След като момичето изчезна по стъпалата, Джордан постави ръце на раменете й.
— Трябва ли и аз да се извиня? — попита кротко, като едновременно с това се опитваше да отстрани оставащото в мускулите й напрежение.
— Не — поклати глава Кейси и въздъхна. Даваше си сметка, че сблъсъкът беше предизвикан от неодобрението на Биатрис спрямо нея. Чувстваше се виновна. — Поставих те в неудобно положение. Както и Алисън. Изобщо нямах такова намерение, Джордан.
— Остави аз да се оправям с майка ми. Правя го от много време. И следващия път, когато излезете добави той, — поканете и мен. Може пък обикалянето по магазините и яденето на хамбургери да ми се сторят привлекателна перспектива.
— Добре — усмихна се поуспокоена тя. — Следващия път, ще те поканя.
Понечи да я привлече към себе си, после спря и смръщи вежди.
— Шоколадови бисквити ли?
Единадесета глава
Кейси изчака на вратата на всекидневната. Беше се забавила, докато се обличаше за танците в клуба на Джордан, защото искаше да е сигурна, че Биатрис ще замине, преди тя да слезе долу.
Разполагаше с минутка, за да разгледа незабелязано Джордан, който смесваше питиетата на бара. Официалното облекло — в контрастно черно и бяло, с безупречна папионка — му отиваше. Движи се спокойно, помисли си, мъж, свикнал с елегантни дрехи и изискана обстановка. И все пак в него има много повече, отколкото видях първата вечер, когато влязох тук. Повече дълбочина, повече характер, повече сила. Ако можех да избирам мъжа, в когото да се влюбя, едва ли щях да направя по-добър избор. Пое дълбоко дъх и прекрачи в стаята.
— Изглежда, пристигам точно навреме.
Джордан се обърна да я погледне. Роклята беше тъмнозелена и прилепнала, с дълбоко изрязано деколте. Беше прихваната встрани на талията и падаше право надолу с цепка, която се отваряше и затваряше, докато пристъпваше към него.
— Веднъж си помислих, че си магьосница — тихо изрече той. — Сега вече съм сигурен.
Кейси пое чашата от ръката му.
— Харесва ли ти? — Усмихна се и отпи. — Наистина си и научил да забъркваш коктейли, Джордан. Можеш да си изкарваш хляба с това.
— Да, харесва ми. — Взе чашата от нея, остави я и после я притегли в ръцете си. Целуна я с дълга, страстна и утоляваща целувка. — Дойде ми наум — прошепна тихо, като устните му едва-едва докосваха скулите й — да заключа тази врата и да си остана точно където съм сега.
— О, не! — усмихна се Кейси и тръсна глава. — Поканил си ме на среща. Държа на това.
— Можем да закъснеем — отново я целуна, без да бърза. Тук не разполагаха с достатъчно време, откакто се бяха върнали от Ню Йорк. — И преди сме закъснявали.
Но не и тук, помисли си тя, разтопена от целувките му. Тук не сме сами. Внимателно се издърпа от ръцете му.
— Веднъж някой ми каза, че да се закъснява е невъзпитано. Освен това — отново вдигна чашата си — ми обеща да танцуваш с мен. Склонна съм да мисля, че танцуваш много добре.
Хрумна му, че няма да му е приятно да я дели с други, но отхвърли тази мисъл. Ревността му беше чужда. Добре. Срещата си е среща.
Кейси го хвана за ръка, докато вървяха към вратата.
— Можем ли след това да паркираме някъде? — попита тя.
— С удоволствие — усмихна се той и я поведе навън.
Джордан пое две чаши от подноса на един от суетящите се сервитьори.
— Шампанско? — обърна се към Кейси.
— Непременно. — Пое чашата и отпи. — Тук е красиво. Радвам се, че ме покани.
Той докосна ръба на чашата си в нейната.
— За антропологията, една вълнуваща наука.
Кейси се разсмя тихичко и поднесе чашата към устните си. Извърна се и видя някаква слаба брюнетка, облечена в бяла рокля, която им махаше през навалицата. Щом се добра до Джордан, тя се надигна на пръсти и го целуна по бузата.
Джордан, най-после се пробуди от зимния си сън.
— Здравей, Лиз. Изглеждаш прекрасно, както винаги.
— Учудвам се, че изобщо помниш как изглеждам след толкова време. Минаха месеци. — Усмихна се и се обърна към Кейси. Имаше кръгли очи на сърна и кадифена кожа. На врата й беше закачен на верижка един-единствен съвършен диамант.
— Катлийн Уайът — леко докосна рамото й Джордан. — А това е Елизабет Бентли.
— Катлийн Уайът? Името ми звучи много познато, но не сме се виждали преди, нали?
— Не, мис Бентли, не сме се виждали — усмихна й се приятелски Кейси, оценявайки искрения интерес в очите й. — Искате ли шампанско? — попита тя и пое чаша от друг поднос. — Наистина е много хубаво.
— Благодаря — погледна към чашата Лиз, после отново насочи вниманието си към Кейси.
— Кейси работи заедно с мен по книгата ми — поясни Джордан. Виждаше как Лиз е едновременно объркана и любопитна.
— О, да! — Парченцата дойдоха на мястото си. — Хари Роудс спомена името ви на вечерята снощи. — За момент се поколеба. — Каза, че сте невероятно интелигентна.
— Това е, защото го победих на билярд. — Очите на Кейси искряха с насмешка над ръба на чашата, докато я надигаше отново. — Вие играете ли?
— Дали играя билярд? — поклати глава Лиз и между веждите й се появи лека бръчица. — Не. И сте археолог, нали така?
— Не, антрополог — усмихна се Кейси и не можа да устои на изкушението. — Археологът е човек, който изучава живота и културата на древните народи чрез разкопките си на древни градове, реликви и вещи. Антропологът е човек, който изучава расите, физическите и умствени характеристики, разпространението, обичаите и обществените взаимоотношения на човечеството. — Отново отпи от шампанското. — Страхотна рокля — тя кимна към Лиз. — Френска ли е?
— Успя напълно да объркаш Лиз — заяви Джордан, като я държеше в ръцете си на дансинга.
— Наистина? — Отлепи лице от неговото и се разсмя на нацупената му физиономия. — Много е красива, Джордан, а също и много мила. Хареса ми.
— Бързо си съставяш мнение.
— Обикновено това пести време. — После се усмихна, докато я завърташе в ръцете си. — Мислех си, че си чудесен танцьор и се оказах права.
— Ако ти кажа, че никога не съм се наслаждавал повече на валса, ще ми повярваш ли?
— Може би — отвърна през смях.
— Ще трябва да те оставя да танцуваш и с разни други мъже, които просто не могат да отделят очи от теб, а това хич няма да ми хареса.
— Много ли са? — повдигна въпросително вежди тя, за да го подразни, докато в същото време се опитваше да определи какво изпитва от думите му.
— Твърде много. Щом влезеш в някоя стая, всички погледи се приковават в теб, включително и моят.
Кейси се разсмя и тръсна глава.
— Имаш въображение на писател, Джордан.
— И на мъж — измърмори той. — Не мога да те изхвърля от ума си.
Вдигна очи и се взря в него, забравила за музиката и за хората, които се движеха край тях.
— А искаш ли? — Не можеше да откъсне поглед от нея.
— Не знам. — Не успяваше да мисли трезво, когато бе в ръцете му, притисната към него. — А бих искал. Достатъчно ли е, ако ти кажа, че никоя друга жена не е била толкова важна за мен, колкото си ти?
Беше предпазлива стъпка и Кейси не настоя повече. Докосна леко с пръсти лицето му.
