Глава 16
На път към „Тройката“ Диклън се отби в офиса на Реми. Сватбата приближаваше бързо, а в задълженията му на кум влизаше и организирането на ергенско парти. Общата картина беше ясна — достатъчно алкохол, за да потопи боен кораб, и стриптийз клуб, но все пак трябваше да обмислят някои подробности.
Когато секретарката звънна в кабинета на Реми, Диклън чу изнервения глас на приятеля си.
— Веднага го изпрати тук.
В мига, когато отвори вратата на кабинета, той разбра защо Реми е изнервен.
Ефи, обляна в сълзи, седеше на едно от креслата, а Реми бе коленичил до нея. Опитваше се да я успокои и бършеше сълзите й, но погледна Диклън паникьосано.
Тъй като бе истински приятел, Диклън устоя на желанието да побегне, затвори вратата, приближи се и погали Ефи по рамото.
— Сладурче, казах ти, че трябва да го зарежеш заради мен.
Ефи едва повдигна очи към него, после закри лицето си с ръце и захлипа.
— Добре де, лоша шега — призна Диклън и потърка овлажнелите си длани в джинсите. — Какво става?
— Проблем с мястото за сватбата — започна Реми, а Ефи изви.
— Няма място за сватбата — изхлипа тя, като сграбчи кърпата на Реми и скри лице в нея. — Имали… имали пожар в кухнята… и дошла пожарната, и… о, какво ще правим?
— Много дим и щети от огъня — обясни Реми. — А и не само щети от пожара. Няма да успеят да оправят място навреме.
— Аз съм виновна.
Диклън също коленичи до Ефи.
— Добре, скъпа, защо подпали пожара?
Това я накара да се засмее за секунда.
— Исках да използваме онази стара плантация. Адски е романтична и красива. Реми каза, че ще е по- лесно да наемем бална зала в хотел, но аз държах на своето. И виж какво стана. Остават по-малко от три седмици, а ние… направо сме без изход.
— Не е така, скъпа. Ще намерим друго място. Моля те, успокой се — целуна я по носа Реми. — А ако се стигне до най-лошото, ще се оженим, а после ще направим приема. След медения месец.
— И къде ще се оженим? В кметството?
— Не ми пука къде — отвърна Реми и този път целуна пръстите й. — Важното е да го направим.
Ефи подсмръкна, въздъхна и се облегна на него.
— Съжалявам. Държа се глупаво и егоистично. Прав си. Няма значение къде и кога.
— Разбира се, че има — намеси се Диклън. Бъдещите младоженци се вторачиха в него. Ефи — обляна в сълзи, Реми — объркан и притеснен.
— Не можете да позволите един пожар да съсипе плановете ви. Използвайте моята къща.
— Какво искаш да кажеш с „твоята къща“? — попита Реми.
— Мане Хол. Достатъчно е голяма. Балната зала се нуждае от още малко работа, но имаме време. Завърших и фоайето тази сутрин. Градините са в чудесно състояние. Кухнята, салоните и библиотеката са готови. Все още има неща за доизкусуряване, но хората няма да се интересуват от това. Ще имат възможност да се насладят на къщата, градините и духовете. Ще говорят за това с години.
— Сериозно ли го казваш? — извика Ефи, като го хвана за ръка, преди Реми да успее да проговори.
— Разбира се. Можем да го направим.
— Дик — започна Реми, но Ефи го изпревари.
— Господи, обичам те — възкликна тя, като обви ръце около врата на Диклън. — Ти си най-прекрасният човек в света. Ангел — целуна го тя. — Светец.
— Нали нямаш нищо против да ни оставиш насаме? — усмихна се Диклън на Реми.
Ефи се засмя и се завъртя весело.
— Не би трябвало да се съгласяваме с това. Безброй непознати ще бродят из къщата ти и ще изпотъпчат моравата ти. Но ще го направя, защото съм отчаяна, а мястото е идеално. Кълна се, че няма да ти се наложи да вършиш никаква работа. Аз ще се погрижа за всичко. И ще съм ти длъжница, докато умра.
— Ако ми подариш първородния си син, ще смятам, че си се отплатила.
Реми седна на ръба на бюрото си и поклати глава.
— Казвам ти, че ще се оженя за теб, където и да било и по което и да било време, докато Диклън ти осигурява само една вехта къща, а той получава целувките.
— Да, но пък ти получаваш мен — отвърна Ефи, като прегърна Реми и облегна глава на рамото му. — Искам всичко да е прекрасно, Реми. Искам да е специален ден. Това означава много за мен.
— Знам, че е така. Затова означава много и за мен. Ще си направим страхотен купон, нали?
— Да — усмихна се тя, после се отдръпна от него. Тъжната, разплакана жена се превърна внезапно в енергична ентусиастка.
— Може ли вече да си тръгвам? — попита тя Диклън. — Ще се обадя на майка ми и сестра ми и веднага ще започнем да планираме.
— Давай.
— Благодаря ти — целуна го тя по бузата. — Благодаря ти — целувка и по другата буза. — Реми, обади ми се веднага щом се освободиш. О, Дик? — завъртя се тя към него, докато вадеше мобифона от чантата си. — Сватбените ми цветове са розово и синьо. Нямаш нищо против да боядисаме къщата в тези цветове, нали?
Ченето на Диклън увисна, когато Ефи излезе от стаята.
— Тя се шегуваше, нали? — с надежда попита той Реми.
— Вероятно — отвърна Реми и въздъхна тежко. — Скъпи, не знаеш в какво се набута. Направи момичето ми щастливо и съм ти адски благодарен за това, но те очакват няколко напълно откачени седмици.
— Не можех да понеса да я гледам как плаче безутешно. Освен това и бездруго щях да боядисвам. — Розово и синьо, помисли си той. Какво толкова страшно имаше в безвредни цветове като тези? — Както и да е — добави, като притисна с ръка сърцето си. — И преди съм правил сватбени планове.
— Но никога преди не си срещал майката на Ефи.
— Страшна ли е?
— Доста страшна.
— О, Реми, моля те, прегърни ме.
Доброто дело му оправи настроението. Когато влезе в „Тройката“, беше готов за една студена бира и одобрително потупване по гърба. И Лена.
Тя стоеше зад бара, наливаше бира и говореше с един от редовните си клиенти. Диклън загледа как очите й обиколиха бара и най-после се спряха върху него. Той се надигна и тръгна към нея.
Лена плъзна халбата с бира към чакащия клиент и се завъртя. В същия момент Диклън я вдигна във въздуха и залепи устни в нейните.
Аплодисментите и виковете го накараха да се ухили весело.
— Липсваше ми.
Лена разтърка разтрепераните си устни.
— Винаги успяваш да уцелиш точния момент — усмихна се тя, като го погали по бузата и го изгледа развеселено. — Сега ме пусни, момче. На работа съм.
— Някой друг ще трябва да поеме работата ти за малко.
— Заета съм, скъпи. Иди и седни, а аз ще ти донеса бира.
Той я вдигна още по-високо и я взе на ръце като бебе, после натисна с лакът вратата към кухнята.
— Лена има нужда от заместник — извика Диклън, после се обърна към клиента с бирата. — Имаш ли нещо против да ми отвориш вратата?
— Няма проблеми.
— Диклън, трябва да се грижа за бизнеса си.
