— Нямам нужда от това. Нито го искам.
— Не, но ти харесва.
— Може би. Може би. — Имаше нужда да размисли върху това. — Но скоро моите и неговите желания ще се сблъскат като насрещни влакове. Тогава какво?
— Зависи кой ще оцелее след сблъсъка.
Мег се засмя с половин уста и опъна крака.
— Той няма никакъв шанс.
Беше се надявала да има време да се прибере, да се изкъпе и изтупа, да подготви обстановката за сексмаратона. Това беше начин да поддържа отношенията им интересни, първични и неангажиращи, призна си тя. Но смяташе, че няма нищо лошо, ако той за малко забрави за ангажиментите си.
Нейт мислеше прекалено много, а това беше заразно.
Но след като разнесе покупките и получи парите си, не й остана време. Трябваше да опече пуканките в кухнята на „Хижата“, докато Големия Майки правеше серенада от известни мелодии.
Беше приятно да го слуша, докато работи. Освен това Мег узна новините от Роуз, която влизаше и излизаше от кухнята, порадва се на снимките на Уилоу и новите снимки на детето на Майк.
Все едно съм у дома, помисли си тя, в топлата кухня, където се готви сред бъбрене и музика. Освен това можеше да отмъкне и парче от сладкиша с ябълково пюре на Големия Майк.
— Значи имаш среща и ще ходите на кино — подхвърли той между песните. — Колко романтично.
Мег ядеше сладкиша, права до печката.
— Ще бъде, ако не изяде всичките пуканки.
— В очите ти виждам малки звездички и сърчица.
— Аха — успя да каже тя с пълна уста.
— Определено. И в неговите ги има. — Готвачът изду устни като за целувка. Звучеше странно от устата на този едър и плешив мъж, помисли си Мег и се засмя. — И в моите очи ги имаше първия път, когато видях Джулия. Още са там.
— А сега стоиш тук и печеш сладкиши за банда гладници.
— Обичам да пека сладкиши. — Майк сипа една порция пържена риба, розови картофи и зелен боб. — Но за Джулия и моята малка принцеса Ани бих направил всичко. Хубаво е да живееш и работиш в този град, но когато има любов, всяко място е хубаво.
И той запя „Всичко, от което се нуждаеш, е любов“ на „Бийтълс“, докато Мег дояждаше сладкиша, а Роуз разнасяше поръчките.
Тръгна към кметството във влажния студ, който предвещаваше дъжд.
Нейт закъсня, което я изненада. Влезе едва когато светлините угаснаха.
— Съжалявам. Бях на повикване. Заради таралеж. После ще ти разкажа.
Опита се да се отдаде на филма, на настроението, на момента. Но мислите му витаеха другаде. Тази сутрин беше свързал имената на Бинг и Ед върху дъската. Обединяваха ги откраднатите вещи. По принцип подобна случка би могла да бъде шега или работа на някое хитро хлапе. Имаше множество други връзки между хората.
Всички те сега седяха около него в мрака и гледаха как Джими Стюарт играе полицай, преживял нервен срив.
„И аз съм минал през това“ — помисли си Нейт. Стюарт също щеше да стигне до дъното. Щеше да страда и да се влюби страстно.
Щеше да бъде с момичето, да го загуби, отново да спечели и пак да го загуби. Въртележка от болка и удоволствие. Момичето беше разковничето.
Беше ли така и с Мег? Като единствено дете на Патрик Галоуей, не беше ли тя неговият жив символ? Може би не беше ключът към разгадаването на престъплението, но имаше ли някаква връзка с него?
— Докога ще кръжиш, преди да кацнеш?
— Моля?
— Струва ми се, че това ти е навик.
Мег наклони глава и той осъзна, че лампите са светнали за паузата между двата филма.
— Извинявай. Бях изключил.
— Личеше си. Изобщо не ядеш пуканки. — Тя усука горния край на кесията и я остави на седалката. — Да излезем на въздух преди втория филм.
Застанаха до отворената врата като повечето от зрителите. Струпаните облаци бяха отворили кранчетата си. Дъждът, който Мег бе предусетила, се лееше от небето и блъскаше по земята.
— Май ще има наводнение — каза тя, намръщена от облаците дим, които се носеха над подгизналите смелчаци, застанали пред входа със скрити в шепа цигари. — И черен лед по пътищата, когато температурите паднат още малко.
— Ако искаш да се прибереш сега, ще те откарам. Но аз трябва да се върна и да наглеждам нещата тук.
— Не, ще остана за втория филм. Още не се знае. Може пък да го обърне на сняг.
— Трябва да проверя нещо. Ще се видим вътре.
— Полицаят, който винаги е на поста си. — Видя, че изразът му се промени и забели очи. — Не се оплаквам, Бърк. Господи, няма да захленча и да се нацупя, ако гледам сама филма. Мога и да се прибера, ако искам. Мога дори да се забавлявам сама тази вечер, ако не си наблизо, за да ме обслужиш. Купих си нови батерии. Но се вбесявам, когато гледаш мен и мислиш за работа.
Отвори уста да каже, че не е така, но тя вече се отдалечаваше. Пък и това би било лъжа. Условен рефлекс, помисли си и се опита да се разведри.
Не успя, но събра Питър, Хоп, Бинг и Професора.
Прекара времето от паузата и още малко в уточняване на мерките, които трябваше да се вземат в случай на наводнение.
Когато отново се присъедини към Мег, Грейс Кели се опитваше да убеди Джими Стюърт да обръща повече внимание на нея, отколкото на хората в апартамента, който се виждаше през задния му прозорец.
Хвана ръката на Мег и сплете пръсти с нейните.
— Просто рефлекс — прошепна в ухото й. — Извинявай.
— Очевидно безусловен — промърмори тя, но обърна глава и лекичко го целуна по устните. — И този път гледай филма.
Той се опита, но точно когато Реймънд Бър хвана Грейс Кели да ровичка из апартамента му, вратата зад тях рязко се отвори.
Светлината нахлу след Ото и накара по-голямата част от зрителите да нададе протестни викове. Целият мокър, заместник-шерифът бързо влезе, без да им обръща внимание и се насочи право към Нейт.
Шерифът вече беше на крака и тръгна към него.
— Трябва да излезеш навън.
За втори път през този ден Нейт излезе по риза и тръгна през суграшицата, усещайки ледените пронизвания на студа.
Видя тялото веднага и отмятайки косата от челото си, прекоси през локвите до бордюра.
Отначало помисли, че е Рок или Бул, и сърцето му се качи в гърлото. Но кучето, което лежеше цялото в кръв под студения дъжд, беше по-старо от тези на Мег и козината му бе по-светла.
— Ножът, с който беше прерязано гърлото му, стърчеше от гърдите му.
— Чу някой да пищи зад него.
— Накарай ги да влязат — нареди на Ото. — Овладей ситуацията.
— Познавам това куче, Нейт. Старият Юкон на Джо и Лара. Беше безобиден. Едва ли му бяха останали зъби.
— Вкарай хората обратно вътре. Ти или Питър ми донесете нещо, за да го покрия.
