пожелаха да се спазарят. А аз бях в настроение за пазарлък. Пък и огладнях. — Усмихна се и посегна към чашата с вино. — Как мина срещата ти?
— Добре. — Беше обмислял да й каже за процента от възнаграждението, но после се отказа. Би могла да възрази, като изтъкне аргументите на Агнес за първоначалното им споразумение, пък и без това не желаеше работата да се намесва във времето, което щяха да прекарат заедно. Оставаше им само една нощ. — Имам още една в четири часа с Джърмейн. Вероятно ще ме помоли да използвам влиянието си, за да те убедя да напишеш онази книга.
Кейси се засмя и тръсна глава.
— Мисля, че писането е по-безопасно в твоите ръце. Но му предай най-сърдечните ми поздрави.
— Какво искаш да правим довечера? — Поставиха панерче с хляб пред тях и Кейси незабавно посегна с ръка. — Би ли искала да отидем на театър?
— Мм, някакъв мюзикъл. — Намаза щедро хляба с масло и му предложи. Джордан поклати глава и се усмихна, като я видя как отхапва голяма хапка. — Нещо много бляскаво и с щастлив край.
— Значи ще се видим в хотела в шест?
Кейси кимна и посегна за още хляб.
— О кей. — Присви очи, докато пресмяташе времето от шест до началото на вечерните представления, после се усмихна над ръба на чашата. — По-добре да планираме късна вечеря.
Кейси сънуваше. Сънят й беше познат, твърде познат, и съзнанието й се бореше да го отхвърли, преди да я е завладял. Беше сама, внезапно спусната с малка лодка в едно чисто бяло море. Знаеше какво ще последва и се опита да отблъсне картината. Но не беше достатъчно силна.
Лодката започна да се поклаща, докато вятърът се надигаше, но тя нямаше нито платна, нито весла, за да я направлява. Водата се простираше докъдето погледът й достигаше. Не можеше да доплува до суша. Беше изгубена, самотна и уплашена. Беше само едно дете.
Когато видя кораба да се приближава, тя извика към него и се изпълни с облекчение. Дядо й стоеше на кърмата и като вдигна ръка, хвърли към нея спасително въже. Преди да успее да го улови, от дясната й страна доплува друг кораб. Вълната, образувана от двата кораба разлюля опасно малката й лодчица. Водата заля лицето й и скоро стигна до глезените й. Беше заклещена по средата, докато всеки от корабите се опитваше да я изтегли на борда си.
Не можеше да стигне до спасителното въже на дядо си. Вълните я подхвърляха из лодката, докато започна да пищи от отчаяние и да го моли да дойде да я вземе. Той поклати глава и издърпа въжето. Вълнението я притегли по-близо до втория кораб. А вълните ставаха все по-високи. Водата се затваряше над главата й, оставяйки я без въздух и светлина.
— Не!
Изправи се в леглото, покрила лицето си с ръце.
— Кейси! — Викът й беше изтръгнал Джордан от съня. Протегна се към нея и я усети студена и зъзнеща. — Какво става? Какво ти е?
— Само сънувам — опита се да се овладее. — Добре съм, няма нищо.
Гласът й трепереше със същата сила, както и тялото. Въпреки съпротивата й Джордан я притегли към себе си.
— Не си добре. Замръзнала си. Сгуши се в мен.
Искаше да направи както й казва, но се боеше. Вече и без това твърде много зависеше от него. Беше се справяла със съня си преди, ще трябва да се справи и сега.
— Не, добре съм.
Гласът й стана по-остър, докато се изтръгваше от ръцете му. Измъкна се от леглото и облече халата. Когато Джордан светна нощната лампа, тя започна да търси цигарите си. Наблюдаваше я, докато на свой ред посягаше към халата си. По лицето й нямаше капчица цвят, а очите й бяха потъмнели от ужас. Трепереше от глава до пети и дишането й все още беше несигурно.
Намери цигарите и с треперещи пръсти се опита да извади една.
— Аз съм учен, знам какво представлява сънят. — За момент затули устата си с ръка, сама усетила треперенето в гласа си. Зъбите й тракаха. — Поредица от усещания, картини или мисли, които преминават през съзнанието на спящия индивид. Той не е истински. — Взе запалката на Джордан, но ръцете й трепереха.
Той спокойно се приближи, взе цигарата и запалката от ръцете й и ги остави обратно на масата.
— Кейси! — постави ръце на раменете й, усещайки я как потръпва конвулсивно под дланите му. — Престани! Дай да ти помогна!
— След минутка ще се оправя. — Цялата се напрегна, когато отново я притегли към себе си. — Моля те, Джордан! Не мога да понасям, когато се скапвам по този начин. Мразя го!
— С всичко ли трябва сама да се справяш? — Милваше я по гърба, като се опитваше да я затопли. — Нима да имаш нужда от утеха те прави по-слаба? Ако аз се нуждаех да ме прегърнеш, нима щеше да се извърнеш? Кейси, позволи ми да ти помогна!
Тя се разрида и се притисна в него, опряла лице в гърлото му.
— О, Джордан! Изпитвам все същия страх, както и първия път.
Без да проговори, той я вдигна и я занесе до леглото. Притисна я до себе си, здраво обвил ръце около тялото й.
— Сънувала си го и преди?
— Още от дете. — Гласът й звучеше приглушен в гърдите му. Усещаше шеметното препускане на сърцето й. — Вече не го сънувам толкова често. Понякога с години. — Затвори очи и се опита да успокои дишането си. — Но когато го сънувам, винаги е все същият, винаги съвсем като истински.
Треперенето й беше отслабнало, но той продължаваше да я държи здраво в обръча на ръцете си. Пробуждаше нещо ново у него: нуждата да защити.
— Разкажи ми.
Кейси поклати глава.
— Направо е глупаво.
— Разкажи ми все пак.
За момент остана смълчана, после въздъхна и започна. Разказът й беше кратък, а думите й безстрастни, но той успяваше да долови скритите под тях чувства. Беше просто за разгадаване като детска игра, но пък нали ставаше дума за сън на дете.
— Никога не съм казвала на дядо — продължи тя. — Знаех, че ще го разстрои. Докато бях в колежа, само два пъти го сънувах. — Гласът й бе станал по-уверен и ръцете й вече не се притискаха така отчаяно в Джордан. — Първия път го сънувах, след като прочетох ретроспективната справка за делото за настойничество, написана от някакъв предприемчив репортер, който го беше изровил във връзка с преизбирането на един от чичовците ми. И още веднъж в нощта преди дипломирането. Отдадох го на прекомерното количество изпита бира и на напрежението от произнасянето на прощалното слово. — Въздъхна и почувства как тялото й се отпуска.
— А оттогава? — Беше усетил как страхът и напрежението я напускат. Тялото й се затопляше.
— Два-три пъти. Веднъж, когато дядо беше в болницата с пневмония. Уплаших се до смърт — винаги е пращял от здраве. Веднъж по време на разкопки. Наложи се да застреляме едно бясно куче. Сърцето ми се късаше. — Почувства се в безопасност и отново започна да се унася. Сега вече, освен любовта му беше дала и доверието си. За момента се чувстваше доволна някой да се грижи за нея. — Това беше преди две години. Не знам какво ме развълнува толкова тази вечер.
Чу как гласът й заглъхва и не отговори нищо. Сега ще заспи, помисли си и се загледа в тавана. Но той няма. Умът му бе твърде зает с Кейси Уайът.
Когато я срещна за първи път, я помисли за упорита ексцентричка с доста голямо обаяние. Сега разбираше, че у нея има много повече.
Дишането й вече бе тихо и равномерно. Утре ще се завърнат в Палм Спрингс и ще довършат работата си по книгата. След още две-три седмици Кейси ще приключи със задачата си. Тогава ще дойде неговият ред.
Джордан се протегна до себе си и намери пурите и кибрита. Запали една и продължи да пуши
