— Защо? — натисна бутона за техния етаж и после я притегли в ръцете си. — Ако трябва да цитирам Джърмейн, Серена измисля дяволски истории.
После започна да я целува с припряна и нетърпелива страст, която я накара да загуби почва под краката си. И без шампанското щеше да й се завие свят. Когато ръката му се плъзна по гърба й, усети хладната коприна върху кожата си. Възбудата бавно се разпалваше в нея, докато накрая остана напълно покорна в ръцете му. Подклажданата от виното страст се разпалваше от докосването му. Усети меките й устните под своите и езикът му проникна навътре, за да потърси нейния. В слабините й пулсираше желание, а главата й напълно се замая. Едновременно се олюля, стана й горещо и сякаш отплува. Не можеше повече да се притиска в него, просто се размекна като восък при първата си пълна капитулация.
— Божичко, Кейси, никога не съм си мислил, че един асансьор може да се движи толкова бавно. — Зарови лице в косите й и се опита да призове обратно собствения си здрав разум. Беше толкова отпусната, така изцяло отдадена на желанието си да я люби. Почувства се невероятно силен. Досега не беше разбрал, че дори и слабостта й ще му подейства възбуждащо, след като именно силата го бе привличала у нея.
Вратата на асансьора се отвори и той я изведе навън в коридора.
— Джордан! — Кейси отново се обърна към него и се облегна с вдигнато нагоре лице. Очите й бяха замъглени, но усмивката й се отразяваше в тях.
— Какво?
— Спомняш ли си какво направи Честърфийлд с Мелани в осма глава, точно преди корабът да бъде нападнат от британската фрегата.
Той се усмихна.
— Случайно си спомням. Защо?
— Ами — отново обви ръце около врата му тя — чудех се… от чисто научен интерес, дали художествената измислица може да се реализира на практика. Смятам да напиша материал по въпроса.
— И искаш аз да ти помогна да изпробваш теорията си?
— Точно така — прокара ръка през косата му. — Имаш ли нещо против?
— В интерес на науката, бих могъл да се съглася — вдигна я на ръце. — Не започваше ли с нещо такова? — Пъхна ключа в ключалката и я внесе вътре.
Девета глава
Тя още спеше, когато Джордан се събуди. Незабавно усети топлината й и лекото гъделичкане на косите й по рамото му. Стаята все още тънеше в сумрак с дръпнатите тежки завеси на прозорците, но бързият поглед към часовника му даде да разбере, че вече е утро. Имаше уговорена среща точно след час. Въздъхна и сведе поглед към Кейси.
Не познаваше друг човек, който да спи толкова дълбоко. Отметна косата от челото й, а тя дори не помръдна.
Спомни си изминалата нощ — сънливата чувственост, дрезгавия смях, натежалите клепачи. Ако беше човек с повече въображение, би си помислил, че е вещица. В нея имаше нещо нетленно. Всеки път, когато сметнеше, че има власт над нея, установяваше, че е в плен на нейната власт.
Но сега, докато спеше, приличаше на всяка друга жена. Сега беше просто жена, заспала след нощ, прекарана с шампанско и секс. Тогава как се получава така, питаше се Джордан, че все още го вълнува? Заспала, не може да го облъчва с безумния си чар или да мята онези погледи, които едновременно го приканват и предизвикват. И все пак го привлича, дори както си лежи ей така. Надвеси устни над нейните.
Целувката на Джордан беше съвсем внимателна и Кейси не помръдна. Беше го искал — да се пробужда до нея. Да я събужда. Устните й бяха толкова меки, струваше му се, че може да потъне в тях. Прошепна името й и отново я целуна. Лицето й изглеждаше бледо без грим, а на носа й имаше съзвездие от няколко лунички. Целуна я по бузата и ръката му потърси гърдите й. Кейси не се събуди, не се размърда, а само лекичко въздъхна в съня си. Намери с устни пулсиращата вена на гърлото й и усети спокойните й удари. Неговите вече започваха да се учестяват.
Милваше я нежно, усещайки как страстта му се разгаря. Познал омаята на притежанието, той прокара ръка по цялата й дължина. Кожата по вътрешната страна на бедрата й беше мека като кадифе. Простена, разтърсен от силата, с която я желаеше.
Поднесе устни към ухото й, към слепоочието, после обратно към устните й, за да ги разтвори настойчиво. Отговорът й се забави, докато я изтръгваше от съня, после устните й се раздвижиха под неговите с тих стон. Сърцето й внезапно заби учестено под ръката му. Проникна в нея, преди още да се е събудила напълно, като я увлече в страст не по-малко безумна от своята.
Отново се беше сгушила в него, здраво притиснала ръце и положила глава на вече любимото си място в извивката на рамото. Въздъхна и го целуна там, където устните й най-лесно можеха да достигнат.
— Добро утро — отрони щастлива.
Пробуждаше у него нещо примитивно, с което не беше сигурен, че се чувства много удобно. Никога не беше изпитвал такава силна страст, каквато тя успяваше да изтръгне от него. Смехът в гласа й беше неустоим.
— Добро утро. Как се чувстваш?
— Мм, чудесно — гушна се по-плътно. — А ти?
— Отлично, но аз не залитах снощи. — Отдръпна се съвсем мъничко, точно колкото да може да я вижда. Погледът й беше бистър. Когато устните й се усмихнаха, трапчинката в ъгълчето се появи отново. — Нямаш ли махмурлук? Би могло да се очаква.
Никога нямам махмурлук — целуна го лекичко Кейси. — Отказвам да повярвам в съществуването му. — Претърколи се, докато се озова отгоре, подпряна на гърдите му. — Даваш ли си сметка колко неприятности могат да бъдат спестени, ако просто не вярваме в съществуването им? — погледна го отвисоко тя.
— Интересна теория.
— Имам десетки такива.
— Забелязах — усмихна се и прокара пръст по бузата й. — Теорията ти от снощи беше особено интересна.
Кейси се разсмя и отпусна чело върху гърдите му.
— Получи се.
— Прекрасно.
— Ще кажем ли на Серена? — Вдигна глава и очите й блеснаха закачливо.
— Мисля, че не. — Отново го целуна.
— Спомняш ли си как веднъж ти казах, че имаш страхотно тяло?
— Да, спомням си, че тогава останах изненадан. Но и тогава все още не те познавах.
Кейси простена, докато ръцете му се спускаха към хълбоците й.
— Все още мисля така — положи лице на гърдите му. Усещаше в себе си някакво доволство, което никога преди не беше изпитвала. — Днес имаш срещи, нали?
— Да, едната е след… — Вдигна ръка, за да погледне часовника си — …след около половин час. Ще закъснея.
— Ако бяхме на Фиджи — пророни замечтано, — можехме да си останем цял ден така и нямаше да ти е нужен часовник.
— Ако бяхме на Фиджи — отвърна той, — нямаше да имаш твоя сняг.
Кейси отново въздъхна и затвори очи.
— Толкова си логичен, Джордан. Това е едно от нещата, които най-много обичам в теб.
Той не каза нищо. Не беше споменавала, че го обича от първия ден, когато изповяда любовта си. Искаше да го чуе отново, за да може да изследва собствената си реакция. Усети я как пак се унася в сън.
— Не ми е приятно да те оставя сама — прошепна той.
— Там навън има милиони хора — прозя се и се намести по-добре тя. — Изобщо няма да съм сама.
— Предпочитам да съм с теб.
— Не се тревожи за мен, Джордан. Ще потърся някаква спортна риза и джинси за Алисън. Нещо евтино
