— Няма да говоря за това никъде.
— Ще говориш. Избери си къде.
— Казах ти всичко, което трябва да знаеш. Майка ми е курва и наркоманка. Когато не може да изкара достатъчно, за да поддържа навиците си, краде. И по-скоро ще те излъже, отколкото да те погледне.
— Не живее тук.
— Не знам къде живее. Никъде не се задържа дълго. Вчера дойде у нас. Дрогирана, готова да лъже и да дрънка глупости за това как искала да започне отначало и да станем приятелки. Мислеше, че отново ще й позволя да се нанесе при мен. Но никога вече — решително каза тя и се облегна назад. — Дадох й петдесет долара за автобусен билет. Би трябвало да я познавам по-добре. Парите вероятно вече са отишли за дрога.
— Хайде да се поразходим.
— Диклън, тези неща не се оправят с разходка или целувка. Трябва да се прибирам.
— Няма да шофираш до града, докато не се успокоиш. Хайде да се поразходим.
За да е сигурен, че Лена няма да подкара колата, когато излезе навън, Диклън протегна ръка и взе ключовете от стартера. После изскочи, заобиколи и й отвори вратата.
Лена нямаше достатъчно енергия, за да спори. Но вместо да хване протегнатата ръка на Диклън, тя излезе от колата и бързо пъхна ръце в джобовете си. Щяха да повървят и да поговорят, а после всичко щеше да свърши, помисли си тя. Явно Диклън се надяваше красивата градина, пълна с ухаещи цветя, да я успокои. Той самият би сторил всичко да я успокои. Просто беше създаден такъв. А и щеше да иска да узнае всичко, за да реши проблема.
Но когато ставаше дума за Лилибет, проблемите не можеха да бъдат решени.
— Семейството е неприятно нещо понякога, нали? — запита той.
Лена се вторачи мрачно в него.
— Тя не е моето семейство.
— Разбирам. Но все пак става дума за семеен проблем. Ние в нашето семейство вечно имаме проблеми. Вероятно защото сме прекалено много.
— Проблемите ви са дали има достатъчно ордьоври за приема и дали две лели няма да се появят на него в еднакви рокли.
Диклън се зачуди дали да не подмине обидата. Все пак Лена бе изнервена и раздразнена. Но не успя да я преглътне съвсем.
— Смяташ, че парите премахват проблемите? Успокояват болката и предотвратяват трагедията? Това е адски повърхностно, Лена.
— Аз съм си повърхностна. В кръвта ми е.
— Глупости. Но все пак съм съгласен, че имаш право да се самосъжаляваш, след като едва не ти удариха шамар. Но парите не помогнаха на братовчедка ми Анджи да се почувства по-добре, когато забременя в един и същи месец с любовницата на съпруга си. Нито пък на леля ми, когато дъщеря й загина в автомобилна катастрофа на осемнадесетия си рожден ден. Животът може да те прецака независимо колко големи са доходите ти.
Лена спря и си нареди да се стегне.
— Извинявай. След срещите с майка ми настроението ми не е никак подходящо за пред хора.
— Аз не съм всички хора — напомни й Диклън и преди Лена да успее да се отдръпне, я притисна към себе си. — Обичам те.
— Престани, Диклън.
— Не мога.
— Не съм достатъчно добра за теб. Не съм добра за никого и не искам да бъда.
— Това е разковничето, а?
— Да.
Диклън се протегна и опипа ключето, което висеше на врата й.
— Сърцето ти е било разбито, но не от мъж, а от жена. И сега искаш да го заключиш, за да не приемеш предлаганата любов. Чувстваш се в безопасност така. Ако не обичаш някого, какво значение има дали ще те напусне? Но това те прави страхливка, Лена.
— И какво от това? — извика тя, като бутна ръката му настрани. — Този живот си е само мой. Живея го както искам и се справям чудесно. Ти си романтик, скъпи. Под здравия разум на янки и скъпото образование, си истински романтик. Не вярвам в мечти. В някой от тези дни ще се събудиш в огромната си къща и ще се чудиш за какво, по дяволите, ти е притрябвала. После ще побегнеш обратно към Бостън и правото, ще се ожениш за някоя изискана дама на име Александра и ще си родите няколко чудесни дечица.
— Забравяш кучето и котката — меко каза Диклън.
— Ох! — вдигна ръце тя. — По дяволите!
— Съгласен съм. Първо, единствената Александра, която познавам, има зъби като кон и ме плаши. Второ, това, което ще направя, е да живея в тази огромна къща с теб. Ще си имаме семейство. А за кучетата ще помислим.
— Това, че повтаряш нещо непрекъснато, няма да го превърне в истина.
Диклън се ухили весело.
— Обзалагаш ли се?
Лена осъзна, че у Диклън имаше нещо адски силно и заплашително, когато магарешкият му инат пробиеше възпитаните маниери.
— Отивам на работа. Стой далеч от мен известно време. Прекалено раздразнена съм, за да се разправям с теб.
Диклън я пусна да си тръгне. Засега му беше достатъчно, че гневът й към него бе пресушил сълзите в очите й.
Глава 15
Жулиен беше пиян — предпочитаното му състояние. В скута му седеше полугола проститутка и той държеше едната й тежка гърда. Старият негър свиреше жива мелодия на пианото и звукът се смесваше приятно в главата му с женския смях.
Въздухът ухаеше на пури и дразнеше желанието му да запали. Но не можеше да събере сили да се протегне към пурите, нито дори да заведе проститутката горе.
Фактът, че отново беше без пари, не го притесняваше много. Беше редовен посетител на бардака и винаги си плащаше сметките. За момента кредитът му тук бе добър.
Беше избрал проститутката руса и закръглена, лишена от мозък. Смяташе, че по-късно, когато я яхнеше, нямаше да види лицето на Абигейл.
Не и този път.
Жулиен отпи нова глътка бърбън и ощипа зърното на блондинката. Тя изписка и го плесна игриво по ръката. Той също се захили весело, но в същия момент влезе Люсиен.
— О, моят свят брат — промърмори Жулиен завалено.
После отпи щедра глътка от уискито и загледа как Люсиен клати глава отрицателно към червенокосата хубавица, която се бе спуснала към него.
Жулиен си помисли, че брат му изглежда блед, златист и красив в мъглата от дима и на фона на крещящите цветове.
После се зачуди дали Каин бе гледал Авел със същото отвращение, което той самият изпитваше сега.
Жулиен зачака, като полюляваше блондинката на коляното си и стискаше гърдата й, докато Люсиен оглеждаше салона. Най-после погледите им се срещнаха и сякаш се удариха един в друг. Жулиен би могъл да се закълне, че чу звука на две саби, ударили се в битка.
— Какво е това? — попита той, когато Люсиен се доближи до него. — Най-после реши да се присъединиш към нас — простосмъртните? Брат ми се нуждае от напитка и жена! — извика той. — Макар да се съмнявам, че знае какво да прави с тях.
