и обикновено, което да може да си облича.
— За да прави кални скулптури? — Усети как усмивката отново напира на устните му.
— Хм — усмихна се тя при спомена за израза на лицето му първия път, когато ги бе видял, целите в кал. — А искам и да видя всички коледни украси. Ще си прекарам много по-забавно от теб.
— Можеш ли да намериш пролука в натоварената си програма, за да се срещнем за обяд?
— Хм, може би. Къде?
— Ти къде искаш? — Знаеше, че вече трябваше да е станал и да се облича, но му беше невъзможно да помръдне.
— „Раджа“ — сънено изрече тя. — Западна четиридесет и осма улица.
— В два часа тогава.
— О кей. Взех ли си часовника? — попита го.
— Никога не съм те виждал да носиш.
— Държа го в чантата си, за да не ме притеснява.
Целуна я по главата.
— Трябва да ставам. Ако остана още малко, ще поискам отново да те любя.
Кейси вдигна лице с полузатворени клепачи.
— Обещаваш ли?
Той я привлече обратно към себе си.
— Двадесет минути закъснение. — Агнес строго изгледа часовника си. — Това не е в стила ти, Джордан.
— Извинявай, Агнес — настани се в черния кожен фотьойл той. Тя седна зад двуметровото бюро. Беше отрупано с ръкописи и документи. Джордан винаги бе смятал, че седнала зад това бюро, Агнес прилича на генерал, командващ битка.
— Добре. — Забеляза веселите искрици в очите му и се облегна назад, като потупваше с молив по устните си. — Надявам се, че си е заслужавало.
Джордан повдигна вежда и замълча. Агнес и не очакваше друго. Никога не беше успяла да го подмами. Много уравновесен характер, помисли си не за първи път тя. Спомни си жизнерадостната жена, която беше довел със себе си предната вечер. Интересна комбинация.
— Относно сътрудничката ти — започна Агнес, отмествайки някакви документи. — Наистина ли е толкова добра, колкото те уверяваха?
— По-добра — отвърна той.
— Значи парите не са похарчени напразно — кимна тя.
— Искам да има процент от възнаграждението за нея.
— Процент от възнаграждението? — намръщи се Агнес и се размърда на стола. — Взе я на твърд договор.
— Ще трябва да вземе и процент — облегна се назад Джордан и кръстоса пръсти.
— Джордан, хонорарът, който й плащаш, е много щедър. — Гласът й звучеше търпеливо. — Личният ти живот е едно, но бизнесът си е бизнес.
— Това е бизнес — възрази той. Тонът на Джордан също беше търпелив, но и решителен. Агнес познаваше тези нотки и потисна въздишката си. Освен че беше спокоен и предпазлив, той беше и твърдоглав, и тя го знаеше. — Когато писахме предварителното споразумение, изобщо не съм подозирал, че ще мога да извлека толкова много от нея. Книгата е почти толкова нейна, колкото и моя, Агнес. Има право да получи от печалбата.
— Етичност — въздъхна Агнес. — Толкова си коректен, Джордан.
— Ти също, Агнес — усмихна й се той. — Иначе нямаше да си мой агент.
Тя само сви рамене.
— Какъв процент имаш предвид?
Кейси си пробиваше път през Гимбъл и се наслаждаваше на всяка минута от времето си. Попадна на разпродажба и сега в пазарската й чанта бяха натъпкани три спортни ризи и два чифта дънки. Пазаруването беше нещо, с което рядко се занимаваше, но когато се захванеше, го вършеше със страст. Можеше да похарчи триста долара за някоя рокля, без да й мигне окото, и да се пазари яростно за някой пуловер от пет долара. Провираше се сред тълпата и щастлива се впускаше в отделни сделки, докато обикаляше от магазин в магазин.
Докато минаваше покрай някаква витрина, зърна малък калаен еднорог и се втурна в магазина, за да се спазари за исканата цена. Присвиване от глад й напомни за времето и тя зарови в чантата си за часовника.
— Шест и двайсет и седем — промърмори, като го гледаше навъсено. — Не ми се вярва. — Пъхна го обратно и се усмихна на продавача, който опаковаше еднорога й. — Знаете ли колко е часът?
— Два без десет — с усмивка отвърна той.
Решавайки, че ще може да измине двайсетина пресечки за десет минути в лек бяг, тя взе разстоянието, без да спира такси. Когато пристигна в „Раджа“, страните й бяха пламнали, а очите й искряха. Прекоси изисканото фоайе и влезе вътре.
Топлината я облъхна приятно. Подейства й чудесно след щипещия студ навън и тя смъкна ръкавиците си, за да ги напъха в чантата.
— Мадам?
Насочи усмивката си към салонния управител.
— Джордан Тейлър.
— Господин Тейлър току-що пристигна — поклони й се той. — Насам, моля.
След три часа пазаруване и без никаква закуска преди това, беше изгладняла като вълк. Джордан я видя да се приближава и стана.
— Привет! — Целуна го, после му позволи да й помогне да съблече палтото си.
— Намеренията ти за пазаруването са били сериозни, както виждам — подхвърли той, като надзърна в чантата, преди да я пъхне под масата.
— Ужасно сериозни — съгласи се тя и прие предложения стол. — Купих ти подарък. Можеш да го получиш, след като видя менюто. Умирам от глад.
— Малко вино първо? — Даде поръчката си на застаналия до него сервитьор, докато Кейси беше скрила лицето си зад менюто.
— Раци „Гоа“ винаги вървят. Както и „Барра Кабаб“. — Остави менюто и се усмихна. — Мисля да взема и двете. Пазаруването ми отваря апетита.
— Изглежда, всичко ти действа така — иронично подхвърли Джордан. Взе ръката й, защото изпитваше нужда да я докосне. — Наблюдавал съм те как се храниш. Направо изумително! — поднесе ръката й към устните си. — Наистина ли ми купи подарък?
— Да. В чантата при ризите на Алисън е. — Кейси се мушна отдолу и разрови багажа, за да измъкне кутийката. — Можеш да я отвориш, ако обещаеш, че след това веднага ще поръчаш.
— Дадено. — Вдигна капака на кутията и откри еднорога.
— Това е за късмет — поясни Кейси, докато сервитьорът им поднасяше виното. — Човек не може да сгреши с еднорог. За малко да ти купя лепенка за колата с нецензурен надпис, но реших, че няма да стои много добре на мерцедеса ти.
— Кейси! — Трогнат, той отново докосна ръката й. — Ти си невероятно мила. — Опита виното и кимна на сервитьора. — Дамата би желала раци Гоа и „Барра Кабаб“, а аз ще поръчам риба къри.
— Колко си гладен? — попита го тя, след като сервитьорът се оттегли.
— Достатъчно, защо?
— Чудех се дали ще мога да хапна от рибата ти. — Кейси се усмихна, когато той се разсмя и пъхна малката кутийка в джоба си.
— Значи купи еднорог за мен и ризи за Алисън. Взе ли нещо и за себе си?
— Не. — Отметна косата от лицето си, после опря лакти на масата и облегна брадичка на ръцете си. — В магазина, от който взех еднорога, имаше едни обеци — лъскави малки висулки от гравирано злато, но не
