купя нова рокля. Имаш ли любим цвят?
— Зелено. — Устните му се зареяха по шията й. — Като очите ти.
Кейси се засмя леко и се притисна по-плътно.
— Джордан, има още нещо, което трябва да ти кажа.
— Хм. Какво? — Устните му отново се озоваха върху нейните.
— За Алисън… — започна Кейси. — След като свърши тук, отиде да направи твоята стая.
— Какво да направи? — промърмори той, изцяло погълнат от страстта си към нея.
— Стаята ти.
— Стаята ми? — Джордан леко се отдръпна, за да я погледне. — Моята стая? — Огледа над главата й хартиените гирлянди и картонени фигурки. Когато отново погледна към Кейси, на лицето му се четеше изумление. — Моята стая ли?
— Повтаряш се, Джордан — разсмя се тя, докато той въздишаше тежко. Обви ръце около кръста му и силно го притисна. — Ще ти хареса — окуражи го. — Ще получиш дунапренен снежен човек.
На следващия ден следобед Кейси наблюдаваше как Алисън подрънква на китарата й. Техниката й беше все още неумела, но тя го компенсираше с ентусиазъм. Спомни си за първия път, когато видя Алисън да седи сковано пред пианото и да свири Брамс с определена прецизност и без никакъв интерес.
Няма го вече онзи празен поглед, помисли си тя и протегна ръка да я докосне. Какво ли би било да има свое собствено дете? После тръсна глава. Започва да става прекалено сантиментална и силно, твърде силно привързана.
— Страхотно! — възкликна, когато Алисън приключи. — Бързо се учиш.
— Ще свиря ли някога толкова добре, колкото и ти?
— Дори по-добре, и то скоро — усмихна се Кейси и прибра китарата в калъфа й. — Аз обичам музиката. Ти също я обичаш, а имаш и талант]
— Преди не мислех така. — Алисън седна пред пианото и започна да докосва клавишите. — Сега вече мога да свиря разни неща и на пианото, и на китарата.
Кейси се усмихна.
— Алисън, трябва да изляза на покупки. Искаш ли да дойдеш с мен?
— На покупки? — Вниманието на Алисън моментално беше приковано. — Коледни покупки ли? Аз приключих с моите, но ще ми бъде приятно да ти помогна да довършиш твоите.
— Да ги довърша? Та аз още не съм започнала.
— Изобщо? — ококори се Алисън. — Ами нали остават само десет дни!
— Толкова много? — Кейси стана от мястото си и се протегна. — Е, предполагам, че този път мога да започна по-отрано. Обикновено започвам в деня преди Коледа. Обичам суетнята.
— Ами, ако не успееш да намериш каквото търсиш?
Колко прилича на Джордан! — помисли си Кейси.
— В това е предизвикателството — отвърна на глас. — Просто побърквам продавачите в магазините. — Тази мисъл я накара да се усмихне. — Така или иначе, имам нужда от рокля. Можем да излапаме и по някой хамбургер. Все трябва да има заведение на „Макфардън“ наоколо.
— „Макфардън“? — замислено смръщи чело Алисън. Изглеждаше едновременно заинтригувана и предпазлива. Колко прилича на Джордан, отново си помисли Кейси. — Никога не съм ходила в „Макфардън“.
— Никога не си ходила в „Макфардън“? — погледна я с преувеличено изумление Кейси. — Това определено е много неамериканско. — Хвана я за ръката и я издърпа да стане. — Имаш нужда от урок по патриотизъм.
Няколко часа по-късно Кейси се намести на мястото за паркиране.
— Казах ти, че ще успея да намеря място. — Изключи двигателя и пусна ключовете в джоба си. Алисън слезе и Кейси старателно заключи вратите.
— Надявам се чичо Джордан да няма нищо против, че взехме назаем колата му.
— Казал ми е, че мога да я ползвам, когато пожелая — заобиколи покрай мерцедеса Кейси.
— Но обикновено Чарлз вози всички останали, с изключение на чичо Джордан.
— Защо да влачим с нас бедничкия Чарлз? — възрази Кейси. — Сигурно влязохме в поне сто трийсет и седем магазина. Умирам от глад — прекрачи през стъклените врати. — Даваш ли си сметка кога за последен път съм яла хамбургер?
Алисън се огледа наоколо. Почувства се увлечена от тълпата и шума.
— Мирише прекрасно.
Кейси се засмя и я придърпа на опашката.
— Да миришеш не е като да ядеш. Умирам за пържени картофки.
Алисън се загледа в менюто, закачено над плота и се прицели право в една картинка с хамбургер.
— Бих искала един от тези. Хубав ли е?
— Фантастичен — разсмя се Кейси. — Имаш големи очи, Алисън. Да се надяваме, че и апетитът ти е на ниво.
— Наистина е така — отбеляза Алисън, след като успяха да открият свободна маса. Отхапа един залък и се усмихна. — И е хубав.
— Имаш много изтънчен вкус — захапа на свой ред от хамбургера си Кейси. После затвори очи и въздъхна. — Твърде много време мина. Смяташ ли, че можем да убедим Франсоа да изпробва нещо такова?
— Ти можеш — заяви Алисън и налапа цял пържен картоф.
— Защо говориш така?
— Ти можеш да убедиш всеки за всичко.
Кейси се разсмя и поклати глава.
— Ама че хитра малка лисичка си ти!
Алисън се усмихна и опита млечния си шейк.
— Никога не съм виждала подобно нещо като подаръка, който купи за чичо Джош.
— Шаманското звънче? — Кейси замислено сдъвка едно пържено картофче. — Истинска находка! — Беше изящно изваяно и изрисувано. Произведение на апахите. Кейси бе толкова очарована от факта, че е попаднала на него, че дори не се сети да се пазари. — Ще му помага да се предпазва от злите духове.
Алисън продължи лакомо да поглъща хамбургера си.
— Харесва ми и роклята, която си купи. Зеленото ти стои много добре.
— Обикновено не нося зелено. Твърде много бие на очи с окраската ми — облегна се назад Кейси. — Но пък нямам нищо против от време на време да бия на очи.
— Много е стилна — заяви Алисън и налапа поредната хапка. — И прилепнала.
Кейси се засмя.
— Обаче ми хареса и онази другата. Нали се сещаш, от смачканото кадифе.
— Намачкано кадифе — поправи я Алисън развеселена.
— Все едно. Искаш ли ябълков сладкиш?
Алисън се облегна и пое дълбоко дъх.
— Не мисля, а ти?
— Не и ако искам да се побера в роклята. Какво си ми купила за Коледа?
— Една… Кейси! — възкликна Алисън.
— Реших, че може да те хвана неподготвена.
— Трябва да бъде тайна — старателно избърса ръцете си Алисън. — Ако ти кажа, ще разваля всичко.
— Нима? — закачливо й се усмихна Кейси. — Затова ли се промъкваш из къщата и претърсваш шкафовете?
Алисън се изчерви, после отново се усмихна.
— Помислих си само, че мога да разклатя някоя и друга кутия.
— Позната история.
— С теб тук за Коледа е по-весело, Кейси. — Очите й отново гледаха сериозно. — Ще останеш ли завинаги?
