— Не. — Каза го много бързо, а ръцете й, които бяха на гърдите му, се свиха в юмруци. — Подръж ме още малко така — прошепна Лоръл, като ненавиждаше слабостта си. Нуждаеше се от неговата сила.
— Колкото искаш — отговори той и чу въздишката й. Минутите минаваха, дълги и тихи, и Мат си помисли, че е заспала. Дишането й се успокои, пулсът й се изравни и забави, а кожата й възвърна топлината си. Знаеше, че ако се нуждае от него, би могъл да я държи така дни наред.
— Мат — произнесе името му с въздишка и отдръпна малко глава, за да го погледне. Очите й все още бяха уплашени, а кожата бледа. Той с усилие потисна вълната от чувства, която го обзе, и се пребори със себе си, да не я притисне още по-силно към гърдите си. — Не си отивай.
— Няма. — Усмихна се и прокара пръст по брадичката й. Лицето й още беше влажно от сълзите. — Няма да си ходя.
Тя взе ръката му и я притисна към устните си. Мат почувства нещо силно и горещо да го залива, топло и сладко. Все още не знаеше, че това бе нежността. Лоръл я видя в очите му.
Ето това беше очаквала — помисли си. От това се нуждаеше, това искаше. Ако сега я помолеше ала той нямаше да го направи. Затова тя трябваше да го предложи. Тя трябваше да го помоли.
— Люби ме — прошепна Лоръл.
— Лоръл — думите й го объркаха. Как можеше да го направи сега, когато бе така безпомощна, без всякакви защитни сили, без съпротива! О, Господи! Колко пъти в живота си досега бе готов да даде всичко, само да чуе тези думи! А сега!
— Трябва да си починеш — отвърна почти неадекватно Мат.
Не е сигурен в себе си, помисли си тя. Странно, винаги бе мислила, че бе абсолютно сигурен в себе си. За всичко. А може би чувствата му към нея бяха така объркани, както нейните към него!
— Мат, знам какво искам — гласът й все още не беше твърд, но беше ясен. — Искам теб. И те искам много отдавна. — Лоръл плъзна ръка по гърдите му, после по шията и докосна лицето му. — Обичай ме! Сега. — И като вдигна устни, намери неговите така естествено, все едно винаги го бе целувала.
Може би беше в състояние да се противопостави на собственото си желание. Може би. Ала на нейното не можеше да устои. Той я притисна още по-близо към себе си със стенание и въздишка, докато устните му казваха всичко без думи.
Тя се чувстваше като без кости, така разтопена, че можеше да се слее и съедини с него. Мат си мислеше, че това, което ставаше, бе като мираж, към който бе вървял безкрайни дни и нощи, само за да осъзнае, че не съществува и изчезва пред очите му.
Той задълбочи целувката и осъзна, че тя нито се стопяваше, нито изчезваше, а оставаше топла и истинска до него.
Устните й миришеха на жена, а не на видение. Беше гореща и сладка и Мат трябваше да се пребори с желанието да я захапе със зъби. Малката й ръка лежеше на бузата му, ароматът й замайваше обонянието му и под затворените му клепачи всичко плуваше в някаква омайна мъгла. Не можеше да се съпротивлява. Не и този път.
Той зарови глава в шията й, опита се да спре за миг, но това беше невъзможно. Трябваше да я вкусва и да й се наслаждава. Ръцете му преминаха по тялото й. Трябваше да я докосва.
— Лоръл — смъкна блузата, от едното й рамо, докато устните му изследваха кожата й. — Искам те и ме боли от това.
Въпреки че си повтаряше да не бърза, свали блузата й за секунди. Тя се притисна към него, като шепнеше нещо, после замълча.
— Не тук. — Мат затвори очи, когато устните й минаха по шията му. — Не тук — повтори отново и стана, като я държеше на ръце. Лоръл се остави да я носи. Сложи глава на рамото му, докато отидоха в спалнята. Светлината се процеждаше през дървените щори. Очите му имаха странен цвят, когато я сложи на леглото. — Няма да те нараня.
С широко отворените си очи тя виждаше играта на светлината, докато устните му галеха кожата й. Беше толкова лесно. Би трябвало да знае, че с него щеше да бъде лесно. Като прекара пръсти по гърба му, Лоръл усети мускулите, които играеха под кожата, и силата им. Това я бе привличало от самото начало, а тя се беше борила да не му обръща внимание. Сега искаше да му се наслаждава напълно.
Той я галеше с устни. Досега не бе знаела, че подобно нещо бе възможно. Че единствено устните могат да предизвикат такъв трепет. А Мат й го показа. Кожата й омекна, мозъкът също.
Спокойно. Бавно. Не бързай.
Устните му се движеха по раменете й, докато ръцете му ровеха в косата й. Езикът му правеше чудеса и Лоръл имаше чувството, че плува или лети.
Някъде отвън долетя звукът на тромпет, който свиреше блус. Влезе в стаята и се сля с мислите в главата й и шепота на Мат. Тя обърна глава към него, за да му предостави свобода и той вдъхна парфюма й, примесен с ваниловата миризма на свещите. Лоръл издаде някакъв звук. Беше дълга тиха въздишка, ала не знаеше, че само тя бе достатъчна да накара сърцето му да подскочи. Устните му не се отлепяха от нейните, а целувката му бе на границата на хищната, безкомпромисна целувка. Лоръл го почувства, но това й хареса и затова се притисна още по-плътно към него.
Когато я докосна, когато твърдата му, хладна ръка премина под блузата й, въздишката се превърна в стон. Тя се надигна, почувствала как гърдите й се изпълват с нещо непоносимо и никога неизпитвано досега. Цялата беше погълната и залята от желание и то пулсираше в нея с всеки удар на сърцето й. Ала Мат не биваше да бърза. Пръстите му тръгнаха и спряха, защото искаше Лоръл да му подскаже какво желае.
Бавно, милиметър по милиметър, той свали копринената дреха и откри, че кожата й бе не по-малко нежна и прекрасна. С отворени устни започна да я целува, усещайки сърцето й, което биеше все по- ускорено. Искаше това, както за нея, така и за себе си.
А под него тя напълно полудя. Ласките му замъглиха напълно съзнанието й и Лоръл загуби контрол над себе си.
Мат продължи надолу. Повече нямаше мисли, нито задръжки. Пламъкът на удоволствието бе така силен, че я изгори и по тялото й се разляха огнени езици. Движението на телата им бе инстинктивно, но толкова синхронно, сякаш бяха родени един за друг и се познаваха от сто години. Сякаш винаги са били заедно. Устните му продължаваха да изтръгват стонове от душата й, докато сваляше последните остатъци от дрехите й. Чувството на гореща кожа, изгаряща с температурата си друга гореща кожа, бе непоносимо като пожар. С всеки дъх, с всяко свое мускулче, тя поглъщаше неочакваната и неподозирана радост да бъде притежавана, обичана. Щастлива.
Тялото й беше като разтопено. Горещо, разливащо се и сякаш не нейното. Всичко, което той поискаше, щеше да му бъде дадено, независимо по какъв начин. Решенията, които бе взела първо да му се противопостави, сетне да му принадлежи, повече нямаха значение. Не ставаха, не важаха. Просто нямаше друго решение в този свят на мътна светлина и пулсираща топлина. Решението бе да бъде негова. Тялото й вече го беше избрало. Духът й бе съгласен. Лоръл беше негова.
Мат го знаеше. И заедно с това постоянно си напомняше за нейната девственост, когато страстта надделяваше и стигаше до границата да изгуби самообладание. Тя беше тънка и крехка, а в момента бе объркана като малко животинче. Ръцете й го прегръщаха без колебание, а устните й искаха да получат всичко, което неговите предлагаха. Кръвта му кипеше. Дишането му бе затруднено и той продължаваше да се бори срещу ритъма, който го тресеше. По-бавно, Мат, по-бавно. Спокойно.
Когато се притисна към нея, Лоръл трепна уплашена, удивена, стресната. Въпреки желанието, което го измъчваше, той усети как тя се стегна и вцепени. Никой досега не бе правил това с нея, никой не бе вземал това от нея. Никой.
Мат зарови лице в гърдите й и простена. Беше толкова сладка. Беше готова. Вдигна очи и я погледна.
— Лоръл…
Тя отвори очи и го погледна. Ако тялото й бе безтегловно и почти като втечнено, неговото бе твърдо и напрегнато като стоманена струна. През вълните на страстта се промъкна една мисъл. Той мислеше само за нея. Лоръл не можеше да говори, защото мозъкът й бе зает единствено с любовта, която откриваше. Единственото, което можеше да стори, бе да намери устните му.
При докосването им тя му отдаде своята невинност така естествено, така просто и красиво, както малкото поточе се слива с огромната разляла се река.
