мълчаливо, заслушан в дишането на дълбоко заспалата Кейси.
Десета глава
След две седмици ще бъде Коледа. Кейси усещаше, как времето препуска край нея. Краткият престой в Ню Йорк й беше помогнал много да се успокои. Чувстваше се отново във форма — владееше нервите си и положението. Пак беше способна да приеме това, което съществуваше между нея и Джордан, без съмненията и смущенията, които бяха започнали да се натрупват. Обича го и има нужда да е с него. Когато дойде време да плати цената, ще я плати. И все пак й се искаше времето да не се движи толкова бързо.
Заради Алисън й се искаше Коледа да дойде по-бързо, но ако ставаше дума за нея самата, би могла да почака. Би разтеглила всеки ден, всеки час. След Коледа щеше да дойде новата година. А с новата година щеше да настъпи времето за нейното заминаване.
Като наблюдаваше неподправената радост на детето, Кейси отклоняваше вниманието от собствените си мисли. През тези две кратки седмици може да посвети свободното си време, за да направи истински празник за момичето. Изящните червени гирлянди и сребърни камбанки, които беше видяла да разопакова прислугата, не бяха истинската Коледа. И тя бе прекарала една скована, официална Коледа в живота си. Това й беше напълно достатъчно.
— Джордан! — Кейси изтича по стъпалата и се втурна в кабинета му. — Трябва да видиш това. Ела горе! — теглеше го за ръката и се смееше.
— Кейси, тъкмо съм започнал нещо тук.
— Остави го! — нареди тя. — Прекалено много работиш! — Наведе се и му залепи бърза и настойчива целувка. — Наистина е страхотно. Ще ти хареса — обеща му. — Хайде, Джордан, можеш да се върнеш към работата, си преди още машината ти да се е усетила.
Трудно беше да й се откаже при каквито и да е обстоятелства, но когато го дърпаше за ръката и се смееше по този начин, беше направо невъзможно.
— Добре. — Стана и й позволи да го помъкне към стълбите. — Какво е то?
— Изненада, естествено. Луда съм по изненадите. — След като се качиха горе, тя отвори широко вратата на стаята си и го побутна да влезе.
Навсякъде висяха червени и зелени хартиени синджири, които се кръстосваха, закрепени от една стена до друга. Други бяха увиснали по стойките на леглото и обрамчили прозорците. Картонени ангелчета, Дядо Коледовци и елфи бяха закачени по дръжките на вратите или се крепяха върху шкафчетата, а един червен филцов чорап преливаше от захарни бастунчета. В центъра на тавана беше провесена ярка златна звезда.
Джордан се извърна и пак застана лице в лице с Кейси.
— Променила си украсата?
— Не съм го направила аз. — Повдигна се на пръсти и още веднъж го целуна. — Алисън го направи. Не е ли чудесно?
— Със сигурност мога да кажа, че съм изненадан. — Поклати глава и отново се огледа. — И мога честно да си призная, че никога не съм виждал нещо подобно.
— Трябва да видиш и банята — настоя Кейси. — Грандиозна гледка!
Усмихна й се и побутна един елф, който се разлюля на връвчицата си.
— И естествено си изразила възхищението си.
— Наистина ми харесва — прекъсна го Кейси. — Това е едно от най-хубавите неща, които някой някога е правил за мен. Искала е да се почувствам като у дома си. И сега наистина се чувствам.
Джордан се пресегна да докосне косите й.
— Ако знаех, че хартиените синджири ще те направят щастлива, щях и аз да направя малко.
Кейси се усмихна и обви ръце около него.
— Знаеш ли как става?
— Мисля, че бих могъл да се справя.
— Можеш ли да нижеш пуканки?
— Какво да мога? — Беше се разсеял, докато целуваше косите й.
— Да нижеш пуканки — повтори Кейси и сключи пръсти на врата му. — Това, което наистина ми се иска да направя в навечерието на Коледа, е да нанижа пуканки за елхата. И искам да взема на Алисън кученце.
— Чакай малко — отдръпна я от себе си Джордан. — Понякога ми трябва минутка, за да те догоня.
— Просто кажи „да“ и на двете и си помисли колко неприятности ще си спестим. Не бих могла да понеса елха без нанизи от пуканки, Джордан. Определено ми изглежда гола. А Алисън има нужда от кученце.
— Защо?
— Какво защо?
Джордан въздъхна и потърка основата на носа си между палеца и показалеца. Как успява да го постига толкова често?
— Защо Алисън има нужда от кученце?
— Преди всичко, защото го иска. Това е основателна причина — усмихна му се тя. — Освен това кученцето ще й бъде другарче и задължение. Какво мислиш за кокер шпаньолите?
Джордан се облегна на вратата.
— Трябва да си призная, че никога не съм се замислял много за тях.
— Ами помисли малко тогава — предложи тя. — Кротка порода, добре се приспособяват към деца. Домашният любимец е много важен в детството, Джордан. Притежаването му учи на множество ценни…
— Почакай — вдигна ръка, за да я спре Джордан. — Ще бъде по-просто, ако направо кажа „да“ и спестя и на двама ни доста време.
— Вече съм ти казвала, че си много логичен — усмихна се доволна от себе си Кейси.
Джордан постави ръце на раменете й.
— Мисля също, че проявяваш много голяма грижовност.
— И аз така мисля — весело отвърна тя. — Аз съм си много грижовна.
— Такава си — притегли я по-близо. — Независимо дали ти е приятно да го чуеш, или не. Промени толкова много неща в живота на Алисън… и в моя.
Не можеше да проговори, само положи глава на гърдите му. Обичам ви и двамата, каза си наум и здраво стисна очи.
— Означава ли това „да“ и за пуканките? — попита на глас. Беше толкова топло в прегръдките му, толкова сигурно. Невъзможно бе да повярва, че скоро ще трябва да ги напусне.
— Не мисля, че бих могъл да гледам гола коледна елха.
— Благодаря ти — притисна го тя.
— Сега и аз искам да те помоля за нещо.
Кейси отметна глава и му се усмихна.
— Чудесно си подбрал момента. Длъжна съм да отговоря с „да“ почти на всичко.
Той я целуна по носа.
— Може би ще си го спомниш при по-подходящ случай, но засега вероятно си забелязала, че майка ми доста се цупи, понеже не съм присъствал на нито едно от тържествата за празниците.
— В интерес на истината, да. — Гласът на Кейси остана весел. — Забелязах също и колко умело се преструваш, че не я забелязваш.
— Имам дългогодишен опит — сухо отвърна Джордан. — Но в края на седмицата ще има танцова забава в клуба, на която трябва да отида. Ела с мен.
— На среща ли ме каниш, Джордан?
— Така изглежда. — Внезапно се разсмя и поклати глава. — Караш ме да се чувствам на шестнайсет, Кейси. Ще дойдеш ли с мен?
— Обичам да танцувам. — Плъзна ръце нагоре по врата му и сключи пръсти. — Бих искала да танцувам с теб. — Целуна го и постепенно задълбочи целувката, докато чу тихия му стон на удоволствие. — Мисля да си
