— Мисля, че го направиха миналата нощ. Татко имаше сламки по джинсите.
— Можеш ли да бъдеш подкупена? — попита Пилар.
Мади седна на пейката и се ухили.
— Сигурно.
— Тогава да преговаряме. — Пилар се настани до нея.
Мади не беше никак отегчена. Дори напротив, беше изненадана, че прекарва толкова забавно и весело. Никой не й четеше лекции, нито морал, не беше длъжна да стои тихо и кротко и да не обелва нито дума, докато възрастните говорят. Беше, мислеше си Мади, почти същото, както когато се закачаха с Тео и баща й. Само че по-различно. Но също така хубаво. И освен това Мади беше достатъчно умна да си даде сметка, че това е първото й излизане като жена. А също така беше наясно, че Пилар го знае.
Когато влизаха в магазините или водеха безкрайните разговори за дрехи и платове, цветове и кройки, дори не и беше скучно. А когато видя да идва и Софи, с развята от вятъра коса, зачервена, щастлива, Мади взе най-важното според нея решение за своите петнадесет години. Щеше да стане като нея, като Софи Джиамбели. Софи беше доказателството, че една жена може да бъде умна, истински умна и да прави каквото си иска и както си иска, а в същото време да изглежда наистина удивително женствена, нежна и красива.
Не беше облечена така, че да привлича вниманието, и въпреки това го постигаше.
— Кажи ми, че не си пробвала още нищо.
— Не съм. Исках да те изчакам. Какво ще кажеш за тази синя коприна?
— Ами… става. Здравей Мади, лельо Хелън. — Тя се наведе да целуне бузата на Хелън и сетне се огледа. — О, мамо! Я виж това! Дантелата е прекрасна. Романтична, елегантна. А цветът мисля, че много ще ти прилича.
— Хубава е, но не смяташ ли, че е много младежка? Повече ще ти прилича на теб.
— Не. Това е за булка. Значи за теб. Трябва да я пробваш!
Докато разглеждаше роклята, Пилар сложи ръка на рамото на дъщеря си. Без никакъв замисъл, просто така, автоматично докосване, помисли си Мади. Нейната собствена майка никога не беше я докосвала така, поне тя не можеше да си спомни. Те двете никога не бяха имали връзка. Ако бяха свързани, може би нямаше да си отиде толкова лесно.
— Пробвай ги и двете — настояваше Софи. — И това розово бельо, което Хелън е избрала.
— Ако не бързаше да хване бедното момче, можеше да си ушие нещо по поръчка. Тогава и аз щях да имам време да сваля няколко килограма, така че да мога да облека нещо по-така. А сега, дали ще имам време за една липосукция поне? — мърмореше Хелън.
— О, я стига си се оплаквала! Добре. Ще пробвам тези трите.
Когато Пилар се скри в пробната заедно с асистент продавачката, Софи скръсти ръце.
— Така, сега е твой ред.
Изненадана, Мади премига неразбиращо.
— Но това е магазин за възрастни!
— Висока си почти колкото мен и вероятно носиш същия номер — добави Софи, докато я оглеждаше критично. — Мама си пада по меките цветове, така че ние ще се съобразим с това. Въпреки че ми се ще да те облека в златисто.
— Аз харесвам черното — рече войнствено Мади.
— Знам. И ти стои много добре.
— Наистина ли?
— Аха, но за този специален случай ще трябва да разширим кръга от цветове.
— Няма да облека розово за нищо на света — скръсти непреклонно ръце Мади.
— О, а пък аз си представях да те докараме в розов муселин — рече Хелън — с волани и малка Мери Доен.
— Какво е това Мери Доен?
— Брошка. Оу! Аз съм стара. Ще си сложа всекидневна рокля и ще се цупя.
— Добре де, къде са тези рокли? — нетърпеливо попита Мади, докато Софи вървеше между редиците от дрехи.
— Ето тази ми харесва. — Тя извади една дълга рокля без ръкави в димно син цвят.
— Ще ти прилича.
— Не е за мен, за теб е. — Софи се обърна и постави роклята пред Мади.
— За мен? Наистина ли?
— Ами да. Искам да я облечеш и да си вдигнеш косата. За да откриеш врата и раменете си.
— А ако я скъся? Косата имам предвид. Да я подстрижа къса.
— Хм. — Софи присви устни и се опита да си представи Мади. — Става. По-късо около лицето и малко по-дълго отзад. И с няколко по-светли кичурчета.
— Кичурчета? — прошепна невярваща на ушите си Мад и.
— Да, един тон по-светли от косата ти. Попитай баща си и аз ще те заведа при моя фризьор.
— Защо трябва да го питам дали да се подстрижа? Че това си е моята коса.
— Така е. Върви да пробваш роклята. Ще се обадя във фризьорския салон да запазят час, да видим дали ще могат да ни приемат преди да се приберем у дома. — Тя подаде роклята на Мади и замръзна с протегната ръка. — О, мамо!
— Е, какво мислиш? — Пилар се появи пред тях. Роклята беше с цвят на праскова горната й част — от дантела в слонова кост, а полата се стелеше на романтични вълни. — Искам истината. Дори да е жестока.
— Хелън, ела! — извика Софи. — Прекрасна си, мамо.
— Истинска булка — съгласи се Хелън и подсмъркна. — По дяволите, ще трябва да се гримираш!
— Разбира се — Пилар се завъртя в кръг. — Мади? Какво е твоето мнение?
— Изглеждаш страхотно. Очите на татко направо ще паднат.
Пилар цялата засия и направи още едно завъртане.
— Значи решено, вземам я. Имаме победител, още на първия тур.
Не беше толкова просто, колкото си мислеше. Трябваше да изберат шапки, обувки, бижута, прически, чанти и дори бельо. Преди да си тръгнат към къщи, вече се бе стъмнило съвсем, а багажникът на колата беше препълнен с кутии и пакети. И между тях дори не бяха роклите, помисли си Мади. Оставиха ги в магазина, за да бъдат променени и поправени според мерките им.
Но тя се завръщаше с една камара нови дрехи, обувки, обеци, които бяха направо убиец и сега проблясваха на ушите й под новата прическа. С кичурчета.
Новото семейство започваше все повече да й харесва.
— Мъжете — рече Софи — си мислят, че са ловци. Но това изобщо не е вярно. Например, те решават да тръгнат след една гризли и това е. Цялото им внимание е насочено натам. И докато преследват голямата мечка, пропускат всичко, наоколо защото полезрението им е ограничено. Жените, от своя страна, може да преследват гризли, но преди това и дори по време на лова, те ще се насладят на гледката и на всичко останало.
— Освен това мъжете стрелят по първата голяма мечка, която видят — мъдро заключи Мади от задната седалка. — Изобщо не се сещат, че светът е пълен с гризлита.
— Точно, — Софи доволно тупна по волана. — Мамо, това момиченце е истинско съкровище. Има мозък.
— Напълно съм съгласна с теб. Но не харесвам обувките с петсантиметрови подметки, които е обула.
— Защо, много са готини. Модерни са.
— Да. — Доволна от обувките си, Мади вдигна крак. — И освен това подметките са само четири сантиметра.
— Не разбирам защо искаш на всяка цена да се пребиеш.
Софи срещна погледа на Мади в огледалото за обратно виждане и й намигна.
— Мама си е такава. Трябва да си го каже. Да беше видяла лицето й, когато си закачих халка на пъпа!
