— Наистина си срамежлив — засмя се тя, като духна горещ дъх, примесен с миризма на бира, върху лицето му и пусна ръце към слабините му.
Диклън стисна китките й.
— Излагаш се — укори я той, като скочи от стола застана срещу нея. — Това си е твоя работа. Но ме използваш, за да нараниш Лена, а това вече е моя работа.
Бузите й почервеняха от гняв.
— Може би си мислиш, че си прекалено добър за мен.
— Няма може би. Съвсем сигурно е. Изчезни оттук и ще забравим за случилото се.
Искаше й се да закрещи и да го удари, но все още не си бе загубила ума напълно. Не беше пила достатъчно бира, а дозата кокаин, която бе взела, преди да дойде тук, бе мизерна. Затова Лилибет реши да предприеме нова тактика, отпусна се на стола и захлипа.
— Не знам какво да правя. Толкова съм самотна. Уплашена съм. Имам нужда от помощ. Мислех си, че ако ти се отдам, ще ми помогнеш. Просто не знам какво да правя.
Тя вдигна глава и успя да изцеди две сълзи.
— Имам ужасни неприятности.
Диклън отиде до мивката, източи водата и й наля една чаша.
— Какви неприятности?
— Дължа пари. Затова напуснах Хюстън. Но се страхувам, че ще ме открият. Ще ме наранят, а може би ще сторят нещо лошо и на Лена. Не искам да пострада малкото ми момиченце.
Диклън остави водата пред нея.
— Колко пари? — попита той и забеляза доволния поглед в очите й.
— Пет хиляди долара. Не бях аз виновна. Наистина. Доверих се на неподходящи хора. На един мъж — изморено изхленчи тя. — Той избяга с парите, а аз останах длъжница. Ако не намеря начин да ги върна, ще ме намерят и ще ми направят нещо лошо. И на мама, и на Лена също.
Диклън седна и я загледа напрегнато.
— Лъжкиня. Искаш да ми измъкнеш пет бона на бързо, за да си купиш дрога и да изчезнеш от града. Смяташ, че съм лесна плячка, но грешиш. Ако не беше Лена, щях да ти дам една-две стотачки, за да те отпратя. Но Лена не би харесала подобно нещо.
Лилибет плисна чашата в лицето му. Диклън дори не примигна.
— Да ти го начукам — извика тя.
— Вече установихме, че това не е възможно.
— Мислиш се за много умен, а? Адски си важен, защото произхождаш от богато семейство — скочи тя на крака. — Голямо, изискано семейство. Знам всичко за теб, Диклън Фицджералд. Позволи ми да те попитам нещо. Какво ще кажат изисканите ти родители, когато чуят, че се въргаляш в чаршафите с една кажунска курва от блатото?
Фразата го накара да застине. Лицето на Лилибет се промени пред очите му. Стана по-пълно и по-старо. По-студено.
Жозефин.
— Изчезвай.
Не беше сигурен дали говореше с жената от плът и кръв или с призрака. Ръцете му затрепериха и той стисна масата.
— Всички онези префинени доктори, адвокати и важни клечки в Бостън… как ще им хареса идеята, че златното им момче се е сдушило с незаконородена курва от блатото? Без пари, без добър произход. Управлява второкласен бар и има баба, която шие на хората, за да изкара някоя стотинка. Ще те отрежат от завещанието, сладурче. Ще те оставят само с огромната ти къща. Особено след като им разкажа, че си спал и с майката на курвата.
Краката му бяха омекнали, но той упорито стоеше на тях.
— Изчезвай от къщата ми, преди да съм те наранил.
— Хора като теб не посягат на жени. Не мисли, че не съм наясно — отвърна тя и отметна коса назад. — Ако искаш да продължиш да си пъхаш пишката в момиченцето ми и да запазиш добрите отношения със семейството си, ще ми напишеш чек, скъпи. И то ще го направиш адски бързо. За десет хиляди, тъй като нарани чувствата ми.
— Чувствата ти не струват и петак за мен, Лилибет.
— Ще струват. След като си побъбря малко с майки ти.
— Майка ми ще те сдъвче и изплюе — процеди ледено Диклън, като отиде до шкафа, отвори горното чекмедже и извади бележник, в който надраска някакъв номер. — Ето ти номера й. Обади й се. Можеш да използваш телефона ми. С удоволствие ще чуя как майка ми те разкъсва на кървави парченца.
— Имам нужда от пари!
— Няма да ги получиш тук — извика гневно, като я хвана нетърпеливо за ръката и я бутна към вратата. — Мога да ти създам много повече неприятности, отколкото ти на мен. Повярвай ми — увери я и затръшна вратата в лицето й.
Наложи му се да седне за момент, за да възстанови самообладанието си. Чувстваше се зле физически. Нещо се бе случило, когато Лилибет побесня. Бе виждал промененото й лице в сънищата си.
Лицето принадлежеше на къщата или на онази част от нея, която блъскаше врати и искаше да го прогони оттук.
Онази част, която искаше да го нарани.
Несъмнено и майката на Лена сега желаеше да му навреди по някакъв начин.
Диклън стана и отиде до телефона. Единственият положителен резултат от грозния инцидент бе, че той го накара да оцени майка си по-добре.
Набра и се почувства пречистен, когато чу познатия звук на гласа й.
— Здрасти, мамо.
— Диклън? Какво става, че звъниш посред бял ден. Да не си имал инцидент?
— Не. Аз…
— Всички онези ужасни инструменти… сигурно си си отрязал едната ръка.
— Все още си имам две ръце, а и всички други части са си на мястото. Просто ти звъннах, за да ти кажа, че те обичам.
Последва дълга пауза.
— Току-що си научил, че си безнадеждно болен и ти остават само шест месеца живот, нали?
Диклън се засмя.
— Пипна ме. Умирам и реших да се свържа със семейството си, за да си осигуря хубаво погребение.
— Искаш ли чичо Джими да изпее „Момчето Дани“ на погребението ти?
— Не. Предпочитам да почивам в мир.
— Добре. Приема се. Какво става всъщност, Диклън?
— Искам да ти разкажа за жената, в която съм влюбен и за която искам да се оженя.
Този път паузата беше още по-дълга.
— Това шега ли е? — запита майка му накрая.
— Не. Разполагаш ли с няколко минути?
— Мисля, че мога да си променя графика заради такава новина.
— Добре — съгласи се Диклън, като отиде до плота и взе чая си. Ледът се бе стопил, но той го изгълта въпреки това. — Казва се Анджелина Симон и е красива, вълнуваща, дебелоглава и идеална. Наистина е идеална, мамо.
— Кога ще се запозная с нея?
— На сватбата на Реми. Но има един малък проблем, освен този, че още не ми е казала „да“.
— Сигурна съм, че ще успееш да се справиш с тази дреболия. А какъв е проблемът?
Диклън седна и й разказа за Лилибет.
Когато приключи разговора по телефона, се почувства успокоен. Импулсивно се качи горе, за да се измие и преоблече. Щеше да отиде при Лена малко по-рано от предвиденото.
