На снимката Бев се бореше на земята с друга жена, а Брайън, наведен над нея, я гледаше с някаква смесица от гняв и почуда. Роклята й бе разкъсана, а в очите й имаше ярост. Изражение, което видя и при последната им среща.
— Знаех си, че ще я поискаш — изрече Тереза доволна, — и затова ти я донесох. Това е майка ти, нали?
— Майка ми — измърмори Ема, загледана в Бев.
— Русата жена с великолепната рокля. Направо умирам за такава рокля. Джейн Палмър. Тя е майка ти, нали?
Джейн! Загледа се в другата жена. Страхът се върна, все така реален, все така жив, както преди десет години. Отново бе ужасена, както когато друго момиче й беше показало екземпляр от романа на майка й „Девъстейтет“20 със снимката на Джейн.
Беше Джейн. Бев се биеше с нея и баща й беше там. За какво ли беше всичко? Надежда проблесна всред страха й. Може би татко и Бев са заедно. Може би всички ще са отново заедно.
Тръсна глава и започна да чете:
Хората от висшето общество в Англия, които дадоха по двеста лири на човек за сьомга, хайвер и шампанско на благотворителната вечеря в Мейфеър в Лондон, получиха повече от това, за което бяха заплатили. Бевърли Уилсън, преуспяваща декораторка, която не живее със съпруга си Брайън Макавой от „Девъстейшън“, се спречка с Джейн Палмър, бивша любовница на Макавой и авторка на романа бестселър „Девъстейтет“.
Не се знае какво предизвика състезанието по скубане на коси, но някои източници твърдят, че старото съперничество никога не е угасвало. Джейн Палмър е майка на тринадесетгодишната дъщеря на Макавой — Ема, която учи в частно училище, някъде в Щатите.
Бевърли Уилсън е майка на единствения син на Макавой. Детето бе убито преди седем години — случай, все още неразрешен от полицията.
Макавой е бил на вечерята с последното си увлечение, певицата Дори Кейтс. Именно той раздели борещите. Съпрузите размениха само няколко думи, преди тя да си тръгне с приятеля си П.М. Фергюсън от „Девъстейшън“. Нито Макавой, нито Уилсън пожелаха да коментират инцидента, а Палмър заяви, че ще го опише в новата си книга.
Ако цитираме една от песните на Макавой, „старият огън тлее дълго“.
Следваха коментарите на свидетелите, както и описание за състоянието на дрехите на двете жени след инцидента. Но тя не желаеше да чете повече.
— Добре са излезли, нали, как си късат дрехите направо пред всички? — Очите на Тереса светеха от възбуда. — Мислиш ли, че са се били заради баща ти? Толкова е хубав, обзалагам се, че е било заради него. Също като на кино.
— Да. — Би могла да удуши Тереза, но щяха да я изхвърлят от училище. Обаче тя знаеше и други, по- изтънчени начини за справяне с идиоти. Вдигна иглата. Ако забрави за леда, когато пробива клепналите уши на Тереза, това би било простима грешка. — По-добре си върви, Тереза. Сестра Имакюлита ще се появи всеки момент.
Момичето веднага скочи на крака. Не искаше да развали удоволствието си от постижението с изрезката.
— Ела към десет и ще ти дам бележките. Тогава ще можеш и да ми ги пробиеш.
— Чудесно.
Тереза сложи ръце на ушите си.
— Нямам търпение.
— Нито пък аз. — Изчака вратата да се затвори. — Кучка — измърмори, след това обгърна раменете на Ема. — Добре ли си?
— Това няма да свърши никога. — Погледна снимката. „Добра е — помисли си безстрастно, — на фокус, с добро осветление.“ Лицата не бяха размазани, чувствата личаха съвсем ясно. Омразата в очите на майка й беше съвсем очевидна.
— Мислиш ли, че ще стана като нея?
— Като кого?
— Като майка си.
— Хайде, Ема. Та ти почти не я познаваш.
— Но има гени, наследственост.
— Всичко това са глупости.
— Понякога се държа подло. Понякога искам да съм подла като нея.
— Е и какво? — Стана, за да махне Спрингстийн от грамофона. Сестра Имакюлита мажеше да влезе всеки момент и да конфискува плочата. — Всеки е подъл понякога — плътта е слаба и ние сме обременени с грехове.
— Мразя я. — Докато изричаше думите, изпита облекчение — огромно облекчение. — Мразя я! Мразя и Бев, защото не ме иска, и татко, че ме затвори тук! Мразя хората, които убиха Дарън! Мразя всички! Тя също мрази всички. Вижда се в очите й.
— Добре. Понякога и аз мразя всички. А дори не се познавам с майка ти.
Това я накара да се засмее. Не можеше да каже защо, но я развесели.
— И аз също, предполагам. — Тя подсмъркна и въздъхна. — Едва си я спомням.
— Ето, виждаш ли? — Мариан се отпусна отново на пода. — Ако не си я спомняш; не можеш и да станеш като нея.
Звучеше логично, а и на нея й беше необходимо да повярва.
— Приличам ли на нея.
За да бъде убедителна, Мариан взе страницата и внимателно разгледа снимките.
— Никак. Приличаш на баща си. Послушай един художник.
Ема докосна с ръце ушите си.
— Наистина ли ще пробиеш ушите на Тереза?
— Разбира се… с най-тъпата игла, която мога да намеря. Ще изтъпим ли някоя?
Ема се засмя.
Глава 16
Стив не си спомняше някога да е изпитвал такъв ужас. Навсякъде около него имаше решетки, равномерно капеше кран в дъното на коридора. От време на време се чуваха гласове, провлачени стъпки, а след това се възцаряваше проклетата тишина.
Нуждаеше се от една доза. Тялото му трепереше и се потеше. Повръщаше му се, а не можеше да използва порцелановия клозет в ъгъла. Носът и очите му течаха. „Грип е“ — каза на себе си. Хванал е грип, а те са го затворили. Трябваше му доктор, а те го бяха оставили да изгние тук. Седнал на болничното легло, той прибра коленете си до гърдите и опря гръб в стената.
Той е Стиви Нимънс — най-големият китарист от своето поколение. И те го бяха натикали в клетка като животно. Заключили са го и са си отишли. Не знаеха ли кой е той?
Нуждаеше се от една доза. О, Господи, само едно доза! След това ще може да се изсмее на всичко.
Студено е. Дяволски студено. Издърпа одеялото и се сгуши под него. И е жаден. Устата му е пресъхнала и не може дори да преглътне.
„Някой ще дойде“ — помисли си той и очите му се насълзиха. Някой ще дойде и ще оправи всичко. Някой ще му даде наркотик. Господи, толкова се нуждаеше от него! Майка му ще дойде и ще каже, че се е погрижила за всичко.
Болеше го. Започна да плаче, когато болката стана нетърпима. Дишането му причиняваше режеща болка. Въпреки че тялото му гореше, кожата му бе ледена.
Само една доза и ще се почувства по-добре.
Не знаеха ли кой, по дяволите, беше?
