка, тя ще излезе наяве. Само думите на Дон не са достатъчно обвинение.
— Но Джери е дърпал конците! Сигурна съм, а това е достатъчно за мен. Умряха хора, нали? Защото той е искал да разшири пазарите си. Мили Боже! Що за чудовище!
— Хората биват убивани поради още по-незначителни причини. Но трябва да ти кажа, че това е слабо доказателство. Той е богат и уважаван бизнесмен. Трудно ще бъде да го обвиниш в шпионаж, незаконно присвояване, отравяне на виното и дори убийство.
— Трябва да го разобличим. Пресата е готова да разрови и разнищи с голяма охота онази гадост — историята между баща ми и жена му. Това ще го унижи публично. Той ни мрази и ще ни мрази още повече, когато скандалът отново се раздуха. Почувствах го на срещата ни в Ню Йорк. Не е свързано с бизнеса или поне не съвсем. Всичко е на лична основа. Линк, видял ли си новата ни реклама?
— Онази с двойката на верандата? Залез слънце, вино и романтика. Много атрактивно, хваща окото. Видях твоя почерк в нея. И името ти, твоето име, не на фирмата.
— Благодаря. Моят екип вложи доста време и усилия за тази реклама. — Тя отвори куфарчето си и извади една снимка от папката. — Днес някой ми изпрати ето това.
Линк веднага позна рекламата, въпреки че копието бе сканирано на компютър и леко променено. На него главата на младата жена бе клюмнала назад, а устата й бе отворена в мълчалив вик. На верандата лежеше чаша, а виното се бе разляло от нея като кръв. Имаше и надпис: „Сега е твоят ред да умреш.“
— Господи, Софи! Но това е гадост, ужасно! Къде е пликът?
— Пазя го. Няма адрес, естествено. Изпратено е от Сан Франциско. Първоначално си помислих за Крис Дрейк. Това е нейният стил. Но вече не мисля така.
Тя разгледа снимката без да трепне.
— Мисля, че Крис се е покрила дълбоко, за да се предпази от вероятни обвинения в съучастничество. Не знам дали Джери е на Западния бряг, но това е негова работа.
— Трябва да я покажем на полицията.
— Занесох им оригинала тази сутрин. Това е копие. Имах чувството, че го приеха за поредната малка идиотска шега. — Тя стана права. — Искам частният детектив, който си наел, да се заеме и с това. И не казвай абсолютно на никого.
— Съгласен съм с първото, но второто смятам за глупаво.
— Изобщо не е глупаво. Майка ми прави приготовления за сватбата си. Nonnа и Илай, си имат достатъчно грижи и работа. Тай и Дейвид също. Това се отнася само за мен. Лично. Затова искам да се справя лично.
— Дори и ти не можеш винаги да имаш онова, което искаш. Това е заплаха, не разбираш ли?
— Може би. Вярвай ми, ще бъда много внимателна. Но този път няма да позволя да развалят празника на мама. Да я ограбят. Тя чака достатъчно дълго време, за да бъде поне малко щастлива. Няма да натоваря баба и дядо с още грижи. И няма да кажа на Тай, защото той ще реагира. Вече знаеш как. Така че оставаме само аз и ти, които знаем за това, Линк. — Тя посегна да хване ръката му. — Разчитам на теб.
— Ще направя всичко, всичко, което мога — отвърна след минута той. — Ще пусна детектива и ще му дам четиридесет и осем часа срок, преди да проговоря. Ако за това време получиш още нещо, искам веднага да ми съобщиш.
— Това мога да ти обещая. Но четиридесет и осем часа? Не са ли много малко?
— Това е положението. — Линк също се изправи. — Давам ти ги, защото те обичам и знам какво чувстваш. И не мога да ти дам повече, защото те обичам и знам какво аз чувствам. Съгласявай се или…
— Добре, добре — отвърна Софи след дълга въздишка. — Не съм нито толкова смела, нито толкова глупава, Линк. Упорито магаре и инат може би, но не глупава. Той иска да ме сплаши и да тормози семейството. Но няма да направи нищо повече. А сега имам среща с моята и с твоята майка. Отиваме да избираме сватбената рокля. — Тя го целуна по бузата. — Благодаря ти.
Представата на Мади за пазаруване се състоеше в обикаляне и оглеждане на момчетата, които обикалят и оглеждат момичетата, а също и в получаването на разрешение да си купи нещо за хапване и нови обеци. Тя се бе приготвила да прекара един ужасно отегчителен ден с три възрастни дами по модните магазини и бутици.
Но реши, че като се съгласи с предложението на баща си да излезе с тях, може би щеше да успее да го умилостиви да й разреши изсветляването, което толкова искаше. А ако изиграеше правилно картите си, може би щеше да получи и някое шикозно подаръче от Пилар.
Нейната бъдеща втора майка направо бе като узряла круша, готова да падне в кошничката й. Беше изнервена, според наблюденията на Мади, и щеше да се съгласи на всичко. Трябваше да й казва Пилар. Което й звучеше странно, но все пак беше по-добре от мамо или нещо такова.
Трябваше да изтърпи и обяда с Пилар и съдийката. То сигурно нямаше да бъде обяд, а детска закуска. Съвсем мънички порции от някаква модна, нискокалорична и безвкусна храна, а на всичко отгоре трябваше да ги слуша как си говорят за дрехи, килограми и фигури. Може би нямаше да е толкова зле, ако и Софи беше с тях. Но Мади подразбра, че Софи е заета и по-късно ще се срещнат с нея, след като си свърши работата. Бе се приготвила за два или повече нещастни часа и беше силно изненадана, когато влязоха в един шумен италиански ресторант, където миришеше фантастично.
— Трябва да си взема салата. Само салата — повтори Хелън. — Но няма да го направя. Просто чувам как омлетът с „Пармезан“ вече ме вика.
— Аз пък чувам гласа на фетучините „Алфредо“.
— Добре, за теб фетучини — съгласи се Хелън. — Ти никога няма да наддадеш нито грам. И няма защо да се притесняваш как ще изглеждаш гола през първата брачна нощ.
— Той вече я е виждал гола — рече Мади и двете жени се обърнаха и я зяпнаха изненадано. Тя се поотдръпна леко и навъси вежди, готова да изслуша нравоучителната лекция. Вместо това те се разсмяха и Хелън я прегърна през раменете.
— Хайде да седнем там в ъгъла и да ми разкажеш всичко, което правят баща ти и Пилар. Не мога да измъкна нито една дума от устата й, дори и с ченгел.
