— Пратихме го за обяда. Негов ред беше. — Ото се почеса по брадата. — Поръчах ти италиански сандвич.

— Чудесно, благодаря. Би ли отишъл някой да ловува на две-три мили от дома си, при положение че наблизо гъмжи от дивеч?

— Зависи.

— От какво?

— От това на лов за какво е бил, например.

— Да. Определено зависи от това.

Пукнатините в речния лед се удължаваха и разширяваха, защото температурите се задържаха над нулата. От бреговете Нейт видя за пръв път студения син проблясък на водите между блестящия бял лед. Очарован, наблюдаваше как се разстилат и слушаше звуците, които наподобяваха артилерийски огън. Или унищожителния юмрук на Бога.

Ледени късове се издигаха и потъваха, заобиколени от синевата, а после се понасяха по водата като новосъздадени острови.

— Има нещо почти свещено в първото разпукване на леда, което човек вижда — отбеляза Хоп, когато мина покрай него.

— При мен първото разпукване на леда беше с Феята Нюбъри и беше по-скоро травматично, отколкото свещено.

— Феята?

— Да, имаше огромни очи с бадемовидна форма и всички я наричаха Феята. Заряза ме заради едно хлапе, чийто баща имаше лодка. Тогава за пръв път попаднах в морето на разбитите сърца.

— Била е лекомислена. По-добре ти е без нея.

— На дванадесет не мислех така. Представа нямах, че реката ще се освободи от леда толкова бързо.

— Реши ли природата да се раздвижи, нищо не може да я спре. Бъди сигурен, че ще ни изненада с още някой зимен порив, преди да настъпи пролетта. Но пукането на леда тук е празник. Довечера в „Хижата“ ще има неофициално празненство. Хубаво е да дойдеш.

— Добре.

— Прекарваш повече време при Мег, отколкото в „Хижата“. — Хоп се усмихна, когато той я погледна мълчаливо. — Хората говорят.

— Официален проблем ли е изборът ми на място за спане?

— Не, разбира се. — Тя извади цигара и я запали с масивна запалка Зипо, свила ръка, за да пази завет. — А и лично аз смятам, че Мег Галоуей не е Феята Нюбъри. Хората говорят, че напоследък у Мег лампите светят доста до късно.

— Може би и двамата страдаме от безсъние. — Това е кметът, напомни си Нейт. А и в дневника на убития не се споменаваше да е имало жена в планината. — В част от свободното си време се занимавам с убийството на Галоуей.

— Разбирам. — Тя се взря в битката между бяло и синьо на повърхността на реката. — Повечето хора ходят на риба, четат интересни книги или гледат телевизия през свободното си време.

— Полицаите не са като повечето хора.

— Прави каквото искаш, Игнейшъс. Знам, че Чарлийн възнамерява да докара тялото на Пат тук при първа възможност и да го погребе. Иска внушително погребение. Земята ще е достатъчно мека през юни, освен ако не настъпи рязко и продължително застудяване.

Хоп вдъхна дима и го изпусна.

— Част от мен иска всичко това да е приключило. Мъртвите са заровени, а живите продължават да живеят. Знам, че на Кари й е трудно, но разследването ти няма да върне мъжа й.

— Не вярвам, че той е убил Галоуей. Не вярвам и че се е самоубил.

Лицето й не трепна, очите й не се отклониха от реката.

— Не исках да чуя това. Мъчно ми е за Кари, но не исках да го чуя.

— Никой не иска да чуе, че може би живее до човек, който е убил вече два пъти.

Тя потръпна силно, дръпна от цигарата и изпусна дима на няколко пъти.

— Познавам хората, които живеят до мен, на километър от мен и на пет километра от мен. Знам имената им, познавам лицата и навиците им. И между тях няма убиец, Игнейшъс.

— Ти познаваше и Макс.

— Господи.

— Катерила си се с Галоуей.

Сега погледът й стана студен и се втренчи в него.

— Това разпит ли е?

— Не, просто отбелязах факта.

Тя си пое дъх и издиша шумно под пукота на леда.

— Да, така е. Заедно с мъжа ми. На млади години ми харесваха предизвикателствата и тръпката. През последните години с Бо често се катерехме и прекарвахме нощта на открито, когато времето беше хубаво.

— На кого би се доверил в планината? На кого вярваше Галоуей?

— На себе си. Това е първият закон на катерачите. Най-добре да вярваш само на себе си.

— Тогава съпругът ти е бил кмет.

— В онези дни това бе по-скоро почетна, отколкото официална титла.

— Дори да е така, той е познавал тукашните хора. Обръщал е внимание какво става. Обзалагам се, че ти също.

— И?

— Ако се замислиш за февруари 1988, може да си спомниш кой освен Галоуей е отсъствал от Лунаси. Кой е заминал за седмица-две.

Тя хвърли цигарата, която изсъска в снега и потъна.

— Разчиташ прекалено много на моята памет, Игнейшъс. Но ще опитам.

— Добре. Ако си спомниш нещо, ела при мен. И не го казвай на никой друг, Хоп.

— Идва пролет — каза тя. — А пролетта може да бъде голяма кучка.

Тръгна си и го остави край реката. Нейт стоеше, пронизван от ледения вятър, и гледаше как реката възкръсва отново.

22.

Не само речният лед се пукаше и разместваше. По улиците, замръзнали през дългата зима, също се появиха дълбоки като каньони пукнатини и дупки, достатъчно големи, за да поберат камион.

Нейт не се изненада, че Бинг има договор с кметството за поправка и поддръжка на пътищата. Изненадващо беше, че никой не дава пет пари, че поправката и поддръжката се движеха със скоростта на куц охлюв.

Но шерифът имаше други проблеми.

Хората също се раздвижваха. Мнозина, които през тъмната и сурова зима се бяха стаявали, сега решиха, че е време да го ударят на живот.

Килиите бяха претъпкани с арестувани за пиянство, неприлично поведение, семейни конфликти и наркомани.

Звукът от клаксони и подвиквания го събуди рано и го накара да отиде до прозореца. През нощта беше паднал лек сняг, тънък слой прашец, който блестеше по улиците и тротоарите под светлината на изгряващото слънце.

Светлините на оградите около шестдесетсантиметровата дупка, която той наричаше „Кратерът“, светеха в червено и жълто. Около тях видя някакъв мъж да танцува — може би джига. Това беше достатъчно изненадваща дейност за ранната утрин, но фактът, че мъжът беше чисто гол, придаваше още по-безумен вид на гледката.

Вече се събираше тълпа. Някои ръкопляскаха — може би, за да му отмерват такта, помисли си Нейт.

Вы читаете Далеч на север
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату