в
— Лунаси, и аз ще смятам няколко дни с температури около пет градуса и влажно, хладно време за затопляне.“
— Трябва да се разлепят съобщения. Не искам някоя група деца, играещи хокей, да се озове под леда.
— Децата не са толкова глупави, че да…
— Ще сложим знаци, както направихме при прииждането на реката. Виж в магазина „На ъгъла“ дали имат още табели. Пийч или Питър да ги надпишат. „Забранено пързалянето по леда“.
— Не е толкова тънък, че…
— Ото, иди и купи десетина табели.
Заместникът изсумтя, но се подчини. А Нейт забеляза, че Пийч присви устни в опит да скрие усмивката си.
— Какво?
— Нищо. Нищичко. Мисля, че идеята е добра. Това показва, че се грижим за гражданите и реда. Но не може ли да напишем просто „Ледът се пука“ и „Стой далеч от реката“?
— Пиши каквото намериш за добре, но го напиши. — Нейт тръгна към задната врата на участъка, за да потърси в двора колове за табелите. — И не позволявай на Ото да ги пише.
Когато се увери, че знаците се правят, той написа и разпечата съобщения на компютъра си и тръгна да ги разпространи.
Остави в пощата, в банката, в училището и тръгна към „Хижата“.
Там Бинг застана зад гърба му, прочете съобщението и изсумтя.
Без да каже нищо, Нейт се вгледа в собствените си думи.
ЛЕДЪТ СЕ РАЗПУКВА. ЗАБРАНЕНО Е ПЪРЗАЛЯНЕТО, ПРЕМИНАВАНЕТО ИЛИ КАКВИТО И ДА БИЛО ДРУГИ ДЕЙНОСТИ ВЪРХУ РЕКАТА.
ОТ ПОЛИЦЕЙСКИЯ УЧАСТЪК НА ЛУНАСИ
— Правописни грешки ли имам, Бинг?
— Не. Просто се чудех кого смяташ за такъв глупак, че да се пързаля по реката по време на разпукването на леда.
— Ами някой, който ще скочи от покрива, за да провери може ли да лети, след като е прочел няколко комикса за Супермен. Колко дълго ще продължи това?
— Зависи. Зимата започна рано, сега става същото и с пролетта. Така че — ще видим. Ледът на реката и езерото се разпуква всяка година. Нищо ново.
— Ако някое дете се замотае там и попадне под леда, може пак да присъстваме на помен.
Бинг замислено стисна устни, докато Нейт се отдалечаваше.
Още държеше няколко листа, когато забеляза раздвижване зад витрината на „Лунатик“.
Прекоси и откри, че вратата е заключена. Почука. Кари го погледна за миг през стъклото, после отвори.
— Кари. Искам да сложа едно от тези съобщения на витрината ти.
Тя го взе, прочете го и отиде до бюрото за лепенки.
— Аз ще го залепя.
— Благодаря. — Нейт се огледа. — Сама ли си?
— Да.
Беше я разпитвал два пъти след помена и всеки път отговорите й бяха накъсани и неясни. Даде й време да се съвземе, но самият той не разполагаше с много.
— Спомни ли си нещо повече за онзи февруари?
— Опитах се да се сетя и да записвам, както ми каза, у дома. — Тя залепи съобщението на витрината. — Но там не мога. Нито успях у родителите ми, когато заведох децата там за две седмици. Не знам защо. Просто не мога да мисля. Затова дойдох тук. Хрумна ми, че може би…
— Това е хубаво.
— Не бях сигурна ще мога ли да вляза тук. Знам, че Хоп и Други жени са идвали и… почистили след… когато са им позволили, но не бях сигурна, че мога да вляза.
— Трудно е. — Нейт отново си представи алеята и с усилие на волята отблъсна спомена. Изпълваше го чувство на унила безнадеждност.
— Трябваше да се върна. Не е имало вестник, откакто… Мина много време. Макс вложи толкова усилия в този вестник, той означаваше много за него.
Тя се обърна и си пое дълбоко дъх, докато оглеждаше стаята.
— Изобщо не прилича на истинска редакция. С Макс ходихме в Анкъридж, Феърбанкс, дори в Джуно, за да разгледаме истинските вестници и нюзрумове. Очите му направо светеха. Тук не изглежда като там, но той се гордееше с вестника си.
— Не съм съгласен с теб. Мисля, че е направо чудесно.
Кари се опита да се усмихне, после рязко кимна.
— Ще продължа да го издавам. Днес го реших. Точно преди да дойдеш. Мислех да се откажа, мислех, че няма да се справя без него. Но когато се върнах тук, разбрах, че трябва да продължа. Ще направя следващия брой, дано Професора има време да ми помогне. Може би ще ми препоръча и няколко деца, които искат да получат опит в журналистиката.
— Това е чудесно, Кари. Радвам се да го чуя.
— Ще напиша нещо за теб, Нейт, обещавам ти. Ще се опитам да си припомня онези дни. Знам, че искаше да прегледаш документите му. Още не съм влизала отзад.
Нямаше нужда да поглежда към кабинета на Макс, за да разбере Нейт за какво говори.
— Ако искаш, можеш да ги видиш сега.
Щатските полицаи бяха огледали стаята, помисли си Нейт. Той също искаше да хвърли един поглед, но не сега. Не и когато всеки минувач можеше да го види вътре и да се зачуди какво прави там.
— Ще дойда друг път. Той имаше ли си кабинет у дома?
— Да. Още не съм видяла какво е държал там. Все отлагам.
— Има ли някой у вас в момента?
— Не. Децата са на училище.
— Възможно ли е да отида да огледам сега? Ако е нужно да взема нещо, ще ти напиша разписка.
— Иди. — Тя бръкна в чантата си, извади ключовете и свали един от връзката. — Този е за задната врата. Задръж го колкото ти е нужно.
Не искаше да паркира пред къщата на Хоубейкър. В малък град като този всяко необичайно събитие се коментираше надълго и нашироко.
Затова остави колата на един завой на реката. Не забеляза никакви пукнатини в леда и се запита дали не е подплашил напразно хората. Мина отзад през малката горска. Под дърветата, където слънцето не проникваше, беше по-студено, имаше следи от стъпки, от снегомобили, от ски. Сигурно са от отбора по ски- бягане, помисли си той. Видя и други следи, които не бяха човешки, и се замоли да не се изправи лице в лице с лоса, когото беше прогонил.
Не знаеше достатъчно за лосовете и се боеше, че може да са злопаметни.
Снегът беше по-дълбок, отколкото бе очаквал, и той се изруга, че не си беше сложил снегоходките. Затова се опита да използва утъпканите следи.
Видя да пробягва нещо, което може би беше лисица, а когато спря да си поеме дъх, забеляза стадо дългокосмести сърни. Вървяха бавно, на няколко метра северно от него. Очевидно вятърът духаше към него, защото не му обърнаха особено внимание. Той пък спря и ги гледа, докато изчезнаха от погледа му.
Стигна до задната врата на Кари, мина покрай някаква градинска барака, до която имаше пристройка на колове — навярно склада им. Някой беше изчистил задното стълбище и до вратата имаше наръч дърва, покрит с импрегниран плат.
Отключи и влезе в нещо като комбинация между пералня и антре. Тъй като ботушите му бяха мокри и
