— Майкъл — каза тя. — Обаждай се.
— Разбира се. — Грабна една чаша и се загледа след тях. Ако беше само ревност, тогава защо инстинктивно изпиташе непреодолимо желание да стовари юмрука си върху красивото лице на Дру Латимър.
„Защото той я спечели — каза си Майкъл безжалостно. — А ти — не.“
Дру изпи само две чаши шампанско през дългата и мъчително скучна вечер. Мисълта му трябваше да е ясна, да се контролира. Гордееше се, защото всичките му усилия да се хареса на Брайън Макавой без съмнение ще бъдат възнаградени. Всеки глупак видя, че Дру Латимър е предан и безумно влюбен съпруг. За такова представление би могъл да получи някой шибан „Оскар“.
А докато той играеше на съпруга глупак, тя се пъчеше с успеха си, с гадното си образование и с високопоставените си приятели.
Искаше му се да я зашлеви още там, пред всички камери. Тогава светът щеше да види кой в действителност заема по-високо положение.
Но на татенцето нямаше да се хареса. Нито на него, нито на продуцентите, организаторите или на консервативните представители на висшето общество, които се умилкваха около великия Брайън Макавой. Не след дълго щяха да се умилкват и на Дру Латимър, обеща си той. Тогава тя ще си плати.
Почти бе решил да я остави да се радва на успеха си. След това обаче тя има нахалството да се върти около този „приятел“.
В колата не каза нито дума. Това не обезпокои Ема. След голямото напрежение тя се бе отпуснала, полузаспала. Притворил очи, Дру си мислеше, че тя вероятно вече крои планове за срещи с онова влечуго Кесълринг.
Представи си ги заедно в леглото в някой луксозен хотелски апартамент. Това го развесели. Кесълринг доста ще се разочарова, когато открие, че хубавата малка Ема е пълна некадърница между чаршафите. Но няма да има късмета да разбере. Никой не е успял да измами Дру Латимър. Ще го набие в главата й много скоро.
Когато колата спря, тя почти се бе унесла в сън. С въздишка сложи глава на рамото му и той я поведе към фоайето.
— Като че ли цяла нощ съм била на крак. — Тя се сгуши сънливо в него. — Като че ли всичко беше сън. Мисля, че едва ще дочакам до утре, за да прочета вестниците.
„Сякаш плувам“ — мислеше си Ема. Усещането беше чудесно. Когато стигнаха до вратата, тя пусна наметката си.
— Мисля, че ще…
Той я удари. Ударът бе толкова силен и неочакван, че тя се преметна по двете стъпала надолу към всекидневната. Изохка и се хвана за лицето.
— Дру!
— Кучка. Подла кучка!
Зашеметена, тя го гледаше как се приближава. Инстинктивно се опита да се прикрие.
— Дру, недей! Моля те. Какво направих?
Дръпна я за косата и я удари отново, преди да успее да извика.
— Знаеш какво си направила. Проститутка. — Удари с юмрук гърдата й и тя се свлече на пода. — Цялата вечер, цялата шибана вечер трябваше да седя сам, да се усмихвам, да се преструвам, че харесам глупавите ти фотографии. Да не мислиш, че някой е дошъл заради тях? — Хвана я за раменете и рязко я изправи. Там, където се бяха впили пръстите му, останаха червени петна. — Да не мислиш, че някой се интересува от теб? Бяха дошли да видят малкото момиче на Брайън Макавой. Да видят жената на Дру Латимър. Ти си нищо. — Блъсна я отново.
— О, Господи, моля те, не ме удряй! Моля те.
— Не ми казвай какво да правя. — Обзет от ярост той я ритна, но не улучи ребрата й. — Мислиш, че си много умна, много специална. Аз съм човекът, от когото се интересуват. Аз ръководя нещата тук. Запомни го!
— Да. — Тя се опита да се свие на кълбо, молейки се да я остави тук, докато премине болката. — Да, ще помня.
— Идвал ли е Майкъл да те види? — Отново сграбчи косата й и я обърна по гръб.
— Майкъл? — Тя поклати глава. Болката се усилваше. — Не. Не.
— Не ме лъжи. — Продължи да я удря, докато тялото й стана безчувствено. — Всичко си планирала, нали? „О, много съм уморена, Дру. Отивам веднага да си легна.“ Тогава си се измъквала навън и си се срещала с него, нали?
Поклати глава, но той я удари отново.
— Признай, че искаше да се чукаш с него. Признай.
— Да.
— Заради това се беше облякла така: разголила краката и ненужните си малки цици.
Смътно си спомняше, че Дру й бе избрал роклята. А може би не беше й я избрал той? Не беше сигурна.
— И го беше прегърнала. Позволи му да те опипа там, пред всички. Искаш го, нали?
Тя кимна. Когато прегърна Майк, за миг почувства нещо. Не си спомняше какво. Вече нищо не можеше да си спомни.
— Няма да се виждаш с него, нали?
— Не.
— Никога.
— Никога.
— И няма да обличаш тази курвенска рокля. — Дръпна с ръка корсажа и го раздра до талията. — Заслужваш наказание, нали, Ема?
— Да. — От време на време изпадаше в безсъзнание. Разляла е парфюма на майка си. Не трябва да докосва мамините неща. Тя е лошо момиче и трябва да бъде наказана.
— За твое собствено добро.
Извика отново, когато започна да я налага с колана си. Писъците й спряха далеч преди да е свършил.
Глава 32
Този път той не се извини. Нямаше нужда. Десет дни й бяха необходими, за да се оправи. Той непрекъснато й внушаваше, че сама си е виновна. Нещо й подсказваше, че е психически неуравновесен, но когато започнеше да се държи като любящ съпруг, съмненията й се разсейваха.
Опитваше се да го оправдае, като си мислеше, че е била егоистка — интересуваше се само от изложбата си. Пращаше мъжа си да спи сам — колко нощи поред! След това се подигра публично с него, като флиртуваше с друг мъж.
Тя го бе предизвикала и си заслужаваше побоя.
Телефонът звъня непрекъснато няколко дни след изложбата, но тя не отговаряше. В началото устата й бе много подута и я болеше — не можеше да говори. Дру й носеше торбички с лед и я хранеше със супа. Даваше й хапчета, които да притъпят поне малко болките и да й дават възможност да поспи.
След това каза, че хората звънят само за да се свържат с него. Но сега трябва да бъдат само двамата, да си направят бебе.
Нали иска семейство? Нали иска да е щастлива и обичана? Ако не бе загубила толкова време и усилия за работата си, досега да е бременна.
Засипваше я с такива въпроси, докато се възстановяваше и тя се съгласяваше. Но съгласието вече не му бе достатъчно.
Събуди се. Беше тъмно и се чуваше музика. Каза си, че сънува. Стиснала завивките, правеше усилия да се събуди. Но дори с отворени очи, тя ги чуваше — онези странни думи, изпети от мъртвия Ленън. С треперещи пръсти пипнешком затърси копчето на лампата. Но след изщракването светлина не се появи, не
