покрити със сняг, той ги събу и закачи палтото си.
Кухнята блестеше от чистота. Може би с това се занимаваха някои жени, когато трябваше да се преборят със скръбта. Изваждаха кофата и парцала. И лъскаха мебели, помисли си той, докато вървеше из къщата. Всичко блестеше от чистота. Сякаш никой не живееше тук.
Може би това беше идеята. Тя все още не беше готова да заживее отново.
Качи се горе, разпозна детската стая по плакатите по стените и хаоса на пода. Засега отмина спалнята на родителите им, където леглото беше старателно оправено, а покривката — преметната на облегалката на един стол.
Дали спи на стола, помисли си той, неспособна да легне на леглото, което е споделяла със съпруга си.
До спалнята беше кабинетът на Макс. Тук имаше прах и неразбория като в обикновения живот. Един от шевовете на тапицирания с кожа стол беше залепен с изолирбанд — работа на майстор аматьор. Самото бюро беше очукано и ожулено, очевидно купено втора ръка. Но компютърът върху него изглеждаше нов или много добре поддържан.
На бюрото имаше настолен тематичен календар. На всяка страница имаше рисунка и мисъл на деня. Темата на календара беше риболовът и на рисунката се виждаше карикатура на мъж, държащ дребна риба, който твърдеше, че била по-голяма, когато я уловил.
Датата беше 19 януари. Макс не се беше върнал у дома, за да откъсне страницата и да прочете шегата за следващия ден.
На нея не беше отбелязано нищо — нямаше удобна улика като среща с убиеца в полунощ.
Нейт прерови кошчето за отпадъци под бюрото. Намери още няколко страници от календара, по някои от които беше писано.
ИДИТАРОД ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА КУЧЕТАТА? КРАНЪТ В БАНЯТА ТЕЧЕ. КАРИ Е БЯСНА. ОПРАВИ ГО!
А онази от деня преди смъртта му беше покрита с многократно изписана една и съща дума — ПАТ. Нейт я взе и я сложи на масата.
Откри няколко плика, които показваха, че Макс е седял там и е плащал сметки през един от дните преди да умре. Имаше и обвивки от бонбони.
Претърси чекмеджетата на бюрото и откри чекова книжка с двеста и петдесет долара и шест цента след плащането на сметките — два дни преди смъртта на Макс. Имаше и три спестовни книжки. По една за всяко от децата му и една обща със съпругата му. Богатството им с Кари възлизаше на шест хиляди и десет долара.
Имаше пликове, ластичета, кламери, кутийка с телчета за телбод. Нищо необичайно.
В най-долното чекмедже откри четири глави от ръкопис, надписан:
ЗАСТУДЯВАНЕ
Роман
от Максуел Т. Хоубейкър
Нейт ги сложи на бюрото и претърси лавицата на стената. Добави към ръкописа кутия дискети и албум с изрезки от вестници.
След това седна да изпробва компютърните си умения.
Не беше нужна парола, което говореше, че Макс е нямал какво да крие. Докато преглеждаше документите, попадна на таблица, в която Макс беше вписал сумата на ипотеката и датите на вноски. Човек, загрижен за семейството си, помисли си Нейт, който е внимавал с парите.
Не откри никакви големи суми, нищо необичайно. Ако Макс беше изнудвал убиеца си, то не беше записвал получените суми в месечните си баланси.
Откри още страници от романа, както и началото на още два. Проверката показа, че винаги е правил копия на дискетите. Имаше няколко редовно посещавани сайта, предимно свързани с риболов.
Откри запазени съобщения от електронната поща — от колеги рибари, отговори от някакви хора, свързани с впрегатните кучета. Вероятно са щели да му послужат за статията за Идитарод.
Прекара около час в проучване, но не откри нищо, което да крещи: „Улика!“
Събра отделеното и го отнесе в антрето, където конфискува една празна кутия, за да го прибере в нея.
Върна се обратно в кухнята. Там календарът беше на тема птици. Никой не си беше дал труда да откъсне страниците с изминалия февруари.
На повече от половината квадратчета имаше бележки. Родителска среща, тренировка по хокей, час при зъболекаря. Всички те бяха част от нормалния живот на едно семейство. Часът при зъболекаря беше за Макс, забеляза Нейт, и беше назначен за два дни преди смъртта му.
Той прелисти календара назад. Там също имаше бележки, а върху втория уикенд от март с големи букви бе написано „Отивам за риба“.
Нейт остави календара. Обичайно всекидневие.
Но все пак съществуваше онази страница от календара, намерена в кошчето на горния етаж, на която многократно бе изписано името ПАТ.
Четири чифта снегоходки висяха в антрето.
Докато ги разглеждаше, той обу ботушите си, сложи палтото, мушна кутията под мишница и излезе навън.
Беше в гората, затънал до колене в сняг, когато прозвуча изстрел. Инстинктивно хвърли кутията и бръкна под палтото си за пистолета. Когато го хвана, чу тропот из гората. Самотен елен, здрав и с огромни рога, изскочи пред погледа му и след миг изчезна между дърветата.
С бясно биещо сърце Нейт тръгна обратно към реката. Беше изминал около двадесет метра, когато видя една фигура да се отделя от дърветата, стиснала дълга пушка.
За миг те замръзнаха в кънтящата тишина, всеки стиснал оръжието си. После човекът отсреща вдигна лявата си ръка и отметна качулката.
— Подуши ви — каза Джейкъб. — Изплаши се и хукна, точно когато стрелях. Затова пропуснах.
— Пропусна — повтори Нейт.
— Надявах се да занеса малко еленско на Роуз. Напоследък Дейвид няма време за лов. — Той умишлено бавно сведе поглед към пистолета в ръката на Нейт. — Ловувате ли, шериф Бърк?
— Не. Но когато чуя изстрел, не отивам да проверя кой е стрелял невъоръжен.
Джейкъб демонстративно пусна предпазителя.
— Намерихте го и той се прибира у дома без месо.
— Съжалявам.
— Днес еленът имаше късмет, не аз. Знаете ли как да излезете от гората?
— Ще се справя.
— Добре тогава. — Джейкъб кимна, обърна се грациозно на снегоходките и се стопи между дърветата.
Докато се връщаше, Нейт държеше пистолета в ръка. Прибра го, едва когато влезе в колата.
Отиде у Мег и пъхна кутията в един килер. Щеше да я прегледа, когато имаше време. Тъй като панталоните му бяха мокри до коленете, той се преоблече и слезе с кучетата до езерото, за да види дали има следи от разпукване на леда, преди да се отправи обратно към града.
— Сложихме табелите — каза му Ото.
— Видях.
— Вече двама души се обадиха да ни питат защо не си гледаме работата.
— Трябва ли да говоря с някого?
— Не.
— На два пъти те търсиха журналисти, шефе. — Пийч почука по розовото блокче листчета на бюрото си. — Готвели материали за Пат Галоуей и Макс.
— Първо ще трябва да ме хванат. Питър още ли патрулира?
