— Какво?
Той усмихнато започна да разтрива крака й и забеляза как очите й се замъгляват от удоволствие.
— Ммм, Диклън! Имаш страхотни ръце.
— Отпусни се и се наслаждавай. Масажът на Фицджералд е прочут в целия свят. Предлагаме и масаж на цяло тяло.
— Обзалагам се, че е така.
Силната болка започна да намалява, а когато Диклън стигна до прасците й, преуморените мускули потръпнаха от удоволствие.
— Даваш ли си почивка след Марди Гра?
Лена, която вече се унасяше, се опита да се съсредоточи, когато чу гласа му.
— Почивам си в първия ден на постите.
— Леле, каква упорита жена — промърмори той и я целуна небрежно по коляното. — Хайде сега да ти свалим дрехите.
Той разкопча джинсите й. Лена се повдигна нагоре, за да му помогне. Едва ли осъзнаваше, че гласът й е предрезгавял, а думите й са завалени, помисли си Диклън.
— Какво още възнамеряваш да масажираш, скъпи?
Диклън погали гърдите й и се зарадва на реакцията й, на начина, по който Лена зарови пръсти в косата му и отвърна на целувката му. Той свали ризата й и разкопча сутиена. Зацелува я по гърдите, а после я обърна по корем. Лена изстена и едва не се разтопи, когато той започна да масажира врата й.
— Точно както си мислех — заяви Диклън. — По-голямата част от напрежението е съсредоточена тук. И с мен става така.
— О, Господи — изохка тя и си помисли, че единственото й желание в момента бе Диклън да я масажира в продължение на цяла седмица. — Можеш да си изкарваш прехраната с това.
— Да, май сгреших с избора на кариера. Доста си скована, но доктор Дик ще те оправи.
— Много обичам да си играя на доктор.
Лена зачака промяната в тона и в движенията на ръцете му. Диклън беше голям сладур, но все пак беше мъж, помисли си тя сънливо.
А тя щеше да си подремне за момент и да му позволи да я събуди.
Събуди я слънцето, което нахлуваше през прозорците. Лена се извърна лениво към часовника и видя, че бе десет и двадесет. Сутрин? Как така внезапно стана сутрин, запита се тя.
Лежеше в собственото си легло, завита спретнато, както я завиваше баба й. Но беше сама.
Тя се търколи по гръб, протегна се и се прозя. После с изненада осъзна, че нищо не я болеше. Нито вратът, нито краката, нито дори гърбът.
Доктор Дик беше свършил чудесна работа. А сега вероятно седеше мрачен в дома си, защото тя не си бе платила за масажа. Е, трудно бе да го виниш за това. Беше се проявил като абсолютен сладур, а тя бе заспала мъртвешки.
Трябваше да му се реваншира, помисли си Лена, като стана, за да направи кафето, преди да влезе в банята.
Влезе в кухнята и се вторачи в пълната кана на плота и бележката, облегната на нея. Взе листчето и сложи каната да се затопли.
— Ти си най-странният човек — промърмори Лена. — Истинска загадка.
Трябваше да се отбие в бара, за да провери служителите и запасите си. После, тъй като искаше да задоволи любопитството си, тя потегли към Мане Хол.
Вратата беше отворена. Лена реши, че Диклън бе един от малкото хора, живели тук, който оставяше предната си врата отворена за всекиго. Провинциален живот или не, някой трябваше да го посъветва да си инсталира алармена система.
Лена чу тропането на работниците в къщата и тръгна бавно към нея.
Салонът прикова вниманието й. Тя клекна и докосна предпазливо лъскавия под. Откри, че пръстите й са сухи и влезе вътре.
Диклън се бе погрижил чудесно за мястото. Очевидно той се грижеше добре за всичко, което му принадлежеше. Обръщаше внимание и на най-дребните подробности. Цвят, дърво, елегантна камина, блестящи прозорци, които вероятно бе измил лично.
Лена предположи, че той щеше и да обзаведе стаята сам, като отново се погрижеше за всяка подробност.
Никога преди не бе познавала мъж, който да си създава толкова главоболия, с каквото и да е. Или с когото и да е. Но вероятно бе прекарала прекалено много време с неподходящи мъже.
— Какво мислиш?
Тя се завъртя и го видя застанал на прага.
— Мисля, че къщата има късмет с новия си собственик. Струва ми се, че я виждаш такава, каквато би трябвало да бъде, и ще направиш всичко възможно да я съживиш.
— Много мило — кимна Диклън и се приближи към нея. — Изглеждаш отпочинала.
— Мъжете никога не трябва да казват на жените, че изглеждат отпочинали. Трябва да им казват, че са прекрасни.
— Никога не съм те виждал непрекрасна. А днес си и отпочинала отгоре на всичко.
— Страхотен си с комплиментите — усмихна се тя и тръгна към камината.
Прокара ръка по полицата и застина, когато видя снимката в кафява кожена рамка.
— Абигейл — прошепна Лена и усети ледени тръпки по гърба си.
— Мис Одет ми я даде. Приличаш малко на нея.
— Не. Никога не съм имала толкова невинен вид — възрази Лена и погали младото лице на снимката.
Беше я виждала и преди, дори я беше разучавала внимателно в онзи отминал период, когато намираше историята за много романтична. В онзи период, когато тя самата бе достатъчно млада, за да вижда романтика и в трагедията.
— Странно ми е да я видя тук. Да видя част от себе си тук.
— Мястото й е тук. Твоето също.
Лена поклати глава, а мъката в тъмните, ясни очи на снимката сви сърцето й. Тя се завъртя и прикова очи в Диклън. Работни дрехи, колан с инструменти, набола брада. Ставаше все по-трудно да си го представи в раиран костюм с кожено куфарче в ръката.
Ставаше все по-трудно да си представи живота си без Диклън.
— Защо си тръгна от нас тази сутрин? — попита тя.
— Не видя ли бележката ми? Момчетата дойдоха за плота — махна той към кухнята. — Трябваше да платя и да се моля на колене, за да ме поемат в събота сутрин. Налагаше се да съм тук.
— Нямах това предвид. Не е възможно да дойдеш в града, да работиш шест часа по масите и да ми направиш масаж на краката, защото не си имал какво друго да правиш в петък вечер. Дойде за секс, скъпи, а си тръгна без него. Защо?
Диклън усети как гневът стопява доброто му настроение.
— Невероятна си, Лена. Имаш талант да усложняваш съвсем прости неща.
— Нещата никога не са толкова прости, колкото изглеждат.
— Добре, хайде да се изясним. Дойдох в града, защото исках да те видя. Обслужвах масите, тъй като исках да ти помогна. Масажирах ти краката, защото знаех, че си стояла права повече от дванадесет часа. А после те оставих да спиш, защото имаше нужда от сън. Никой никога ли не ти е правил услуга?
