— Справяш се отлично и барът би могъл да мине и без теб за половин час — отвърна той и я понесе навън.
Няколко пешеходци ги изгледаха любопитно, но Диклън не им обърна внимание и влезе в двора на Лена.
— Не обичам да ме притискат, скъпи.
— Не те притискам. Нося те. Къде ти е резервният ключ? — попита, докато се качваше по стълбите.
Лена не отговори и той сви рамене.
— Добре. Сигурно ще ни арестуват, че правим онова, което планирах, на терасата, но аз съм готов да рискувам.
— Под втората саксия вляво.
— Чудесно.
За изненада на Лена той я преметна през рамо и се наведе да вземе ключа. Да, определено беше подценявала силата му, а и собствената си реакция.
— Свалила си няколко килограма — отбеляза той, като отключи вратата. — Браво.
— Моля? — запита тя с леден тон.
— Реших, че това е от мъка по мен.
— Вземи се в ръце, скъпи.
— Взел съм теб — отвърна той, като я погали по задника.
— Адски съм поласкана, че реши да отделиш малко от ценното си време, за да дойдеш в града за едно бързо чукане, но…
— Чудесна идея. Това не беше първата ми задача, но защо да чакаме? — попита той, като я закрепи на рамото си и я понесе към спалнята.
— Диклън, започваш да ме ядосваш. Пусни ме долу и…
Лена остана без дъх, когато той я метна на леглото. Диклън забеляза, че очите й блестят заплашително и реши, че това е идеално. Беше в настроение за бърз и див секс.
— Какво, по дяволите, ти става? Нахлуваш в бара ми, сякаш си негов собственик, и ме отнасяш като военна плячка. Ако си мислиш, че съществувам само за да задоволявам желанията ти, не си познал.
Диклън се ухили, свали едната си обувка и я метна настрани.
— Обуй се или ходи бос, но си тръгвай.
Той събу и другата си обувка, после ризата си. Отговорът на Лена бе да се надигне на колене и да заговори толкова бързо и гневно на кажунски, че Диклън не разбра почти нищо.
— Съжалявам — извини се той, докато събуваше джинсите си. — Беше прекалено бързо за мен. Не разбрах дали съм прасе, което трябва да се пече в ада, или трябва да отида в ада и да ям печено прасе.
Лена се забори енергично с него, като ругаеше и риташе ожесточено. После се замята лудешки, когато Диклън я притисна под себе си и впи устни в нейните.
— Не очакваше такова нещо от мен, нали? — задъхано запита той, като съдра ризата й. — Досега винаги ти давах само онова, което очакваше.
— Престани! Престани веднага!
Сърцето й биеше лудо. Наистина не бе очаквала подобно нещо от него. Не бе очаквала и собствената си реакция на дива възбуда.
— Погледни ме — каза Диклън, като се надигна над нея. — Кажи ми, че не ме искаш. Кажи ми го сериозно и ще си тръгна.
— Пусни ми ръцете — отвърна тя с разтреперан глас. — Пусни ми ръцете.
Диклън пусната едната й ръка.
— Кажи го. Искаш или не?
Лена зарови ръка в косата му и придърпа главата му надолу.
— J’ai besoin.
Тя захапа устните му страстно и обви крака около кръста му.
— Обладай ме — настоя Лена. — Бързо. Бързо и грубо.
Ръката му се стрелна под късата й пола и разкъса тънките бикини.
— Дръж се — предупреди я Диклън и проникна в нея.
Лена извика, когато той навлезе още по-дълбоко. Почувства се запълнена, щастлива, възбудена. Ноктите й издраха гърба му и се впиха в бедрата му.
— Още! — успя да извика тя. — Искам още.
Той също го искаше. Вдигна краката й високо и потъна в нея.
Целият гореше. Дробовете му, сърцето, слабините му. Невъобразимото удоволствие от секса с нея го замая.
Очите й, тъмни и лъскави като оникси, бяха приковани в неговите.
Не знаеше дали е проговорил, или думите се въртяха само в главата му, но видя как очите на Лена се променят и се изпълват с чувства.
Чу я как си поема дъх и се стяга около него в див оргазъм. Безпомощен, полудял от страст, той свърши бурно в нея.
После се отпусна задъхан отгоре й. Лена потръпна няколко пъти.
— Не мога да помръдна още — промърмори той.
Чувстваше се изтощен, лек като перце, което можеше да бъде отнесено и от най-лекия ветрец.
— Няма нужда да мърдаш.
Устните й бяха притиснати в гърлото му и лекото им движение го изпълни с нежност. Дъга след бурята.
— Можеш ли да повярваш, че дойдох да говоря с теб?
— Не.
— Така беше. Реших, че после можем да се заемем с това. Промяна на плановете. Дължа ти една риза и бельо.
— Имам си и други.
Диклън се надигна на лакти и се вгледа в нея. Бузите й бяха порозовели, влажните й къдрици се стелеха по смачканата покривка.
— Страхотно се възбудих от гнева ти — призна си той.
— Аз също. А бях решила никога вече да не правя такива неща с теб.
— Наистина ли?
— Да — потвърди тя, като го погали по бузата, изненадана от собствената си нежност. — Бях взела решение. А после ти дойде в бара, красив и секси, и ме отнесе по този начин. Разбъркваш ми мозъка, скъпи. Непрестанно го правиш.
— Ти си всичко, което искам.
— Но не съм добра за теб. Хайде — побутна го тя, — ставай. И двамата сме вир-вода.
— Ще си вземем душ, а после ще поговорим. Ще поговорим — повтори той, когато забеляза повдигнатите й вежди. — Честна дума.
— Трябва да се връщам на работа.
— Анджелина.
— Добре — махна тя примирено.
Знаеше, че няма смисъл да спори с него. Не можеше да разбере защо намира за толкова привлекателен магарешкия му инат.
— Иди се изкъпи. Аз ще звънна долу, за да се уверя, че всичко е наред.
Лена влезе под душа точно когато той излизаше изпод него. Диклън реши, че го е направила нарочно, за да избегне интимността. Реши да я остави на мира за известно време, затова отиде в кухнята, намери кана с чай и наля две чаши.
Когато Лена влезе в кухнята, облечена в същата сексапилна поличка и с нова блуза, той й подаде
