Секунди след като Ото влезе вътре, Питър се появи.
— Джейкъб ми даде мушамата си. Господи, шерифе, това е Юкон, кучето на Стивън. Не е честно. Просто не е честно.
— Познаваш ли ножа? Виж дръжката, Питър.
— Не знам. Има много кръв и… Не знам.
Но Нейт знаеше. Инстинктът му подсказваше, че това е ловен нож. Сигурно беше откраднатият нож на Бинг.
— Ще отнесем кучето в клиниката. Ще ми помогнеш да го натоварим на джипа. Но преди това иди и донеси фотоапарата, за да заснемем местопрестъплението.
— Но той е мъртъв.
— Да, така е. В клиниката ще го огледаме, но след като заснемем тук. Щом го натоварим, искам да влезеш в киното и да кажеш на Джо и Лара, че кучето им е при мен. Сега иди за фотоапарата.
Вдигна поглед, доловил някакво движение с ъгълчето на окото си. Видя Мег, която приближаваше с якето му.
— Забрави това.
— Не искам да стоиш тук.
— Вече видях какво е направил някой с бедното куче. Горкият стар Юкон. Лара ще бъде съсипана.
— Влизай вътре.
— Прибирам се. Отивам при моите кучета.
Той я хвана за ръката.
— Не, ще влезеш вътре, а когато приключа, ще те откарам в „Хижата“.
— Това не е полицейска държава, Бърк. Мога да ходя, където си искам.
— Прави каквото ти казвам. Трябва да знам къде си и няма да оставаш сама на пет мили от града. Пътищата са заледени, рисковано е да се кара, предстои наводнение, а и наблизо има човек, способен хладнокръвно да пререже гърлото на това куче. Затова си закарай задника вътре, докато не ти кажа какво да правиш.
— Няма да си оставя кучетата…
— Аз ще ги докарам. Влез вътре, Мег. Влез или ще те заключа в някоя от килиите.
Цели пет напрегнати секунди се чуваше само плющенето на суграшицата по земята. Тя се обърна и вбесена влезе в киното.
Нейт остана да чака до мъртвото куче, докато Питър не се появи отново.
Взе фотоапарата, направи няколко снимки и ги прибра в джоба на якето си.
— Помогни ми да натоварим кучето, Питър. После влез и направи каквото ти казах. Освен това предай на Ото да изпрати Мег до „Хижата“ и да се погрижи тя да остане там до второ нареждане. Разбра ли?
Питър кимна. Адамовата му ябълка се движеше нервно нагоре-надолу, но той се подчини.
— Кен е вътре, шерифе. Седях точно зад него по време на филма. Искаш ли да го повикам?
— Да, изпрати го тук. Ще го откарам.
Той отметна мократа коса от очите си. Около глезените му се надигаше лека мъгла.
— Разчитам на теб да поддържаш реда, Питър. Искам да изпратиш всички по домовете им. Нареди им да се приберат, обясни им, че ние ще имаме грижа.
— Те ще искат да знаят какво… какво е станало.
— Не знаем какво е станало, нали? — Нейт отново погледна кучето. — Успокой ги. Ти умееш да убеждаваш хората. Влез и говори с тях. И обърни внимание кой е в киното. Искам с Ото да направите списък на всички присъстващи.
Натовариха кучето в джипа. Докато Питър бързаше обратно, Нейт клекна до дясната си задна гума. Точно зад нея лежаха чифт окървавени ръкавици.
Отвори вратата и извади пликче за доказателства. Вдигна ръкавиците за горната част и ги запечата в него.
Сигурно ще са на Бинг, помисли си. Както и ножът.
Ножът и ръкавиците, за които само преди часове беше съобщил, че са изчезнали.
23.
— Умрял е бързо. — Кен стоеше надвесен над кучето и го оглеждаше.
— Заради раната във врата ли? — попита Нейт.
— Да. Исусе, какъв изрод трябва да е, щом може да причини подобно нещо на едно куче? Ти каза, че от раната в гърдите не е текло много кръв. Вече е било мъртво, когато са забили ножа там. Прережеш ли вратната вена, всичко е свършено.
— И изтича много кръв.
— Да. Господи!
— Дъждът е отмил част от нея — повечето — но не всичката. Когато го намерихме, още беше топъл. Мъртъв е може би от час, нали?
— Нейт. — Кен поклати глава, свали очилата си и ги избърса с пеша на ризата. — Не разбирам много от тези неща. Вероятно твоето предположение е по-точно от моето. Но да, може би около час.
— Беше минал около час от паузата. Когато излязохме навън между филмите, кучето не беше там. А имаше прекалено много кръв, за да е било убито на друго място и донесено. Познаваш ли това куче?
— Разбира се. Старият Юкон. — Очите му се навлажниха и лекарят ги изтри с ръка. — Познавам го.
— Създавал ли е проблеми? Да е нападал някого или да го е ухапал?
— Юкон ли? Едва имаше зъби, за да си сдъвче храната. Беше дружелюбен и безобиден. Може би затова ми е толкова трудно да го приема. — Извърна се за миг, опитвайки се да се овладее. — Макс… С Макс беше ужасно. Все пак, ставаше дума за човек. Но това куче… Това куче беше старо и мило. И беззащитно.
— Седни, ако ще ти помогне.
Но самият Нейт остана прав, загледан в кучето. Козината му беше покрита с кръв и още мокра от дъжда.
— Съжалявам, шерифе. Хората мислят, че лекарите са свикнали с такива неща. — Кен си пое дълбоко дъх и издиша шумно. — Какво искаш да направя сега?
— Джо и Лара ще дойдат всеки момент. Искам да ги задържиш отвън, докато аз приключа.
— Какво ще правиш?
— Ще си свърша работата. Просто ги задръж навън, докато ти кажа.
Взе фотоапарата и направи още снимки. Не беше съдебен лекар, но бе виждал достатъчно трупове и присъствал на много аутопсии, за да прецени, че ударът с нож беше нанесен отгоре и малко изотзад. Отляво надясно. Убиецът беше стиснал кучето между краката си, вдигнал главата му и нанесъл удара.
Руква кръв и облива ръкавиците, а може би и ръкавите му, възможно е да е изпръскала и обувките му. Кучето пада и убиецът забива ножа в гърдите му. Изхвърля ръкавиците и изчезва.
Трябвали са му само няколко минути, използвал е прикритието на дъжда и факта, че няколкостотин души в сградата са били съсредоточени върху приключенията на Джими Стюарт.
Доста рисковано, помисли си Нейт, докато проверяваше дръжката на ножа за отпечатъци, но добре планирано. И хладнокръвно извършено.
По ножа нямаше никакви други следи, освен кръвта. Той го сложи в пликче и го прибра заедно със снимките в найлонова торба. После излезе, за да разговаря със семейство Уайз.
Когато тръгна да търси Бинг, дъждът беше преминал в мокър сняг. Механикът беше в огромния си гараж до къщата. Слушаше метеорологичната станция по радиото, лежейки под камиона си.
Вътре имаше още няколко превозни средства, а на няколко блокчета бе повдигнат някакъв двигател. Едно от чекмеджетата на огромната ръждясала кутия за инструменти беше отворено. Над дългия тезгях имаше поставка с още инструменти, а на календара до нея се пъчеше полугола блондинка с огромни гърди.
Голяма шевна машина —
