— Трогнат съм. Чакай да си избърша сълзите. Заключваш ли си работилницата?
— Никой не е толкова глупав, че да ми пипа нещата.
— Винаги има първи път.
Когато остана сам, очаквайки градския лекар да дойде и да прецени психическото състояние на Тоби, Нейт се зае да прегледа докладите на бюрото си. Доста са, помисли си. Не толкова, на колкото беше свикнал в Балтимор, но все пак сериозен брой. И включващи дребни кражби и вандализъм.
Достатъчно, за да му създават работа през последните две седмици. Беше толкова зает, че му оставаше малко време за неофициалното разследване.
Може би това не беше съвпадение. Може би не беше космическо напомняне, че вече не е в отдел „Убийства“.
— Повика Ед и видя как лицето му просветна, когато съзря въдиците и бормашината.
— Разбирам, че това са твоите вещи.
— Те са. Бях ги прежалил, смятах, че вече се намират в някоя заложна къща в Анкъридж. Добра работа, шериф Бърк. Арестувахте ли виновника?
— Не. Бинг ги открил между своите неща в бараката си снощи. Донесе ги още тази сутрин.
— Но…
— Има ли причина, според теб, Бинг да разбие хижата ти, да я изпише с графити, да открадне тези неща и после да ми ги донесе?
— Не. — Ед поглади въдиците. — Предполагам, че не, но все пак факт е, че са били у него.
— Единственият факт е, че ги е намерил и ги върна. Искаш ли да повдигнеш обвинение?
Ед издиша шумно и за миг по лицето му се изписа вътрешна борба.
— Ами… Честно казано, не виждам защо Бинг ще ги вземе и още по-малко, защо ще ги връща, ако го е направил. Важното е, че си ги получих. Но остава вандализмът и кражбата на почти пълна четвъртинка уиски.
— Ще оставя случая отворен.
— Добре тогава. — Той кимна към прозореца, зад който се виждаше как ледът плува върху тъмносините води. — Ти преживя първата си зима.
— Така изглежда.
— Има хора, които не очакват да останеш и за следващата. Аз също се чудех дали ще се върнеш в Долните щати, след като договорът ти изтече.
— Зависи дали градският съвет ще ми предложи да го подновим.
— Досега не съм чул никакви оплаквания. Е, поне нищо сериозно. — Ед взе въдиците и бормашината. — Ще ги прибера някъде.
— Трябва да се подпишеш, че си ги получил. — Нейт побутна формуляра през бюрото. — Необходимо е да спазим процедурата.
— Разбира се. — Ед сложи подписа си на нужните места. — Благодаря, шерифе. Радвам се, че си ги получих обратно.
Нейт забеляза погледа му към покритата дъска, беше третият, откакто бе влязъл. Но не попита нищо, нито коментира.
Когато Ед си тръгна, Нейт затвори вратата, после отиде и свали одеялото от дъската. Върху списъка с имена направи с молив черта, която свързваше имената на Бинг и Ед. И сложи въпросителна.
Следобед отново се заоблачи и Нейт видя червеното петно на самолета на Мег през облаците. Връщаше се от повикване. Бяха се обадили, че е открит труп в потока в Зловещата гора. Оказа се, че са само чифт ботуши, забити в снега, които туристи, наели близката колиба, бяха забелязали през бинокъл, докато наблюдавали птиците.
Вероятно ботушите бяха оставени от други като тях, мислеше си Нейт, докато ги прибираше в колата.
После чу познатия рев на самолетен мотор и видя как Мег се спуска от облаците.
Когато стигна до малкия кей на реката, тя вече беше кацнала. Приводняването беше друг белег за наближаващата пролет, помисли си той. Тръгна към нея, усещайки как кеят се люлее под краката му. Тя и Джейкъб разтоварваха покупките.
— Здравей, хубавецо. — Мег сложи един кашон върху кея и той отново се разтърси. — Видях те край гората и сърцето ми заби бясно. Нали, Джейкъб?
— Ескимосът се усмихна под мустак и отнесе голям кашон до пикапа си.
— Купих ти подарък.
— Така ли? Дай ми го.
Тя бръкна в друга кутия, поразрови се и извади кутийка презервативи.
— Реших, че може да ти е неудобно да си ги купуваш лично от магазина.
— Но смяташ, че няма да изпитам неудобство, когато ги развяваш под носа ми насред улицата. — Изтръгна кутийката от ръката й и я прибра в джоба на якето си.
— Купих ти три кутии, но ще сложа другите две на сигурно място.
Мег му намигна, после посегна да вдигне един кашон. Той я изпревари.
— Аз ще го взема.
— Внимателно. Това е старинен сервиз за чай. Бабата на Джоана иска да й го подари за тридесетия и рожден ден. Мег взе друга кутия и тръгна с него. — Какво правиш на пристанището, шерифе? Търсиш пропаднали жени?
— Е, май намерих една.
Тя се разсмя и леко го сръга с лакът.
— Ще видим дали е твой тип по-късно.
— Днес има кинопрожекция.
— — Прожекциите са в събота.
— Не, изместиха ги, не помниш ли? Заради пролетния бал на гимназията.
— Да, вярно. Нося няколко рокли за него. Какъв е филмът?
— Два са. „Шемет“ и „Задният прозорец“.
— Пуканките са от мен.
Натовари кутията в пикапа и го загледа, докато той слагаше вътре кашона.
— Изглеждаш уморен, шерифе.
— Много хора ги е хванала пролетната треска. Имам толкова работа, че не ми остава време да се занимавам с нещата, които ми харесват.
— Явно не говориш за голото ми тяло. — Хвърли поглед назад към самолета, където Джейкъб сваляше последните кутии. — Баща ми е мъртъв от шестнадесет години. Времето е относително нещо.
— Искам да приключа разследването заради теб. Заради него. И заради себе си.
Мег нави кичур от косата му около пръста си. Той й беше позволил да го подстриже. А това показва, помисли си тя, че е смел мъж. Или безнадеждно влюбен.
— Ето какво ще ти предложа. Нека тази вечер си починем. Да отидем на кино, да ядем пуканки и да се веселим.
— Имам повече въпроси, отколкото отговори. Ще трябва да ти задам някои от тях. Може да не ти харесат.
— Тогава задължително трябва да си вземем свободна вечер. Но сега се налага да разнеса покупките. Ще се видим по-късно.
Тя скочи в кабината на камиона и небрежно махна на Нейт, докато Джейкъб потегляше. Но го гледа в огледалото за обратно виждане, чак докато завиха.
— Изглежда угрижен — забеляза Джейкъб.
— Такива като него винаги са угрижени. Не знам защо това толкова ми харесва.
— Защото иска да те защитава, а никой друг досега не го е правил. — Леко се усмихна, когато тя го погледна въпросително. — Аз те учех, изслушвах те, грижех се за теб. Но никога не съм те защитавал.
