Кейси почувства първите пукнатини в сърцето си. Как би могла да обясни на момичето това, за което самата тя не искаше да мисли?
— Завинаги е много време, Алисън. — Гласът й остана спокоен, а погледът — уверен. — Ще трябва да си замина, когато приключа с работата.
— Но не може ли да останеш и да продължиш да работиш с чичо Джордан?
— На него не му е нужен постоянен антрополог, Алисън. А и аз си имам свои задължения. — Видя как очите на детето се свеждат към масата. — Приятелите си остават приятели, Алисън, независимо какво разстояние ги дели. Аз те обичам — протегна се и постави ръка върху нейната. — Това няма да се промени.
— Ще дойдеш ли пак? — отново вдигна очи Алисън. — Да ме видиш?
Не мога, искаше й се да каже. Как можеш да искаш това от мен? Не разбираш ли колко ще ме боли?
— Ти можеш да ми дойдеш на гости — каза вместо това на глас. — Би ли искала?
— Наистина ли? — отново разцъфна усмивката на Алисън. — При дядо ти?
— Разбира се. На дядо ще му бъде приятно. — Започна да събира нещата върху подноса. — Ти си много по-добре възпитана, отколкото бях аз някога. Защо не занесеш целия този инвентар?
Когато остана сама на масата, Кейси се опита да се овладее. Така е по-добре. Алисън вече е подготвена. Ами аз? За миг затвори очи. Казах, че ще платя цената, когато му дойде времето. Трябва да удържам на думите си.
— Готова ли си? — усмихна се на Алисън, когато тя се върна при масата. — Сега трябва да намерим поща, за да изпратя онези неща за дядо. Мислиш ли, че ще хареса малкия гном с щръкналите зъби?
Когато влязоха в къщата, Алисън се смееше, докато се опитваше да балансира със своята част от покупките на Кейси.
— Ще ти помогна да ги опаковаш — извика тя и сграбчи една изплъзваща се кутия.
— По-добре първо да ги отнесем горе — успя да улови кутията Кейси и вдигна поглед към Биатрис, която тъкмо слизаше по стъпалата.
— Алисън, какво правиш? — намръщи се при вида на разрошените й коси тя.
— Алисън ми помогна за коледните покупки, госпожо Тейлър.
Биатрис отмести очи и срещна погледа на Кейси.
— Не одобрявам да извеждате Алисън, без най-напред да разговаряте с мен. — После отново се извърна към внучката си. — Върви горе и си среши косата. Виж се на какво приличаш!
— Да, мадам.
Кейси я видя как се качва покорно по стълбите. Обърна се отново към Биатрис и заговори със спокоен тон.
— Съжалявам, ако сме ви обезпокоили, госпожо Тейлър. Бяхте излезли, когато тръгвахме, и аз казах на Милисънт къде смятаме да ходим.
Биатрис изви едната си вежда.
— Не ми е приятно да научавам от прислугата къде се намира внучката ми.
— Не се сетих, че ще забележите отсъствието й.
Цветът на лицето на Биатрис леко се промени.
— Това критика ли е, мис Уайът?
— Разбира се, че не, госпожо Тейлър. — Кейси положи усилие да задържи разговора в рамките на приличието.
— Приятно ми е да бъда с Алисън, на нея също й е приятно да бъде с мен. Просто прекарахме заедно следобеда. Съжалявам, ако това ви е разтревожило.
— Намирам поведението ви за неуместно.
— Мога само да повторя, че съжалявам — отвърна с безстрастен тон Кейси. — А сега, ако ме извините, бих искала да оставя тези неща.
— По-разумно ще бъде, ако не забравяте положението си в тази къща, мис Уайът. — Кейси спря, после остави пакетите на земята. Изглежда, все още не бяха приключили. — Вие сте платен служител и лесно можете да бъдете заменена.
— Тук съм да работя, госпожо Тейлър, и не съм ничий служител, освен ако сама не реша. — За момент замълча. — Това ли е всичко, което имате да ми кажете?
— Няма да търпя непокорството ви. — Ставите на ръката на Биатрис, която стискаше парапета, побеляха. Не беше свикнала човек, когото считаше за свой служител, да се взира в нея толкова открито. — Няма да толерирам пагубното ви влияние върху моята внучка.
— Бях останала с впечатлението, че Алисън е под настойничеството на Джордан. — Какво правя? — внезапно осъзна Кейси. Поставям Алисън помежду ни. Замесвам я в цялата бъркотия. — Госпожо Тейлър… — започна отново, като търсеше начин да заглади напрежението заради доброто на Алисън.
— Какво става? — показа се на вратата на всекидневната Джордан. Беше чул спора в мига, в който излезе от кабинета си.
— Тази жена — заговори майка му, извръщайки се към него — се държи непростимо грубо.
— Кейси? — обърна се към нея, като повдигна въпросително едната си вежда.
— Вероятно — съгласи се тя и се опита да отпусне напрегнатите си мускули.
— Госпожица Уайът решила на своя глава да изчезне заедно с Алисън за цял следобед, а след това има нахалството да ме критикува, защото изразих загрижеността си.
Раздвоен между смеха и раздразнението, Джордан отново се взря в Кейси.
— Бяхте много заети, а?
— Ходихме само за коледни покупки, чичо Джордан — втурна се до средата на стълбите Алисън, после спря, когато баба й се извърна към нея.
— Това не е твоя работа, Алисън. Връщай се в стаята си!
— Не смятам, че е необходимо. — Джордан заобиколи майка си и протегна ръка към Алисън. Тя премина тичешком останалите стъпала. — Е, изглеждаш сравнително невредима. Добре ли прекара?
— Беше чудесно — вдигна усмихнато лице към него тя. — Ходихме в „Макфардън“.
— Така ли? — хвърли бърз поглед към Кейси той. Познаваше я достатъчно добре, за да вижда какво се крие под безгрижната фасада. Вътрешно беше бясна, но и — колко любопитно, помисли си Джордан — нещастна. Какво ли е било изречено, преди той да се появи? Усмихна й се в желанието да я успокои. — Можехте да ме поканите да дойда с вас.
Кейси полагаше усилия да овладее гнева си. Много добре знаеше, че гневът не е начинът да се справи с Биатрис Тейлър. А трябва да се справи с нея, ако иска да запази спокойствието на Алисън. Помагаше й, като виждаше Алисън, застанала до рамото на Джордан.
— Ти работеше — отвърна му тя. — Пък и не смятах, че перспективата да обикаляш по магазините ще ти се стори много привлекателна.
— Кейси ти купи подарък, чичо Джордан.
— Така ли? — Привлече детето към себе си, но очите му не изпускаха Кейси.
— Шоколадови бисквити — поясни Кейси. — Алисън сметна, че са хубави.
— Очевидно смяташ да решиш въпроса с лека ръка — отново се обади Биатрис.
— Майко, няма нищо, за което да се тревожиш. Алисън се чувства чудесно.
— Много добре — кимна тя и мина покрай него, за да се качи обратно горе.
Кейси погледна към Алисън, която наблюдаваше оттеглянето на баба си.
— Съжалявам, чичо Джордан. Не знаех, че баба ще разсърди. Нямаше я, когато тръгвахме, и ние казахме на Милисънт в случай, че се чудиш къде сме.
— Нищо лошо не си направила — наведе се и я целуна по бузата той. — Баба ти вероятно е малко уморена след днешния обяд, това е. Има нужда от почивка. Защо занесеш тези пакети горе вместо Кейси?
Алисън събра пакетите.
— Ще донеса хартия за опаковане в стаята ти.
— Благодаря. — Децата бързо се съвземат, отбеляза Джордан. Алисън вече се вълнуваше повече за подаръците, отколкото за лошото настроение на баба си.
