неща от теб едно по едно.
— Интересно предложение — прошепна Кейси и докосна с пръст вратовръзката му. — На мен позволено ли ми е да направя същото с теб?
— Задължително.
— Джордан! — Към тях се носеше някаква жена — едра, към четиридесетте, безсрамно руса и разголена. Кейси разрови складираната в паметта си информация и извади вестникарска снимка на Серена Нюпорт, преуспяваща писателка, чиито романи гъмжаха от авантюри и секс. Серена бурно разцелува Джордан и по двете бузи. — Не се появяваш много често по тези места — оплака се тя. — Обичам да ме виждат с мъже от класа.
— Серена! Радвам се да те видя.
— А това кой е? — огледа изпитателно Кейси. — Мили Боже, тънка като вейка и определено зашеметяваща. Ако се задържа твърде дълго наоколо, накрая ще заприличам на някой слон албинос. Писателка ли си, скъпа? И кой ти боядисва косата?
— Само почитател, мис Нюпорт, и съм такава по рождение.
— Боже, това е отвратително! — Опря ръка на широкия си ханш и поклати глава. — Не става дума, че си почитател, скъпа, а за косата. По рождение? Ужасяващо несправедливо. И чий почитател си, на Джордан или мой?
— И на двамата. — Кейси я харесваше все повече с всяка изминала минута.
Серена се изсмя с един къс и гръмогласен изстрел.
— Това е твърде необичайно. Не са много хората, които четат едновременно „Пълно въздържание“ и „Победа на страстта“, нали така, Джордан?
— Кейси е необичайна, Серена. Запознайте се — Серена Нюпорт, Кейси Уайът.
— И с какво се занимаваш? Знам! — вдигна ръка, преди Кейси да успее да проговори. — Не ми казвай — демонстрираш модели.
— Модели на какво? — попита Кейси развеселена.
— На дрехи. Или не, актриса — заяви тя, променила решението си. — Имаш много изразително лице.
— Благодаря, но не играя професионално. Само при ежедневните си срещи.
— И остроумна при това — промърмори Серена. — Нали не си агентка, която се опитва да отмъкне Джордан от Агнес?
— Не, ако ми е мил животът — отвърна Кейси.
— Добре, скъпа, смаяна съм и напълно изумена. — Серена махна на един преминаващ сервитьор и грабна чаша шампанско. По пръстите на ръцете й искряха скъпоценни камъни, а ноктите й бяха лакирани в яркочервено. — Каква си?
— Антрополог.
— Шегуваш се! — Серена погледна към Джордан за потвърждение. — Шегува ли се?
— Нямаше да питаш, ако й зададеш някой въпрос относно племенните ритуали на сиуксите — отвърна Джордан и допи чашата си.
— Не думай! — възкликна Серена.
— Кейси ми сътрудничи по една книга.
— Хм… — Отпи здрава глътка шампанско. — Да не би случайно да знаеш нещо интересно за алгонкините, а, скъпа?
— Първоначално били племе от Северна Америка, което през седемнайсети век било прогонено от ирокезите. Повечето намерили нови поселища в Квебек и Онтарио — изрецитира Кейси.
— Съдба! — възкликна Серена и я сграбчи за рамото. — Вярваш ли в съдбата, скъпа?
Кейси стрелна с очи Джордан и се усмихна.
— Ако трябва да съм искрена, да.
— Току-що започнах нова книга. През първата половина действието се развива в Англия, но през втората моят останал вече без пукната пара аристократ заминава за колониите. Той е почти мъртъв от глад и от умора, когато попада на група алгонкини. Нали няма да го скалпират, или да му сторят някакво друго такова отвратително нещо, а?
Кейси се усмихна.
— Много от алгонкините били приятелски настроени към белите заселници за определен период. Зависи за кое племе става дума. Въпреки това…
— Идеално! Прекрасно! — Серена пъхна ръката на Кейси под мощната си мишница. — Отмъквам я за един час, Джордан. Твърде е хубаво, за да го пропусна. Ти си пийни още шампанско — потупа го майчински по бузата тя. — Ще ти я пратя обратно, след като приключа.
Кейси погледна през рамо и сви рамене, докато я отвеждаха.
— За първи път ми се случва — каза по-късно Кейси — да срещна човек, който да успее да ме наддума. — Облегна се на задната седалка на таксито, сгушена в извивката на рамото му. — Чувствам се порядъчно посрамена.
— Сериозно се замислих дали да не я удуша след първия час. — Беше близо и уханието на косата й го заливаше. Беше топла и малко сънена, малко развеселена от шампанското. Желаеше я. — Възползва се от теб в продължение на цели два часа и десет минути.
Кейси се разсмя тихичко.
— Тя е чудесен човек.
— И аз винаги така съм смятал, но до тази вечер.
— Много те обича — вдигна усмихнато поглед към него Кейси. — Каза ми, че си великолепен писател, прекрасен мъж, особено когато забравиш да се държиш любезно. — Отново се разсмя, като видя учуденото му изражение. — Трябваше да се съглася с нея.
— Ако книгите на Серена могат да служат за барометър, тя предпочита по-земен тип мъже.
— О, Джордан, ужасно ми харесва, когато се правиш на важен. — Леко го гризна по ухото. — Защо не ме целунеш пак така, както го направи там? Беше малко мъжкарско и господарско.
— Дявол да те вземе, Кейси! — Смееше се, докато притискаше устни в нейните.
— Мм, продължавай да ме ругаеш и ще бъда твоя — измърка тя.
— Внимавай — предупреди я той, чувствайки как страстта му се разгаря въпреки закачките й. — Търпението ми се изчерпа още преди час.
Кейси отново се изсмя и положи замаяната си глава на рамото му.
— „И той изгаряше по нея, изгаряше с нажежена до бяло страст, която само тя можеше да утоли.“ — Въздъхна и се сгуши в него. — Серена Нюпорт, „Жената от Честърфийлд“.
Не е само развеселена от шампанското, изведнъж осъзна Джордан, доста здраво е пийнала.
— Кейси, ти си фиркана — изрече развеселено на глас.
— Добре казано — съгласи се тя. — Вие, писателите, умеете да си служите с думите. — Повдигна устни точно под неговите. — Ще се възползваш ли от състоянието ми?
— Абсолютно.
— О, хубаво — обви ръце около врата му. — Започни веднага.
Таксито спря пред хотела и Джордан се освободи.
— Защо първо да не платя на шофьора?
— Подробности. — Кейси стъпи на тротоара с помощта на портиера. Хладният въздух, все още примесен с мирис на сняг, охлади лицето й, но с нищо не помогна да се проясни главата й. — Джордан! — пъхна ръка в неговата, когато я настигна. — Изведнъж се сетих за нещо, което каза в таксито за барометъра на Серена. Означава ли това, че си чел книгите й?
— Разбира се, че съм чел книгите й — задържа я, докато влизаха през вратата и прекосяваха фоайето. — Това изненадва ли те?
— Направо съм смаяна!
— Смайващо е, че изобщо можеш да се държиш на краката си — отвърна той и натисна копчето за асансьора.
— Ама, Джордан, много ми е трудно да си те представя как четеш „Жената от Честърфийлд“! — Кейси се остави да я вмъкнат в асансьора.
